Решение № 2083 от 11.06.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2083 гр. В., 11.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 20 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Орлин Чаракчиев при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело № 20223110104566 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Н. В. А., ЕГН **********, с адрес: гр.В., ул. П. № * срещу ЗАД "Д.: Ж. и З.", ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. Д., бул. Г.М.Д. № * иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати ищеца сумата от 25000,00 лв. (след допуснато изменение в цената на иска на основание чл. 214 от ГПК), като частичен иск от целия в размер на 50000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляващи болки и страдания вследствие на ПТП, виновно причинено на 07.12.2018 г. от Д. В. В. в гр. В., на кръстовището между бул. „Вл. В.” и бул. „Р.” при управлението на л.а. „Фиат Пунто”, с ДК № *, застрахован по „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество с полица № *, валидна до 07.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на исковата молба - 06.04.2022 г., до оконачтелното ѝ изплащане.

В исковата си молба ищец ът чрез адв. Й. А. излага, че на 07.12.2018 г., около 18:30 ч. в гр. В., на кръстовището между бул. „Вл. В.” и бул. „Р.”, като пешеходец изчаквал зелен сигнал на светофара на бул. „Р.”, за да пресече булеварда в посока магазин „Декатлон”.

Поддържа, че на зелен сигнал предприел пресичане, но изведнъж бил блъснат от лек автомобил марка „Фиат Пунто”, с ДК № *, управляван от Д. В.. Дошлите на място контролни органи съставили Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № *. Във връзка с настъпилото ПТП било образувано НОХД № *г. по описа на ВРС, като на 28.01.2021 г. съдът одобрил споразумение, с което подсъдимият Д. В. В. се признал за виновен в това, че на 07.12.2018 г. в гр. В., при управление на лек автомобил „Фиат Пунто”, с ДК № * е нарушил правилата за движене - чл.6, т.1 от ЗДвП и чл.120, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и с това по непредпазливост причинил на ищеца средна телесна повреда изразяваща се в счупване на голяма изпъкналост на лявата раменна кост, което обусловило трайно затруднение в движението на левия горен крайник за период от около 3 месеца, като Д.ието е извършено на пешеходна пътека, представляващо престъпление по чл. 343, ал.З, пр. последно, б. „а” пр. второ вр. с ал.1, б. „б” пр. второ, вр. с чл.342, ал.1 от НК. Ищецът излага, че непосредствено след удара изпаднал в безсъзнание, като първият му спомен е как няколко души го свестяват, а една жена му говорила да остане на земята и че линейката вече идва.

1

Сочи, че го боляло цялото тяло и главата му кървяла, в линейката превързали раната и го откарали в спешния център на МБАЛ „С.А. - В.” АД. Твърди, че там му били направени прегледи, включително рентгенови снимки на главата и на дясната част на тялото и бил освободен за домашно лечение. Излага, че според лекарите получените множество натъртвания щели да отшумят в рамките на няколко месеца. На 12.12.2018 г. лекар в Отделение Съдебна медицина при МБАЛ „Св. А. - В.” АД му издал СМУ, съгласно което се касае за разкъсно контузна рана в дясна теменна област, обширни кръвонасядания в областта на дясното рамо и дясната гръдна половина, дясната мишница, двете бедра и дясната седалищна половина, контузия на дясната раменна става, контузия на дясната тазобедрена става. Посочено било, че травматичните увреждания в своята съвкупност обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Ищецът поддържа, че след инцидента изпитвал силни болки по цялото тяло, но най- силни в областта на главата, кръста, лявото и дясно рамо. Не можал да заспи от преживения стрес и силните болки, като при всяко движение на тялото усещал силна болка. Излага, че движенията на лявото рамо и кръста били силно затруднени и болезнени, а при всяко движение на ръката, изпитвал ужасни болки и не можел да я движи. Сочи, че от болки не можел да спи и се налагало да взима болкоуспокояващи за да поспи малко. Твърди, че не можел да се обслужва сам и дори за обикновените битови нужди се нуждаел от помощ. Излага, че вследствие на ПТП получил и много натъртвания по цялото тяло, като се наложило да слага компреси, за да облекчи болката. Твърди, че от претърпените травми се чувствал много зле, станал нервен, раздразнителен и неспокоен, като и най-малките недоразумения с близките му прераствали в скандали и конфликти, а от недоспиването станал още по-раздразнителен и избухлив.

Поддържа, че болката в лявото му рамо се засилвала и на 15.04.2019 г. посетил ортопед, който предписал инжекции, от които болката намаляла, но не изчезнала. След като пак се усилила друг ортопед след рентгенова снимка на лявото рамо, констатирал счупване на голямата изпъкналост на лявата раменна кост, вследствие на удара в стъклото на автомобила при произшествието. Излага, че му била назначена физиотерапия. Сочи, че болките в областта на лявото рамо и кръста били много силни и продължили дълго, имал и главоболие, чувствал се като пребит и цялото тяло го боляло. Не можел да лежи, да спи или да стои. Постоянно сънувал кошмари как пресича на пешеходна пътека и го блъска кола. Не се чувствал добре и психически, изпитвал силен страх при пресичане, получавал депресивни кризи, имал натрапчиви мисли, нарушения на съня, изпадал в страхово- тревожни състояния. В следствие на кошмарите се събуждал посред нощ със силно чувство на страх, безпомощност и не можел повече да заспи. Вследствие на безсънието, през деня се чувствал изморен, отпаднал и изтощен. Затворил се в себе си, странял от приятелите си и често си мислел, как за малко щяло да се случи най-лошото. Поддържа, че още не се е възстановил напълно и изпитва болки в лявото рамо и кръста, като движенията на лявата ръка са ограничени и болезнени. Сочи, че още се чувства нервен, разтревожен, подтиснат, угрижен и без самочувствие, контактите му с повечето приятели са ограничени, а с тези с които се среща, често стигат до конфликти. Излага, че на 03.04.2020 г. депозирал искане за заплащане на застрахователно обезщетение до ответника, като застраховател на деликвента по застраховка „Гражданска отговорност” по полица № *, валидна до 07.08.2019 г., но до момента не е получил такова. Претендира законна лихва от исковата молба. По изложените съображения молят предявеният иск да бъде уважен. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът ЗАД "Д.: Ж. и З." АД е депозирал писмен отговор на исковата молба чрез адв. В. П. от САК, с който исковете се оспорват по основание и размер. Не спори, че е обезпечавал покритието по застраховка „Гражданска отговорност” на л.а. „Фиат Пунто”, с ДК № * към датата на инцидента. Оспорва всички останали фактически твърдения на ищеца. Оспорва, застрахованото лице да е нарушило ЗДвП и ППЗДвП, съответно да е причинило процесното ПТП. Оспорва ищецът да е получил твръдените увреждания, а ако такива са настъпили сочи, че не могат да обосноват претендирания размер на обезщетението. Оспорва механизма на ПТП и че изключителна вина има застрахования. Излага, че обезщетението е неоснователно завишено. Оспорва настъпването на твърдяните неимуществени вреди в сочения размер и интензитет, както и причинно-следствената връзка между претендираните вреди и твърдяното Д.ие. В евентуалност сочи, че настъпването на вредите и/или забавянето на оздравителния процес е в резултат на неспазване от ищеца на лекарските предписания и предхождащи ПТП-то заболявалия. Твърди, че водачът не е могъл да предвиди възникналата опасност на пътя, нито е бил длъжен, защото ищецът внезапно се е появил в полезрението му. Сочи, че ищецът внезапно пресякъл пътното платно в небезопасен момент и място, дълбоко вътре в опасната зона на движещия се на платното за движение лек автомобил. Така като не се 2 съобразил с движещите се превозни средства ищецът нарушил нормите на чл. 113 и чл.114 от ЗДвП, което нарушение било в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. В условията на евентуалност се твърди, че ищецът се намирал извън очертанията на пешеходната пътека към момента на произшествието. Отделно се твърди съпричиняване, поради пресичане на опасно място, въпреки че ищецът имал заболявания със сериозно отражение върху възприятията му за заобикалящата го дейтвителност, което се е отразило на нормалното му придвижване. По изложените съображения се моли за отхвърляне на иска.

Претендира разноски.

В о.с.з. страните поддържат изразените позиции по спора чрез процесуалните си представители – ищецът чрез адв. Й. А.а, а ответникът чрез адв. Т. Г..

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно констативен протокол за ПТП с пострадали лица №* г. служители от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР около 1 8:30 ч. са посетили местопроизшествие в гр. В., на бул. „Р.“ на подхода от бул. „Вл. В.“, в което са участвали л.а. „Фиат Пунто“ управляван от собственика Д. В. и пешеходец Н. В. А.. Отразено е, че пешеходецът e с контузия на таза, дясното рамо и главата, както и че той е виновен за ПТП, като e навлязъл на забранен червен сигнал в кръстовището и е блъснат от автомобила, извършващ маневра завой наляво на разрешен зелен сигнал. В протокола е посочено, че на пешеходеца е съставен АУАН по чл. 113, ал.1, т. 3 от ЗДвП.

Видно от представеното медицинско удостоверение № * г., при преглед на * г. лекар в отделение Съдебна медицина при МБАЛ „Св. А. - В.“ ЕАД е установил следните обективни находки по тялото на ищеца по твърдения, че на 07.12.2018 г. към 18.30 - 18.40 ч. като пешеходец е бил блъснат от лек автомобил, като е бил съборен на пътното платно и за неопределен период е загубил съзнание: вертикално разположена рана с неравни ръбове и дължина около 7 см, обработена хирургически в дясната теменна област, като ръбовете на раната са спокойни; моравожълтеникави кръвонасядания, ангажиращи почти изцяло предната повърхност на дясното рамо, дясната мишница в горна трета и областта на десния голям гръден мускул; ограничени и болезнени движения в дясната раменна става; обширно моравожълтеникаво кръвонасядане по страничната повърхност на дясната седалищна половина и дясното бедро в горна половина, както и по страничната повърхност на лявото бедро в горна половина. Медикът е заключил, че се касае за разкъсно-контузна рана в дясна теменна област, обширни кръвонасядания в областта на дясното рамо и дясната гръдна половина, дясната мишница, двете бедра и дясната седалищна половина, контузия на дясната раменна става, контузия на дясната тазобедрена става, които са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети и които в своята съвкупност биха могли да бъдат получени при удари от детайли на МПС в посока отляво надясно, последващо падане върху пътната настилка и удар на лявото бедро. Съгласно закючението на съдебният медик описаните травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Относно твърденията за загуба на съзнание съдебният медик е посочил, че това следва да бъде потвърдено от свидетелски показания.

Като доказателство по делото е приет амб. лист № * г. за първичен амбулаторен преглед издаден от лекар по физикална и рехабилитационна медицина, съобразно отразения код на специалността му по Приложение № 2 към Националния рамков договор за медицинските дейности за 2018, като в него е вписани диагноза – адхезивен капсулит на рамото. При прегледа на ищеца е констатиран ограничен обем активни и пасивни движения в лявата раменна става и болезненост във всички излседвани посоки. Предписано е лечение с нискочестотно магнитно поле и аналитична лечебна физкултура.

Видно от протокол от о.с.з. от *г. по НОХД № * г. по описа на ВРС, приобщено като доказателство по делото, съдът е одобрил споразумение, с което подсъдимият Д. В. В., се е признал за виновен в това, че на 07.12.2018 г. в гр. В., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Фиат Пунто“ с ДК № * нарушил правилата за движение - чл.6, т.1 от ЗДвП: Участниците в движението „Съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка“, чл.