Решение № 253 от 29.06.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

*53 гр. Р., 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Палма Тараланска

Членове:

Галина Магардичиян

Катина Кавърова при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Катина Кавърова Въззивно гражданско дело *0264500500358 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение 244 от 23.02.2026 г., постановено по гр. дело № 3629 по описа на Районен съд – Р. за 2025 година, съдът е признал за установено по отношение на В. П. М. с ЕГН **********, че дължи на „Амиго финанс“ ЕООД, ЕИК 204009205, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„Цариградско шосе“ № 115к, сграда В, ет.8, представлявано от у. П. И., следните суми по сключен между тях договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив от 20.06.2022 г.: сумата от 184,27 евро /360,40 лв./ - падежирали и непогасени лизингови вноски за главница, дължима за периода 07.02.2024 г. – 09.06.2024 г., сумата от 1356,33 евро /2652,75 лв./ - падежирали и непогасени лизингови вноски за възнаградителна лихва, дължима за периода 07.02.2024 г. – 09.06.2024 г., сумата от 924,36 евро /1807,89 лв./ - неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, начислена еднократно към датата на прекратяване на договора, сумата от 61,36 евро /120 лв./ - разноски за връчено уведомление за прекратяване на договора за финансов лизинг, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.03.2025 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1550/2025 г. по описа на РРС, като е отхвърлил като неоснователни и недоказани претенциите за лизингови вноски за главница за периода 07.02.2024 г. – 09.06.2024 г. за горницата над уважения размер от 360,40 лв. до претендирания размер от 365,71 лв., за лизингови вноски за възнаградителна лихва за периода 07.02.2024 г. – 09.06.2024 г. за горницата над уважения размер от 1356,33 евро /2652,75 лв./ 1 до претендирания размер от 2687,61 лв., за такса за обслужване в размер на 14,40 лв., за такса за администриране на фишове и глоби в размер на 2,17 лв., за такса за изпращане на напомнително съобщение чрез SMS за допуснато просрочие на падежирала вноска в размер на 6,65 лв., за разходи за данъчни задължения, дължими на осн. чл. 52 ЗМДТ в размер на 143,91 лв. и за 792,00 лв. – за разходи за възстановяване на лизинговия актив, ведно със законната лихва върху тези суми от 14.03.2025 г. до окончателното им изплащане.

Производството е образувано по въззивна жалба от "АМИГО ФИНАНС" срещу Решение *44/23.02.2026 г. в отхвърлителната му част досежно сумите за: такса за обслужване, такса за администриране на фишове и глоби, такса за изпращане на SMS напомняне, разходи за данъчни задължения по чл. 52 ЗМДТ и разходи за възстановяване на лизинговия актив, ведно със законната лихва от 14.03.2025 г.

Във въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционният съд не е анализирал правилно доказателствата по делото и в частност не е тълкувал правилно клаузите на сключения между страните договор. Навеждат се твърдения за липса на правна квалификация и разпределяне на доказателствена тежест за всяка от претенциите и липса на мотиви. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което претенциите да бъдат уважени, както и присъждане на разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв.

Т. Т. - назначен особен представител на ответника В. П. М.. В отговора се поддържа, че въззивната жалба е неоснователна, а първоинстанционното решение – правилно, обосновано и законосъобразно. Моли се същото да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

Р.нският окръжен съд намира въззивната жалба за допустима - подадена е от заинтересована от обжалването страна, в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

ОС-Р., след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, постановено е от компетентен съд и произнасянето съответства на предявените искания, поради което е валидно и допустимо. Настоящият състав не споделя изводите на РРС досежно кредитирането на назначената по делото СИЕ, която е частично необоснована. Не е посочен какъв точно интернет калкулатор е ползван, не е посочена методологията на изчисления и преди всичко, не е отчетено, че не се касае за 84 равни интервали на изпълнение на договора, доколкото падежът е изтеглен от 20-о число на месеца на 7-о число на месеца, което дава пряко отражение върху ГПР дори при вземане предвид единствено на лихвата по задължението. Освен това районният съд не е изследвал подробно съдържанието на договора и не е 2 отчел наличието и на други разходи от страна на потребителя, пряко в полза на лизингодателя, които е следвало да бъдат съобразени при определяне на действителния ГПР. Предвид липсата на въззивна жалба от особения представител на ответника в тази насока обаче, съдът е длъжен да спази забраната по чл. 271, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК.

С оглед това спорът между страните пред въззивната инстанция е ограничен до дължимостта на сумите за: такса за обслужване, такса за администриране на фишове и глоби, такса за изпращане на SMS напомняне, разходи за данъчни задължения по чл. 52 ЗМДТ и разходи за възстановяване на лизинговия актив, ведно със законната лихва.

Между страните не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява, че между от "АМИГО ФИНАНС" ЕООД и В. П.

М. бил сключен Договор за финансов лизинг № AG0012125 със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив от 20.06.2022 г.

Договорът е сключен за срок от 84 месеца, при обща стойност за лизинг в размер на 22500 лв., първоначална вноска 6000 лв. и главница 16500 лв.

Годишният лихвен процент по договора е 41.16%. Общият разход по кредита е посочен в размер на 33857.86 лв., като включва лихвата върху главницата. В договора е посочен годишен процент на разходите в размер на 48.94%.

В договора е посочено, че към него се прилагат Общите условия към договори за финансов лизинг, сключвани от „Амиго Финанс“ ЕООД с физически лица – потребители, както и че със сключването на договора „лизингополучателят и солидарният длъжник декларират изрично, че са запознати с тях и ги приемат изцяло“. Същевременно в раздел „Обезпечения“ е посочено, че няма солидарен длъжник.

Към договора е приложен Погасителен план, от който е видно, че падежа на задължението по договора е променен от 20-число на 7-о число.

От Приемо-предавателен протокол от 20.06.22 г. е видно, че на същата дата на ответника е предаден 1 бр. ключове за Mercedes C 250 D с рег. № CB2224 MT. За автомобила е сключена единствено гражданска отговорност.

В раздел 14 „Връщане на лизингов актив“, т. 14.1 предвижда, че при прекратяване на договора на основание, различно от неговото изпълнение, лизингополучателят е длъжен в срок от два работни дни да върне лизинговия актив. Съгласно т. 14.4, ако лизинговият актив не бъде върнат в срока по т.

14.1, лизингополучателят упълномощава лизингодателя да изпълни това задължение за негова сметка, като дължи заплащане на реално извършените разходи, но не по-малко от 700 лв.

Съгласно т. 15.12 при неизпълнение по вина на лизингополучателя на задължението за връщане на лизинговия актив по чл. 14.1 от Общите условия се дължи неустойка в размер на остатъчната главница по договора към датата на неговото прекратяване.

Съгласно т. 15.5 при прекратяване на договора по вина на лизингополучателя последният дължи неустойка в размер на три лизингови вноски, изчислена въз основа на последните три лизингови вноски с настъпил падеж преди прекратяването на договора.

3

По делото е представена и Тарифа към Общите условия, приложими към договорите за финансов лизинг, сключвани от „Амиго Финанс“ ЕООД. В т. 1 от същата е предвидена такса за приоритетно разглеждане в размер на 400 лв. за финансов лизинг. В т. 4 е предвидена такса за промяна на условията за погасяване по договор за лизинг по искане на лизингополучателя в размер на 60 лв. В т. 9 е предвидена такса за връчване на документи чрез ЧСИ. В т. 11 е регламентирана неустойка за забавено плащане на дължими суми, която при финансов лизинг е в размер на законната лихва върху просрочената сума. В т.

18 е предвидено заплащане на дължимите данъци и такси, относими към моторното превозно средство, включително при прехвърляне на собствеността, в размер на реално извършените разходи съобразно приложимите държавни, общински и нотариални данъци и такси. В т. 21 е предвидена такса за администриране на фишове, глоби и други административни санкции в размер на 12 лв. Тарифата съдържа разпоредби до т. 24 „Други услуги“, предоставяни съгласно договореното между страните след отправено писмено искане от страна на лизингополучателя. В представената по делото тарифа липсва т. 26.

От Възлагателно писмо от „Амиго Финанс“ ЕООД (предишно наименование „МОГО България“ ЕООД) до ЧСИ М. М. е видно, че търговското дружество е възложило по реда на чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ връчване на Уведомление за прекратяване на Договор за финансов лизинг № AG0012125 на ответника, за което ЧСИ М. М. е начислила 120 лв. с ДДС. Уведомлението е връчено на ответника на 03.09.2024 г. чрез залепване, за което е издаден констативен протокол от ЧСИ М. М. от 16.09.2024 г.

Първоинстанционният съд служебно е назначил съдебно-икономическа експертиза, като е кредитирал заключението на същата, че ГПР по договора за финансовия лизинг, като се вземе предвид единствено начислената лихва, отговаря на посочения в договора. Установен е размерът на изплатените от ответника вноски по договора и какви задължения са погасени с тях.

Ответникът е извършвал плащания на задълженията по процесния договор през периода от 08.07.2022 г. до 01.03.2024 г., след което е преустановил плащанията по договора. Платените суми са в размер на 11844.67 лв. С платените суми са платени лизингови вноски от № 1 до № 19 по погасителния план, приложение 1 към договора за финансов лизинг.

Съгласно експертизата, кредитирана от РРС, с платените суми са погасени следните задължения: главница в размер на 892.86 лв. и договорна лихва в размер на 10294.05 лв. През периода 07.02.2024 г. – 09.06.2024 г. са падежирали и неплатени 5 бр. погасителни вноски, по които сумата за главница възлиза на 360.40 лв. За същия период неплатената сума за възнаградителна лихва възлиза на 2652.75 лв.

От правна страна настоящият състав намери с оглед ограничеността на въззивната проверка следното:

Настоящият състав намира възражението на въззивника за липса на надлежен доклад по делото за неоснователно. Първоинстанционният съд правилно е квалифицирал предявените искове като обективно съединени 4 установителни искове по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

342, ал. 2 ТЗ, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, с предмет установяване съществуването на вземания за възнаграждение по договор за лизинг, неустойка и обезщетение за забава. Съдът е указал на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да установи фактите, от които произтичат претендираните права, а именно: възникването на облигационно правоотношение между страните по договор за финансов лизинг, изпълнението на собствените му задължения по договора, настъпването на фактите, обуславящи прекратяването му, основанието за възникване на всяко от претендираните вземания, както и техния размер. В тази насока, независимо че не са обособени иск по иск, докладът по делото и дадените от съда указания са достатъчно ясни.

В константната практика на ВКС /например Решение № 102/03.08.2010 г. по т. д. № 897/2009 г. на ВКС, II ТО, Решение № 120/10.11.2010 г. по т. д. № 1025/2009 г. на ВКС, I ТО, и др. / е прието, че с договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. За разлика от оперативния лизинг, финансовият лизинг съчетава мандатния елемент – поръчката на лизингополучателя с финансовокредитния елемент – придобиването на вещта от лизингодателя с негови средства и последващото й изплащане от лизингополучателя под формата на възнаграждение за ползването – лизингови вноски. Налице е правен резултат като при усвоен кредит, чието погасяване става чрез заплащането на лизинговите вноски.