Решение № 118 от 03.04.2026, Районен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Габрово, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велемира Д. Димитрова при участието на секретаря Виолина Т. Тодорова като разгледа докладваното от Велемира Д. Димитрова Гражданско дело № 20254210102191 по описа за 2025 година

Предявеният иск е с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД.

В хода на размяната на исковата молба ищцата Я. Г. Б. е починала, поради което е заличена като страна по делото и като ищец е конституиран нейният син и наследник по закон П. С. Ц..

В исковата молба се твърди, че Я. Г. Б. е била собственик на идеална част от недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор на обекта *** и с административен адрес на имота гр. Габрово, ул. "*********" № 19, вх. Б, ет. 5, ап. 14, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, с площ 61,90 кв. м, с прилежащи части: избено помещение № 14 с площ 7,99 кв. м и таванско помещение № 14 с площ 8,95 кв. м, заедно с 2,498% идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от отстъпеното право на строеж върху земята. Данъчната оценка на имота е 31 520,30 лв., съгласно Удостоверение за данъчна оценка изх. № ДО003415/02.09.2025 г. на Община Габрово.

Единствен наследник на Я. Б. е нейният син П. С. Ц., ЕГН **********, живущ в гр.

Шумен. През м. август 2021 г. ищцата се свързала с Ц. с молба да полага грижи за нея предвид напредналата й възраст и здравословното й състояние. Ц. откликнал на молбата и се преместил от гр. Шумен в гр. Габрово, където заживял заедно с ищцата в горепосочения апартамент на адрес гр. Габрово, ул. "*********" № 19, вх. Б, ет. 5, ап. 14, като ежедневно полагал грижи за нея.

Напредването на процесите на деменция у Б. довело до невъзможност Ц. да спи в апартамента поради силният нощен шум. Около година след пристигането си - през м. август 1

2022 г., той се преместил в жилище под наем в гр. Габрово. От този момент Ц. посещавал майка си ежедневно и полагал пълноценни грижи за нея. Междувременно се опитвал да ангажира различни лица, които да му помагат в полагането на грижи, но те се отказвали поради нейния сприхав нрав.

През 2024 г. Ц. се свързал с Община Габрово и подал молба от името на своята майка, с цел да се ангажира в нейна полза асистентска подкрепа по реда на чл. 93 ЗСУ. Молбата е уважена и от 01.06.2024 г. с грижите за Я. Б. се ангажира Н. В. П., ЕГН: ********** асистент по смисъла на § 1, т. 22 ЗСУ. Същевременно Ц. продължавал да посещава майка си и да полага грижи за нея.

Към м. септември 2024 г. Б., въпреки възрастта си и здравословното си състояние можела да се движи и нерядко напускала жилището, обичайно за да си почива пред входа на жилищния блок. На 05.09.2024 г., без знанието на ищеца Ц. и на Н. П., Я. Б. сключила с ответника процесния договор с Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 82, том II, per. № 6098, дело № 256/2024 г. на нотариус Иван Колев. По силата на договора, тя прехвърля на ответника една втора идеална част от недвижимия имот срещу задължение за ответника в бъдеще да поеме гледането и издръжката й, като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила досега, и да я изпрати според обичая. Б. си запазила правото на ползване върху имота, пожизнено и безвъзмездно.

Няколко дни след сключването на договора Я. Б. информирала ищеца за него. Както Ц., така и асистентът П. не познават ответника и никога не са го срещали. От момента на сключване на договора до депозиране на исковата молба ответникът не е посещавал Я. Б., не е полагал грижи за нея и не е давал издръжка. Грижите за нея през посочения период се полагат изцяло от Ц. и П., а издръжката й се осигурява от получаваната от нея пенсия и от лични средства на Ц..

В края на м. юли 2025 г. състоянието на Я. Б. рязко се влошило и тя не можела да се движи извън леглото си. Процесите на деменция били в напреднала фаза. Наложило се настаняването й в "Регионален хоспис" ЕООД в гр. Дряново, където на 13.09.2025г. починала.

Ищецът счита, че по сключения договор за издръжка и гледане е налице пълно неизпълнение. Ответникът не е полагал грижи и не е давал издръжка през целия период на действие на договора. Дори да го е правил епизодично или за определен период след сключването, при този тип договори частичното изпълнение следва да се приравни на неизпълнение, доколкото, ако задължението за гледане и издръжка не се изпълнява известно време, изпълнението в натура за пропуснатото време е вече невъзможно, а пропуснатото по каквато и да е причина изпълнение не може да бъде дадено допълнително по-късно.

Неизпълнението на задълженията за част от обема на дължимата престация или не за целия период е основание за разваляне на договор изцяло поради неизпълнение.

От момента на сключване на договора до момента на подаване на исковата молба е 2 изминал период от близо една година, през който ответникът не е престирал по какъвто и да било начин, включително чрез трети лица. Настаняването на прехвърлителката по договора в хоспис представлява самостоятелно основание процесният договор да бъде развален.

Престоят на Б. в хоспис се заплащал от нейния син, а не от ответника, а грижите за ищцата се полагали изцяло от персонала на хосписа, които обстоятелства доказват неизпълнението на ответника от 06.08.2025 г. до момента.

С оглед на изложеното се прави искане съдът да развали договора между ищцата Я. Г.

В. и ответника М. Б. У., сключен с Нотариален акт от 05.09.2024 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 82, том II, per. № 6098, дело № 256/2024 г. на нотариус Иван Колев като обезсили посочения нотариален акт. Претендира за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1818,40 лв. на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, който оспорва предявения иск.

Твърди, че е срещнал Я. Б. в кварталната градинка през 2024г, където поради старческа немощ не можела да носи сама чантата с покупките си. Помогнал й, защото скоро загубил баба си и му станало мило. Заприказвали се. Я. споделила, че няма кой да се грижи за нея и го помолила да й помага. И така ответникът започнал да й пазарува - Я. ядяла точно определени храни от точно определен магазин и производител, приготвени по един и същи начин. Не можела сама да чисти апартамента, затова го чистел той, помагала му приятелката му. Я. се къпела сама, не искала никой да й помага. В никой случай не може да се твърди, че била абсолютно безпомощна, напротив- редовно излизала на разходка, макар и да се движела бавно като всяка баба на тази възраст. Имала си и своите особености. Я. приказвала със съседките на улицата, но не може да се каже, че била от тези, които биха поканили гости.

В кратък срок след запознанството им, Я. споделила на ответника, че иска да му остави апартамента. Казала му, че синът й години наред я тормозил и другия имот били прехвърлили приживе със съпруга си на техен близък. Синът й и сега продължавал да я тормози, не я поглеждал, пропилявал парите, които имал на комар. Била категорична, че не искала нищо да му остави. Ответникът първо й казал, че не иска нищо срещу помощта си, но Я. продължила да настоява. Тя избрала нотариуса, заедно отишли в СГКК и в Общината, за да подаде молба за документите и да ги получи. Отишли при нотариуса и там баба Я. обяснила подробно на нотариуса, защо иска да прехвърли своята идеална част от жилището на ответника. Ответникът продължил да се грижи за жената до момента, в който изведнъж тя изчезнала - нямало я в дома й. Съседките казали, че синът я бил отвел някъде.

Вярно е, че през това време имало и социални асистенти- различни жени, които баба Я. не изтърпявала или те не изтърпявали нея. На няколко пъти ответникът засичал и ищеца, но така и не се запознал с него, просто знаел, кой е.

Токът и водата обичайно плащал самият ответник, лекарствата и храната- също.

Един- два пъти Я. платила тока сама.

3

Единствената пречка ответникът да продължи лично да полага грижи за нея било извеждането й от дома й и настаняването й в дома за социални грижи от страна на сина й. За това, колко адекватно е било това и дали й е било полезно говори срокът, в който жената е починала там.

Поради изложеното процесуалният представител на ответника счита, че той точно е изпълнявал задълженията си по договора и не е бил в неизпълнение, поради което искът се явява неоснователен и моля, да бъде отхвърлен.

От представените по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установена следната фактическа обстановка :

По делото е представяно удостоверение за наследници № 4071/16.09.2025г. на Община Габрово, съгласно което ищцата по делото Я. Г. Б., ЕГН ********** е починала на 13.09.2025г., като за свой наследник по закон е оставила сина си П. С. Ц., ЕГН **********, който е встъпил в делото като неин правоприемник.

Видно от приложения по делото Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 82, том IІ, peг. № 6098, нот. д. № 256/2024 г. на нотариус Иван Колев, с район на действие ГРС, с peг. № 369 на Нотариалната камара, Я. Г.

Б. е прехвърлила на ответника М. Б. У. ½ ид. част от собствения си недвижим имот представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор на обекта *** по КККР на гр. Габрово, общ. Габрово, обл. Габрово, одобрени със заповед РД-1864/26.10.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК,последното изменение на кадастралната карта, засягащо самостоятелния обект е от 19.08.2024г. ,с административен адрес на имота гр. Габрово, ул. "*********" № 19, вх. Б, ет. 5, ап. 14, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, с площ 61,90 кв. м, с прилежащи части: избено помещение № 14 с площ 7,99 кв. м и таванско помещение № 14 с площ 8,95 кв. м, заедно с 2,498% идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от отстъпеното право на строеж върху земята срещу задължението, на пиробретателя М. Б. У. за в бъдеще да поеме гледането и издръжката на прехвърлителя Я. Г. Б. лично и/или чрез трето лице като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила досега, и да я изпрати според обичая, като прехвърлителката си запазва право на ползване върху прехвърления имот да края на живота си безвъзмездно.

По делото бяха събрани гласни доказателства, като се оформиха две групи свидетелски показания.

От показанията на първата група свидетели, посочени от ищеца, а именно Н. П. и д-р А. П. се установява, че двете са имали служебни взаимоотношения с Я. Б. - първата свидетелка е била неин социален асистент за времето от 01.06.2024г. до 06.08.2025г./ писмо ОСД-04-01-82/04.03.2024г. на Община Габрово – л. 82 от делото/, а втората свидетелка– личен лекар на Б..

Свидетелката П. твърди, че за времето, в което е работила за Я. Б. работното й време 4 започвало около 08.15 сутрин, когато отивала, за да й занесе закуска, да се разходят в близкия парк и след това да й приготви обяд в дома й до около 11.15 часа. След обяд идвал синът на Б. и оставал при нея до вечерта, както и в събота и неделя, когато П. почивала.

Свидетелката твърди, че по време на работата си при Я. Б. е пазарувала, плащала ток и вода за жилището, водела възрастната жена на прегледи при личния й лекар, купувала й лекарствата. Пенсията си Я. получавала в дома си. Когато деменцията от която страдала се задълбочила и тя станала неадекватна, свидетелката ходела при д-р П. сама или със сина на Б.. По това време вече често се случвало Я. да се загуби и да не може да се прибере в дома си, както и да се заключва в апартамента. Тогава П. и П. Ц. я търсели чрез полицията или намирали ключар, за да отвори вратата на жилището. П. заявява, че се е грижила за Я. Б. до момента, когато последната постъпила в хоспис, тъй като състоянието й окончателно се влошило и вече изобщо не можела да става от леглото.

През целия период, когато се е грижила за Я. Б. никой друг освен сина й не я е посещавал. През м. март или април Б. поискала свидетелката да я заведе при адвокат Балтова, за да разтрогне завещание, защото някакъв човек от квартал „Колелото“, когото срещнала в парка й бил обещал да я гледа, обаче отишъл само веднъж с три ябълки, закуска и боза като водел и някакво малко дете. Това се било случило преди свидетелката да започне работа при Б.. П. твърди, че не е виждала такова лице да посещава Я. Б. докато се е грижила за нея и не познава ответника М. У..