Определение № 12732 от 31.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12732 гр. София, 31.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско дело № 20261110105780 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на „******“ ЕАД срещу Т. И. Д., с която са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1165/2025 г. по описа на РС – ********.

Съгласно т. 10а от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС:

„Процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, не са налице в случаите, когато възражението по чл. 414 ГПК не е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК или не съдържа оспорване на вземането. Съдът, разглеждащ иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличието на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство“.

Предвид допълнението на чл. 415, ал. 1 ГПК, извършено с ДВ, бр. 100/2019 г. /т.е. след постановяване на цитираното тълкувателно решение/, предпоставките, при които заповедният съд дава указания на заявителя за предявяване на иск за установяване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, и по отношение на които исковият съд извършва самостоятелна преценка за наличието им като условие за процесуална допустимост на предявения установителен иск, вече са две – да е подадено възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК от длъжника или заповедта за изпълнение да е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, като връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

Извършвайки дължимата самостоятелна преценка за допустимост на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове, настоящият исков съд намира следното:

1

В случая съдът в заповедното производство е дал указания до заявителя за предявяване на иск за вземанията му по заповедта по чл. 410 ГПК, приемайки, че е налице хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

Разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК предвижда две предпоставки – връчване на заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и събиране по предвидения в нея ред и удостоверяване от връчителя на данни, че длъжникът не живее на адреса, като само при кумулативното им наличие се препятства влизането на заповедта в сила, т.е. получава се ефект като този на подадено в срок възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК. Така е, защото от обстоятелството дали длъжникът пребивава на адреса или го е напуснал следват различни правни последици. В случай че той живее на адреса, връчването се приема за редовно по чл. 47, ал. 5 ГПК и след изтичането на срока по чл. 47, ал. 2 ГПК стартира теченето на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. Само в случай че адресатът не живее на адреса, е налице основание за приложение на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, а именно даване на указания на заявителя да предяви исковете си по реда на чл. 422 ГПК.

В случая се установява от материалите по заповедното дело, че е извършено на 22.01.2026 г. залепване на уведомления до длъжника за заповедта за изпълнение на посочения в заявлението негов адрес, съвпадащ с постоянен му адрес, както и на настоящия му адрес, като са спазени изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК. Установено е, че длъжникът няма действащи трудови договори. Следователно заповедта за изпълнение му е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, т.е. налице е първата предпоставка по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

Липсва обаче втората кумулативна предпоставка – събиране и удостоверяване от връчителя на данни, че длъжникът не живее на адресите. В случая връчителят е посочил за всеки от двата адреса, че при посещенията му от жилищата никой не е отворил, а съседите не желаели да съдействат с информация. Ненамирането на длъжника при посещенията и нежеланието на съседите да съдействат с информация обаче не могат да обусловят извод за наличие на данни, събрани по предвидения в чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК ред, че длъжникът фактически не живее на адреса. Липсата на събрани и удостоверени такива данни, от своя страна, изключва приложението на разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

По изложените съображения съдът намира, че настоящото исково производство за вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, е недопустимо, защото понастоящем тя е влязла в законна сила – на 07.03.2026 г. – с изтичане на започналия да тече на 06.02.2026 г. /съгласно чл. 47, ал. 5 вр. ал. 2 ГПК/ срок по чл. 414, ал. 2 ГПК. Ето защо производството следва да бъде прекратено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА изцяло производството по гр. д. № 5780/2026 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 85 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски 2 съд в 1-седмичен срок от връчването му на ищеца.

Препис от настоящото определение след влизането му в законна сила да се изпрати за сведение по ч. гр. д. № 1165/2025 г. по описа на РС – ********.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3