Решение № 149 от 26.06.2025, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Свиленград, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йорданка Кр. Ненчева при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА в присъствието на прокурора М. Н. С. като разгледа докладваното от Йорданка Кр. Ненчева Гражданско дело № 20255620100187 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Производството е образувано по искова молба на Й. У., гражданин на ********* и ********* срещу Прокуратурата на Република България. Ищецът твърди, че на 12.08.2023 г. против него е образувано наказателно производство - БП № 29/2023г. по описа на ГПУ-Ново село, преобразувано в досъдебно производство, представляващо преписка вх.№ 3542/2023г. на Районна прокуратура Хасково, с което му е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.343б, ал.З от НК затова, че на 11.08.2023г. на ГКПП „Капитан Петко Войвода“, гр.Свиленград, на трасе „Вход“, на влизане в страната от Реп.Гърция, управлявал МПС -л.а.“Шкода Октавия“, с нидерландски рег.№ G-578-KP, след употреба на наркотично вещество - метадон, установен по надлежен ред с техническо средство. Ищецът бил задържан за 24 часа на основание чл.71, ал.1, т.1 от ЗМВР. По бързото производство на ищеца била взета мярка за неотклонение „гаранция“ в размер на 500 лева, която в определения срок е внесена от него. На ищеца била извършена полицейска регистрация посредством дактилоскопиране, фотографиране и изземване на образци на ДНК профил.

Към делото били приобщени като веществени доказателства управлявания от него лек автомобил, ведно с контактен ключ и свидетелство за регистрацията му. С постановление от 21.08.2024г. на ищеца бил отнет документа за задгранично пътуване - нидерландски паспорт, на основание чл.31, ар.1, т.1 от ЗЧРБ. При извършения му разпит след повдигането на обвинението ищецът не се признал за виновен, като обяснил, че е включен в метадонова програма за лечение, метадоновите таблетки, които употребява за тази цел, са му предписани от лекар, същите са със съдържание на метадон 5 мг, което ги прави лекарствен продукт и нямат упойващо действие, и че е разрешено да управлява МПС след употребата им. Бързото производство било преобразувано в досъдебно, по което ищецът започнал да събира, сочи и да представя доказателства за доказване на невинността си. С постановление на РПХасково-ТО-Свиленград от 05.10.2023г. наказателното производство против ищеца било прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК поради това, че деянието не съставлява престъпление от обективна и от субективна страна. Постановено било да му бъде върнат 1 паспорта, както и задържания като веществено доказателство лек автомобил, заедно с контактен ключ и регистрационен талон. Постановлението било влязло в сила на 13.10.2023 г.

Ищецът твърди, че в резултат на образуваното против него досъдебно производство и повдигнатото му обвинение, е претърпял неимуществени вреди с голям интензитет, които следва ответникът да му репарира на основание чл.2, ал.1, т.З, предл. второ от ЗОДОВ.

Повдигането на обвинение в извършване на престъпление влияело негативно върху психиката на всяко лице. Обичайните и естествени презумптивни вреди не се нуждаели от доказване (страх от осъждане, стрес, унижение, накърняване на честта и достойнството му, негативни усещания, нарушаване на ежедневните социални контакти). Ищецът обективно е изпитвал и дълбоко безпокойство, че след 24-часовото му задържане може да му бъде определена постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“, както и че може впоследствие да бъде осъден на лишаване от свобода, каквото наказание законът предвиждал, както и на глоба, която дори в момента да не заплати, ще му бъде събрана в *********, където живеел, тъй като и двете страни членуват в Европейския съюз. Така също У. бил дълбоко обезпокоен от вероятната възможност да бъде отнето свидетелството му за правоуправление и да бъде лишен от правото да управлява МПС, което за него е важно и е свързано с придвижване до работното му място и въобще с ежедневието му и евентуалната бъдеща промяна в ритъма му на живот. В резултат на наложената му забрана за напускане на страната и временно отнетия му паспорт, в продължение на три месеца ищецът бил принуден да пребивава в чужда за него държава, в необичайна обстановка, далеч от семейството, от близките си и обичайната си среда, без възможност да поддържа социални контакти, което състояние било извън обичайния му начин на живот, водещо до значително психическо напрежение и единствено до отрицателни преживявания. В същото време разходите му за живот се били увеличили, което при липса на приходи довело до значителен допълнителен стрес. През цялото време на принудителния си престой в България се страхувал, че ще бъде уволнен от работа поради това, че не се явява на работното си място за изпълнение на трудовите си функции. Определената му мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 500 лева допълнително е влошила финансовото му положение.

Июецът не е имал достатъчно средства за нормален живот в страната и е живял в лишения.

За периода на воденото досъдебно производство У. бил принуден да остане против волята си в България, да е на разположение на водещите досъдебното производство органи, да си осигури подслон и прехрана, без възможност обаче да си осигури доходи. Тези обстоятелства, взети в своята цялост, извеждали значителна по степен отрицателна характеристика на живота на июеца през този период, във всичките му аспекти - човешки, семеен, приятелски, трудов и т.н. Още от самото начало на досъдебното производство У. твърдял, че не е виновен и не е извършил престъпление, което се установило след близо три месеца, видно от постановлението на прокурора, с което ДП е прекратено. За да се стигне до този резултат обаче, У. трябвало сам да доказва невинността си - да осъществява комуникация по телефона с лица от ********* за снабдяването му и представянето на разследващите органи на писмени доказателства за разрешената му употреба на метадон в лекарствена форма, да иска назначаване на експертизи и въобще да проявява активност в доказването на липсата на извършено престъпление, което е видно от материалите по досъдебното производство и което е предизвиквало у него значителен стрес. Освен това ишецът бил унизен и възмутен от това, че му е била извършена полицейска регистрация като на престъпник, в това число посредством дактилоскопиране, фотографиране и изземване на образци на ДНК профил.

По изложените съображения ищецът моли съда да постанови решение на основание чл.2, ал.1, т.З, предл.2 от ЗОДОВ, във връзка с чл.4, ал.1 ЗОДОВ, с което осъди ответникаПрокуратура на Република България, да му заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди - страхове, ограничения, неудобства и други, описани по-горе, в резултат на обвинението за извършено престъпление по чл.343б ал.З от НК, като наказателното производство впоследствие е прекратено, тъй като деянието не съставлява 2 престъпление, в размер на 18 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.10.2023г.-датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство, и до окончателното плащане. Претеднира се адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 вр.с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Прокуратурата на Република България, чрез прокурор от РП-Хасково, ТО-Свиленград, в който взема становище за допустимост на иска, но поддържа становище за неговата неоснователност.

Твърди се, че няма доказателства ищецът да е преживял и претърпял каквито и да било неимуществени вреди по характер и размер изложен в исковата молба, изразяващи се в морални страдания, неудобства, тревоги безпокойства, стрес, напрежение и т.н. Поддържа, че претенцията е завишена по размер и не е съобразена с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.

Твърди се, че формалността на процесуалния закон задължително изисква още в хода на досъдебното производство лицето, обект на наказателно преследване, да бъде конституирано с нарочен акт в качеството на обвиняем. Твърди, че липсва причинна връзка между твърдените неимуществени вреди и обвинението за престъпление от общ характер.

Оспорва по основание и размер и претенцията за неимуществени вреди, твърди, че претенцията е недоказана . Също така счита, че делото не се е отличавало с голяма фактическа и правна сложност, поради което прави възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, като счита, че възнаграждението за адвокат е прекомерно. Иска от съда да отхвърли исковете като неоснователни.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено БП № 29/ 2023 г. описа на ГПУ Ново Село, видно от което, същото е образувано за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК – затова, че на 11.08.2023 г. на ГКПП „Капитан Петко войвода“, гр.Свиленград, на трасе „Вход“, на влизане в страната от Република Гърция, управлявал МПС -л.а.“Шкода Октавия“, с нидерландски рег.№ G-578-KP, след употреба на наркотично вещество - метадон, установено по надлежен ред с техническо средство DRAGER /Дрегер/ “DRUG TEST 5000”, с фабричен номер S/N ARLJ 0022, тест № 108/11.08.2023 г.

С постановление от 21.08.2023 година поради фактическа и правна сложност на разследването по бързото производство, то същото е преобразувано в досъдебно производство.

С постановление от 12.08.2023 година ищецът е привлечен като обвиняем за горепосоченото престъпление и му е взета мярка за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 500.00 лв. В обясненията си, които дава в ДП ищецът, който е водач на автомобила, посочва, че живее в ********* от 43 години. Посочва, че преди много години е бил зависим от наркотици. Преди шест години е ********* доброволно се е включил в прогеама за наркомани, с помощта на която да се откаже окончателно от приема на наркотици. Отишъл в клиника Джи Джи Зи – Хюсман Клиник в гр. Ротердам, където му е извършвано лечение с метадон. На 05.07.2023 г. лекуващият му лекар спрял приема на назанчения метадонов сироп и му предписал метадонови таблетки. Предписал му количество за 4 месеца, през което време ищецът щял да пътува за *********. Ако не приемал дневната доза започвал да се чувства нужда от прием на наркотик, затова било жизнено нужно за него да приема тези таблетки. Посочва, че метадона приема като лекарство по лекарско предписание. Не се признава за виновен.

С постановление от 21.08.2024г. на РП Хасково, ТО Свиленград на ищеца бил отнет документа за задгранично пътуване - нидерландски паспорт, на основание чл.31, ар.1, т.1 от ЗЧРБ. – до приключване на наказателното производство срещу същия.

С Протокол за доброволно предаване от 12.08.2023 г. Лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“, с рег. № G-578-KP и полуремарке с рег. № 34DD1047, ведно с талон и един брой контактен ключ, са предадени в канцеларията на разследващия орган за нуждите на разследването описаните инкриминирани вещи, предмет на престъплението.

По ДС са извършени редица процесуално-следствени действия (оглед на веществени 3 доказателства, разпити на свидетели, назначаване на автотехническа оценъчна експертиза и др.). Делото не е спирано, не е прекратявано и не е внасяно с прокурорски акт в съда.

С постановление на прокурор при РП Хасково, ТО Свиленград от 05.10.2023 г. наказателното производство по ДП № 29/ 2023 г. описа на ГПУ Ново Село е прекратено, а мярката за неотклонение „гаранция в пари“ и принудителната административна мярката „временно отнемане на нидерландски паспорт“, взети спрямо ищеца, са отменени.

Постановлението е влязло в законна сила на 13.10.2023 г., видно от отбелязване върху същото. В мотивите на постановлението е прието, че липсват доказателства за обективни и субективни признаци на престъплението, за което на ищеца е повдигнато обвинение.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Според разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.