Решение № 3687 от 11.04.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 3687

Хасково, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - IX състав, в съдебно заседание на девети април две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

БИЛЯНА ИКОНОМОВА

При секретар ГЕРГАНА ТЕНЕВА и с участието на прокурора НЕВЕНА БОЙКОВА ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от съдия БИЛЯНА ИКОНОМОВА административно дело № 20257260700590 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 84 и следващите от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.

Образувано е по жалба на Ю. А. Д., гражданин на С., против Решение № 1863/24.02.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/.

Изложени са твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение. Същото било постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон. Нарушени били разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК. Сочи, че съществува заплаха за живота и сигурността му. Позовава се на чл. 3 от ЕКПЧ и чл. 5 от Квалификационната директива. Моли за отмяна на акта.

В съдебно заседание жалбоподателят Ю. А. Д., редовно призован, се явява лично и се представлява.

Жалбоподателят заявява, че е дошъл в [държава], за да иска убежище, тъй като в неговата страна имало война и нямало сигурност. Твърди, че в момента [държава] и [държава] бомбардирали [държава]. Бил женен, като жена му била в [държава].

Чрез процесуалния си представител поддържа изложеното в жалбата. Моли за отмяна на решението, постановено в противоречие с материалния и с процесуалния закон. Административният орган не бил изследвал в пълнота фактите и обстоятелствата, които са станали причина жалбоподателят да напусне [държава]. От приложените по делото справки и представените в съдебно заседание статии било ноторно известно, че в [държава] е налице вътрешно въоръжен конфликт, както и, че [държава] е замесена в а.-и. конфликт и е поставена като обект на въздушни атаки. Турската армия редовно атакувала С. демократични сили, а САЩ - групировката „И. държава“. Жалбоподателят бил посочил като причина да напусне [държава] военните действия, поради което животът му щял да бъде в опасност, ако се завърне там. Налице били предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Моли за отмяна на решението и връщане на преписката за ново произнасяне.

Ответникът Председател на ДАБ при МС, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково, редовно призована, предлага жалбата да бъде оставена без уважение.

Административен съд - Хасково, като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 19.08.2024 г. Ю. А. Д. от [държава] е поискал международна закрила в Република България. Кандидатът е регистриран като Ю. /собствено/ Д. /бащино/ А. /фамилно/ от мъжки пол, роден на [дата]. в [държава], адрес – [населено място], обл. Х., [ЛНЧ], етническа принадлежност – к., религия: м. с., семейно положение – женен /л. 36/.

На 28.10.2024 г. е проведено интервю с Ю. А. Д.. Напуснал [държава] нелегално за [държава] през месец юли 2024 г., където преминал транзит. Преминал в [държава] нелегално около 03.08.2024 г., през зелена граница. Не бил арестуван или осъждан. Не сочи да е имал проблеми заради етническа или религиозна принадлежност. Не участвал в религиозна организация. Бил женен, но съпругата му нямала навършени ** години. Нямал деца. Завършил трети клас, работил като земеделец. Не членувал в политическа организация или въоръжена групировка. Не бил служил в армията, управлявали ги к.. Напуснал [държава] заради войната, нямало сигурност. Турците също ги атакували. Хвърляли ракети и с дронове бомбардирали града. Семейството му избягало от Х.. Не успял да тръгне по-рано, защото нямал пари. В Х. не било спокойно, но ако отидел в някое село, щели да го вземат в казармата. Искал да дойде в [държава] и да се събере със семейството си. Срещу него и неговото семейство не било оказвано насилие. В [държава] не останал, тъй като не ги обичали. Не искал да се върне в [държава], тъй като нямало сигурност, а и щели да го вземат в казармата. Искал статут в [държава], за да живее спокойно.

По подробно изложени съображения и предвид справки от 15.10.2024 г. и 03.02.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ на МС относно С. а. р. с Решение № 1863/24.02.2025 г. Председателят на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Ю. А. Д..

Решението е връчено на адресата му на 07.03.2025 г.

При така установеното от фактическа страна Административен съд - Хасково обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, в указания 14-дневен срок съгласно чл. 84, ал. 3 ЗУБ.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - председателят на ДАБ при МС на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно – за отмяна по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.

На второ място, производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на Ю. А. Д. като чужденец по подадена от него молба за международна закрила /чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 ЗУБ/. Изискано е становище от ДАНС съгласно чл. 58, ал. 10 ЗУБ. В действителност това становище е задължително за органа, който действа в условията на обвързана компетентност, но в случаите, в които се възразява да бъде предоставена международна закрила за чужденец, който представлява заплаха за националната сигурност. Подобно възражение не е обективирано. Следователно, при произнасяне по постъпилата молба органът изследва именно наличието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обективирано в оспорения акт. Проведено е интервю, в хода на което се посочват от молителя факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, като на същия е предоставена и възможност да даде подробни обяснения. По време на интервюто, проведено в присъствието на интервюиращия орган и преводач /чл. 63а, ал. 6 ЗУБ/ и удостоверено с подписите на същите /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/, е съставен протокол /чл. 63а, ал. 3 ЗУБ/, в който е отразено, че молителят е изложил всички причини, поради които е напуснал страната си и не желае да се върне в нея, като същият се подписва под изявлението, че няма какво да добави, че текстът е преведен на разбираем за него език и не са съществували комуникативни пречки, както и, че добре разбира смисъла на написаното и няма възражения по него /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/.

Интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище, представено на Председателя на ДАБ за вземане на решение /чл. 74, ал. 1 ЗУБ/. Молбата за предоставяне на международна закрила е разгледана от Председателя на ДАБ индивидуално, обективно и безпристрастно, извършена е преценка за предоставяне на статут на бежанец, разгледана е необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут /чл. 73 ЗУБ/. Взето е решение, с което на молителя Ю. А. Д. се отказват статут на бежанец и хуманитарен статут /чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ/.

Съдът констатира, че в действителност е налице разместване на имената на молителя – бащино и фамилно, които, обаче, се извеждат като изрично вписани в оспорения административен акт - Д. /бащино/ и А. /фамилно/, както и от представената по делото административна преписка. Не е налице грешка, която да опорочи волята на административния орган, доколкото по безспорен начин се индивидуализира лицето чужденец, подало молба за международна закрила и жалба срещу индивидуален административен акт, който е неблагоприятен за него.

Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицето - Ю. А. Д., и предпоставка за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.

На трето място, следва да се извърши преценка за законосъобразността на акта – издаден ли е той в съответствие с материалния закон и неговата цел /чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4-5 АПК/.

1. Извършена е от компетентния орган преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, като е изследван въпросът следва ли да бъде предоставен статут на бежанец.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ „статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея“. Без значение е обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването /чл. 8, ал. 2, изр. Първо ЗУБ/. В конкретния случай Ю. А. Д. не е обосновал твърденията си за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. Не се констатира и, че на същия са нарушени основни права или е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Молителят не заявява да е преследван поради етническата си принадлежност в страната по произход. Не са заявени от него конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че самата принадлежност към религиозната група е достатъчно основание за опасения от преследване. Не представлява основание и заявеният факт в хода на проведеното интервю, че не е отбил военна служба. С оглед разпределената доказателствена тежест молителят е следвало да докаже както в административното, така и в съдебното производство, че е призован да служи в армията и кога се е случило това, вкл. и, че именно резултат от призоваването е напускането на [държава]. В случая жалбоподателят нито е формирал такива твърдения, нито е представил доказателства, от които да бъдат изведени те, като изрично заявява, че контролът в района, в който живее, е на кюрдите. Молителят не е бил арестуван, осъждан или политически ангажиран. Не може да се обуслови извод за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ, при това в държавата му по произход.

Действително след напускане на държавата си по произход са настъпили значими за политическата сцена и местното население събития, но от същите не може да се обосноват опасения от преследване конкретно за жалбоподателя. Липсват данни, че е извършена от чужденеца дейност след отпътуването му, която може да обоснове опасения от преследване. Действията на молителя изцяло и единствено са насочени към получаване на международна закрила. Нещо повече, той е напуснал [държава] заради войната, въпреки че семейството му остава да живее там. Напускането на [държава], а впоследствие и на [държава], е напълно оправдана житейска ситуация, но то е обусловено от причини от личен характер, а не от такива, предпоставящи предоставяне на международна закрила.

Следва да се акцентира и върху изявленията на Ю. А. Д., дадени пред интервюиращия орган, от които се обуславя извод, че доброволно, по собствено желание е напуснал [държава]. Молителят не изразява намерения за завръщане в [държава], което е в противоречие с отношенията между съпруг и съпруга. Предвид това и доколкото лицето е преминало нелегално границата между [държава] и [държава], се обезпечава извод, че нежеланието му да се върне в държавата по произход не е обосновано от причини за основателно опасение от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 6 ЗУБ.