Решение № 4227 от 25.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4227 гр. Варна, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Йорданова при участието на секретаря Станислава Ст. С. като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20253110104246 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по молба на Д. И. В. срещу К. М. З., с която е предявен иск

- с правно основание чл. 127, ал. 2 СК – за предоставяне на родителските права по отношение на детето ****К.ов З., роден на 14.04.2022г. на майката Д. И. В., определяне на местоживеенето на детето при майката, определяне на режим на лични отношения между детето и бащата и осъждане на ответника да заплаща на детето неговия законен представител и майка Д. И. В. издръжка в размер на 350,00 лв. месечно, платима до пето число на текущия месец, за който се дължи издръжката, считано от датата на завеждане на исковата молба /01.04.2025 г./, ведно със законната лихва за всеки месец забава.

По молба на ***К.ов З., роден на 14.04.2022г. действащ чрез законния си представител и майка Д. И. В. срещу К. М. З., с която е предявен иск -с правно основание чл.149 СК – за осъждане на ответника К. М. З. да заплати на детето чрез неговия законен представител и майка Д. И. В. издръжка за минал период от време в размер на 4200,00 лв. за периода 31.03.2024 г.-31.03.2025 г.

Ищецът твърди, че страните са родители детето, но не живеят заедно. Сочи, че са живели във фактическо съпружеско съжителство от 2021г. до април 2023 г., когато са се разделили. Излага че след раздялата бащата се обажда по телефона веднъж на два месеца и не дава издръжка за ***. Сочи се, че майката живее с бащата на второто си дете, родено през 2024г. Обосновава размера на исканата издръжка с интензивния растеж на детето и нуждата от храна, дрехи и лекарства.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Последният е получил исковата молба лично.

Варненския районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното По иска по чл.127, ал.2 СК

Предявен е иск по чл.127, ал.2 СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на малолетно дете на един от родителите, определяне на местоживеенето на детето, определяне на режим на лични контакти с другия родител, определяне на издръжка, дължима от неупражняващия родителските права родител.

1

По исковете по чл.127, ал.2 СК - всеки от двамата родители следва да установи своите родителски качества, привързаността на децата към него, социално – битовите и материалните възможности за отглеждането им и отношението на всяко дете с обкръжаващата среда в дома на родителя и извън него.

Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от СК, когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, като в случай на невъзможност за постигане на споразумение, според ал. 2 на цитираната норма районният съд се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 от СК.

Съдът намира, че родителските права по отношение на детето следва да бъдат присъдени на неговата майка.

***К.ов З., роден на 14.04.2022г. е общо дете на Д. И. В. и К. М. З..

От свидетелските показания на свидетелите **** / майка на ищцата/ и ****/ партньор на ищцата/ се установява, че страните са се разделили преди около 2 години. И двамата сочат, че ответникът не осъществява контакт с детето Радостин и не му предоставя издръжка. Посочват, че детето ***възприема като бащина фигура именно сивдетеля ***. И двамата разказват, че ответникът е бил поканен на тържеството за последния рожден ден на детето, но не е присъствал. Свид. ***излага, че след раждането на детето ответникът е полагал грижи за него, но в един момент се променил, като не знае причината за това.

Ищцата е излушана в първото съдебно заседание, като излага, че към момента живее с новия си партньор и второто си дете. Сочи, че тя полага непосредствените грижи и за двете деца, като са подадени документи, за да бъдат приети в детски заведения. Финансово е подпомагана от новия си партньор, като ответникът не предоставя парични средства за издръжка на ***. Посочва, че ответникът звъни по телефона през 2 месеца, за да пита как е детето, като е изразявал желание да го види, но при уговаряне на конкретна среща ответникът не се явява и не е виждал детето от около 2 години. Твърди, че ответникът не проявява желание за добронамерен диалог.

По делото е постъпило становище от ДСП „Варна“, в което е изложено, че родителските права следва да се предоставят на майката, като на бащата бъде определен режим на контакт, който в началото да не включва преспиване при бащата, както и да бъде определен режим през лятото и празнични дни.

При така събраните доказателства, съдът намира, че родителските права по отношение на детето следва да се предоставят на майката. След раздялата на страните през 2023г. майката е родителят, който полага непосредствените грижи за детето, което се установява от социалния доклад и свидетелските показания. Тя осигурява битово детето и е подпомагана в непосредствените грижи задетето от новия си партньор и от майка си, с оглед на което съдът приема, че тя има подкрепящ семеен кръг, от хора на които може да разчита.

Майката заявявя желание и готовност да се грижи за детето, които са подплатени от вече предприетите действия по грижа за детето след раздялата на страните. Съдът в пълна степен съобразява, процесуалното поведение на бащата демонстриращо дезинтересираност от детето. В интерес на детето е фактическото положение на полагане на грижи от майката да бъде правно закрепено.

Местоживеенето на детето следва да се определи при упражняващия родителските права родител – майката.

Настоящият състав споделя становището в Определение № 711 от 01.08.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1427/2018 г., IV г. о., ГК, че в производството по спор относно местоживеенето на ненавършилите пълнолетие деца съдът се произнася по отношение на това, при кой от двамата родители да живеят същите, но не определя задължително административния адрес на жилището

По режима на личен контакт с бащата

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от СК, режимът на лични отношения между децата и родителя, на когото не са предоставени за упражняване родителските права, включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на децата, както и по друго време.

Според разясненията дадане в раздел ІV от Постановление № 1/ 12.11.1974 г. на 2

Пленума на ВС, при определяне на режима на лични отношения между децата и ридителя, който не упражнява родителските права, следва да се изхожда от особеностите на всеки конкретен случай, като определящ е интересът на детето, който е с приоритет на интересите и желанията на който и да е от родителите. Мерките на лични отношения на детето с родителя, който не упражнява родителските права следва да се определят така, че да се създаде нормална обстановка за общуване между тях. Във всеки конкретен случай следва да се прецени дали установените обстоятелства се отразяват положително на детето и на ефикасността на мерките на лични отношения с родителя. Детето следва да общува и с двамата родители и с роднините им, за да се формира като пълноценна личност. В тази връзка законът в чл. 59, ал. 8 от СК предвижда определяне на подходящи защитни мерки при изпълнение на решението за упражняване на режима на лични контакти с детето при наличие на обстоятелства, които налагат прилагането им. Съдът в спора за режима на лични отношения с детето не е обвързан от предложенията на родителите, а следва да определи подходящ режим в интерес на детето.

Съдът съобразява, че по делото е доказано, че бащата в последните две години почти напълно се дезинтересирал от детето – не го посещава, не полага грижи за него и не му предоставя издръжка. С оглед ниската възраст на детето, две години е продължителен период, в който то живее без присъствието на баща си в живота му. Този период неминуемо се е отразил нагативно на емоциалната връзка баща – дете. Съдът съобразявайки събраните по делото доказателства, от които се установява, че напрактика ответникът не присъства в живота на детето и то не го познава, както преценявайки процесуалното поведение на ответника- неподаване на отговор на исковата молба и неявяване в открито съдебно заседание, счита, че следва да определи режим на контакт, който не включва преспиване на детето при бащата. Следва да се определи режим според който детето регулярно да има възможност да прекарва време с бащата, чрез което последния да има възможност да прояви заинтересованост и активно да работи върху създаване и подобряване на емоционална връзка с ***, както и да развие необходимите умения да се грижи за него. Съдът отчита, че периоди на контакт с преспиване и последователни дни или седмици биха могли да се определят единствено след проявена активност на бащата в отношенията с детето и създадена трайна и дълбока емоционална близост между тях, каквата преценка ще може да бъде направена в последващ процес при желание от бащата да инициира такъв, за да прекарва повече време с детето. Настоящият състав не счита, че е в интерес на детето да предвижда плавен режим водещ до последователни дни с преспиване при бащата към момента, доколкото е неизвестно дали определения режим ще се изпълнява и отношенията баща-дете ще се развият до степен, че такъв режим да е подходящ за ***. Съдът намира, че следа да определи следния режим на личен контакт:

1. До изтичане на шест месеца от влизане в сила на решението:

- всяка нечетна седмица от годината в събота и неделя от месеца от 10:00 ч. до 12.00 ч. през всеки от двата дни в присъствието на майката или определен от нея пълнолетен 2. След изтичане на шест месеца от влизане в сила на решението:

- всяка нечетна седмица от годината в събота и неделя от месеца от 10:00 ч. до 19.00 ч. през всеки от двата дни всяка нечетна година за Коледните празници - за времето от 14.00 часа на 24 декември до 20.00 ч. на 24 декември; всяка четна година за Коледните празници - за времето от 14.00 часа на 25 декември до 20.00 ч. на 25 декември всяка четна година на Великденските празници – за времето от 10.00 ч. на Велика събота до 18.00 ч. на Велика събота

- всяка нечетна година на Великденските празници - за времето от 10.00 ч. на Великден / неделя/ до 18.00 ч. на Великден / неделя/

- всяка година на рождения ден на бащата на 20.04. за времето от 16.00 ч. до 20.00 ч.

- всяка година на рождения ден на майката – 04.04. – детето ще бъдат с нея, независимо от режима на личен контакт с бащата.

Относно издръжката:

Родителят, който не упражнява родителските права за детето, дължи издръжка в пари.

Според задължителна съдебна практика на ВКС, установена с Постановленията на Пленума на ВС № 5/16.11.1970 г. и № 5/31.11.1981 г. се приема, че нуждите на лицата, които имат 3 право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Размерът на издръжката следва да съдейства за правилното развитие, възпитание и отглеждане на детето, за покриване на нуждите така, както те биха били задоволени, ако родителите живеят заедно. Тези принципи са установени и с разпоредбите на чл. 142 от СК и чл. 143, ал. 1 и 2 от СК. Доколкото законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне относно издръжката на децата, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти. В тези случаи служебното начало следва да има превес над диспозитивното и състезателното начало.