Решение № 119 от 09.06.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Варна , 08.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Мая В. Нанкинска

Трайчо Г. Атанасов

Ерна Якова-Павлова при участието на секретаря Родина Б. Петкова в присъствието на прокурора Женя Емилова Енева (ОП-Варна) като разгледа докладваното от Трайчо Г. Атанасов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213100600121 по описа за 2021 година Предмет на въззивното производство е присъдата по НОХД № 2783/20г. на ВРС, 45-ти състав, постановена на 21.10.2020 г., с която подсъдимият В. Д.

ИВ. е признат за виновен и осъден по чл.150 ал.1пр.2 вр. чл.26 ал.1 и по чл.152 ал.2 т.1 вр. ал.1 т.2 вр. чл.26 ал.1 от НК с определено общо най-тежко наказание “Лишаване от свобода“ за срок от 3 години при първоначален общ режим.

Била е ангажирана и гражданската му отговорност като е осъден да заплати на гражданския ищец М. Р. ИВ. сума в размер на 13 000 /тринадесет хиляди/лева за причинени в резултат на деянията неимуществени вреди, като иска е отхвърлен до размера от 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева като недоказан.

В тежест на подсъдимия И. са били възложени и съдебните и деловодни разноски по делото.

Въззивното производство е образувано по жалба на осъденото лице, в която се излагат мотиви за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт и се моли за неговата отмяна. При условията на алтернативност 1 се моли за намаляване на размера на наложеното наказание и за отлагането му с подходящ изпитателен срок, както и намаляване на размера на присъденото обезщетение. Жалбата се поддържа в съдебно заседание пред въззивната инстанция от процесуалния представител на подсъдимия адв.В.Г. от АК - Варна.

Подсъдимия И. дава обяснения пред въззивния съдебен състав в които изразява съжаление за стореното и в последната си дума моли съда да не влиза в затвора.

По жалбата не са постъпвали възражения. Частната обвинителка и гражданска ищца, чрез повереника си адв. С.С. от АК – Варна пледират за потвърждаване на първоинстанционната присъда, като по отношение на наказанието предоставят преценката на съда с оглед на постъпилите пред въззивната инстанция писмени доказателства.

Представителят на въззивната прокуратура намира жалбата за неоснователна, а наложеното наказание за справедливо и пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Окръжния съд намира жалбата за частично основателна.

По реда и със средствата на НПК, първоинстанционният съд е събрал всички налични фактически данни, свързани с обстоятелствата по делото, които допринасят за тяхното изясняване и за разкриване на обективната истина. Те сочат на фактическа обстановка, без съществени отличия с твърдяното в обстоятелствената част на обвинителния акт. Релевантните за делото факти са следните :

Пострадалата св. М. Р. ИВ. е родена на 20.03.2001год.. През 2014 год. живеела в баща си в с.Приселци, обл.Варна. Познавала подс.И., тъй като учила в един клас със сина му в училището в с.Приселци. И. имал магазин за плодове и зеленчуци, намиращ се в близост до училището, като когато И. посещавала магазина, И. и давал нещо сладко или плод, като и казвал, че го прави защото била хубава. През 2015 год. И. била в седми клас. Една вечер, подсъдимия я поканил в офиса си, който се намирал в магазина. Докато И. седяла на дивана, подсъдимия събул панталона си, извадил половия си член и маструбирал пред нея. Тя се стреснала и избягала. След този случай , тъй като 2 било през лятната ваканция И. и подсъдимия не се виждали. През есента на 2015 год. когато започнала новата учебната година, И. започнал отново да привиква пострадалата в магазина, да я черпи с плодове и да и казва, че я харесва, че е хубава, че има хубаво тяло, питал я дали има приятел и дали прави секс. Един ден И. се прибирала от училище, валяло дъжд и отново И. я накарал да влезе в офиса му, започнал да я прегръща,опитвал се да я целува, свалил панталона си, извадил половия си член, започнал да го опипва, след това и го дал в ръцете, като искал от нея да го пипа. И. се дърпала и сваляла ръцете си, но И. и казал, че ако не го направи , ще каже на баща й. Това накарало св. И. да се съгласява да опипва половия член на И.. Описаните срещи продължили дълго време като имало и периоди на прекъсване.

През 2016 год. св.И. започнала да учи в гр.Варна. Подс. И. започнал да кара пострадалата с автомобила си до града. От месец септември до месец октомври, тъй като имало доста време преди началото на учебните часове по инициатива на подсъдимия започнали да посещават сауната на хотел „Аква".

В хотела се регистрирал само подсъдимия. Отново И. настоявал пострадалата да пипа половия му член. Когато пострадалата преминала първа смяна двамата почнали да се виждат рядко, но винаги когато се срещали, посещавали сауната или на хотел „Аква" или на „Бюти Академи".

През есента на 2016г., пострадалата била вече в десети клас. На неустановена дата, месец октомври след училище пострадалата и подсъдимия се били разбрали да отидат на сауна, като И. трябвало да вземе и своя приятелка - св. К.М.К.. Преди да посетят сауната, И. купил вино и шоколад.

След като се съблекли в съблекалнята, И. сложил аромати в сауната, налял вино, тя и К. пили. И. седнал между И. и К. и започнал да ги опипва по бедрата, гърдите,опитал се да целува К.. Докато пострадалата И. била извън сауната, подсъдимия се опитал да извърши блудствени действия със св.К., която се уплашила, започнала да крещи името на И., която влязла в сауната и преустановила действията на И., вследствие на което той поискал от нея да „го изпразни", което и направила.

На 20.02.2017г, подс. И. завел св. М. И. в х-л „Интернационал" в к.к.

„Златни пясъци", гр. Варна. Двамата отишли в парната баня на хотела, където И. я притиснал, легнал върху нея и й държал със сила ръцете над главата.

3

Въпреки нейното нежелание и съпротива, И. проникнал с члена си в нея, като осъществил с нея пълноценен полов акт. Тъй като св. И. казала, че я боли И. прекъснал акта.

На 21.03.2017г. св. И. се качила в автомобила на И., който я отвел този път в хотел „Брилянс", гр. Варна. Там те се настанили в хотелска стая, като отново се регистрирал само подсъдимия. В стаята И. съблякъл св. И., двамата се изкъпали, след което И. осъществил полов акт със свидетелката, като държал ръцете й и я притискал с тяло, въпреки нейното несъгласие и съпротива. После И. принудил И. със сила и към орален секс. След този случай двамата спрели да се виждат. Няколко месеца по-късно св. И. разказала на баща си - св. Р.И.П.. Последният я завел в Четвърто РУ - ОЛ МВР - Варна, а оттам ги изпратили в Пето РУ - ОД МВР - Варна, като започнала проверка, а по-късно било образувано досъдебно производство.

От заключението на приложената по делото комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, е видно, че св. М.И. не страда от психично заболяване. По време на изследването не са налице анамнестични и клинични данни за наличие в минало или на сегашно психично разстройство, както и за употреба на алкохол и психоактивни вещества.

Към момента на извършване на деянието спрямо нея от 2014г. до месец март 2017 г. св. И. не е била в състояние на „краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието" и не страда от умствена недоразвитост и е могла ла разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Физическото и психическото състояние на св. И. й позволява да възприема факти които имат значение за досъдебното производство и да дава достоверни показания за тях.

По време на психиатричното и психологичното освидетелстване при М.И. не са регистрирани признаци на разстройство на паметта като отслабване, амнезия и др.

Според заключението на експертизата в ежедневни ситуации М.И. може да се изяви като общителен и видимо спокоен човек. Създава впечатление на зряла и разсъдлива, но в ситуации на фрустрация е все още нестабилна и 4 импулсивна, с остатъчните характеристики на тинейджърското поведение.

Самоконтролът не се е стабилизирал и не я защитава ефективно в социума. Поведението й е себезащитно, но не е убедително.

В теоретичен план локусът на контрола е преходен /от авторитета за нея в момента - бащата/ т.е. външен, към вътрешен /самоконтрол /.

Разсъжденията й в този смисъл са съответни на календарната й възраст, но на практика, същата показва преимуществено вътрешен локус на контрола, който към настоящия момент е недостатъчно зрял и защищаващ я успешно в социума.

Не се установява наличие на психична травма вследствие преживяното.

Изложената фактическа обстановка ВРС е приел за установена въз основа на събраните писмени и гласни доказателства,частично от обясненията на подсъдими И., дадени в съдебно заседание; от показанията на пострадалата М.И. и на св. К.М.К., дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281,ал.4,вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК, от показанията на свидетелите Р.И.П., Е.С. К., М.В.К., С.К.П., Д.В.Ш., а също и от заключенията на назначените съдебно-психиатрична и психологична експертизи, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото.

С оглед на така събраните по делото доказателства съдът е стигнал до единствения възможен извод за виновността на подсъдимия за престъпленията за които са му предявени обвинения и правилно ги е квалифицирал като такива по чл.150 ал.1 пр.2 вр. чл.26 ал.1 и по чл.152 ал.2 т.1 вр. ал.1 т.2 вр. чл.26 ал.1 от НК. В тази насока ВРС е извършил пространен анализ на свидетелските показания по делото и обясненията на подсъдимия в светлината на задължителната за съдилищата практика на ВКС на РБ в цитираното Решение №100/24.03.2010г. по н.д.№720/2009г. на 2-ро н.о..

По възраженията на защитата :

От страна на защитата на подсъдимия се изтъква, че не са налични доказателства И. да е употребил сила спрямо пострадалата досежно обвинението в изнасилване, както и счита, че поведението на пострадалата е трудно обяснимо в контекста на обстоятелството, че и след извършените спрямо нея насилствени действия е продължила доброволно да се качва в колата на подсъдимия и да посещава с него различни места.

5

Тези възражения не се споделят от състава на ВОС. В контекста на горецитираната съдебна практика ВРС е направил подробен и детайлен анализ на показанията на пострадалата и ги е проверил съпоставяйки ги с показанията на св.К.. Въз основа на извършения анализ първоинстанционния съд е стигнал и до правилния извод, че показанията на пострадалата М.И. следва да се кредитират изцяло и са годна основа за извеждане на съответните правни изводи. В тази насока ВОС следва да добави и че наличието на несъществени разминавания в показанията на пострадалата депозирани в досъдебното и съдебното производство, както и обстоятелството, че не си спомня в детайли определени факти не може да доведе до извод за тяхната недостоверност. Пострадалата И. е била в детска възраст към периода на извършване на противоправните действия спрямо нея и с оглед и на негативните психични преживявания в резултат на упражненото насилие е напълно нормално и житейски обяснимо тя да не може да възпроизведе с детайли част от събитията. Обратно – в случай, че показанията на И. бяха пълни детайлни с дати, цифри подробни факти за събития случили се преди години то би възникнал въпроса за тяхната достоверност. Поведението на пострадалата да продължи срещите си с подсъдимия И. и след първоначалното насилие е обяснимо и се извежда от показанията на самата пострадала, както и тези на св.С.П.. На М.И. и е харесвало вниманието и отношението и не е имала против да има връзка с подсъдимия изразена в посещение на СПА центрове, возене до града на училище и т.н., но не е желаела да има сексуални отношения с мъж на годините на баща и. Затова и обяснимо е поведението и да продължи да се среща с подсъдимия въпреки, че вече е била жертва на сексуално насилие.

Съдът не споделя и изложеното от защитата, че съобразно заключението на Съдебно психиатричната експертиза пострадалата е лесно манипулируема и би могла да бъде мотивирана от друго лице да излага неверни факти. В тази насока следва да се отчете становището на вещото лице д-р Бояджиева и клиничния психолог Петрова, че действително М.И. би могла да бъде манипулирана, но експертизата не е намерила данни за недостоверност на показанията и за въздействие върху нея може да се говори че е оказано от страна на подсъдимия като я е карал да му се подчинява посредством страха. В тази насока съдът счита, че не са налични доказателства, които да разколебаят и въззивния съдебен състав в извода за виновност на подсъдимия.