Решение № 4071 от 12.06.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 4082/2026
- Вид
- Решение № 4071
- Подписан
- 12.06.2026
- В сила
- 12.06.2026
- Състав
- Калина Анастасова, Темислав Малинов Димитров, Ина Бранимирова Маринова
Цитирани разпоредби
- чл.202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271, ал.1, пр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 4071 гр. София, 12.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Калина Анастасова
Членове:
Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20261100504082 по описа за 2026 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 2636 от 12.02.2026 г. по гр.д. № 37429/2025 г. по описа на СРС, 168 с-в, е осъден З. Д.Богг: Живот и Здраве АД, ЕИК: 200299615, да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК 030269049, на основание чл. 411 КЗ във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата от 873.41 евро, представляваща 865.74 евро, изплатено застрахователно обезщетение по щета № 211561731, образувана въз основа на ПТП, настъпило на 15.09.2023 г. в гр. Айтос, на ул. ****, между лек автомобил „БМВ 320 Д" с рег. № **** и товарен автомобил „Мерцедес Спринтер" с рег. № ****, управляван от Г.Г., и 7.67 евро (15.00 лева) ликвидационни разноски по определяне на обезщетението, заедно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба - 24.06.2025 г., до окончателното изплащане.
В срока по чл.259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве АД с излагане на доводи за неправилност, поради допуснато от първата инстанция съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост, неправилни фактически констатации във връзка с установените по делото факти, чрез събраните доказателства, въз основа на които е приложен неправилно материалния закон.
Поддържа, че от доказателствата по делото не може да бъде установено, че при този неизяснен механизъм на ПТП е настъпила описаната щета върху автомобила 1 застрахован при ищеца. При формиране на фактическите си констатации и правни изводи съдът не е отчел възражението за съпричиняване на ответника, както и допринасянето на вредоносния резултат от страна на водача на автомобила БМВ.
Посочва, че констатациите на САТЕ не дават със сигурност механизма на настъпване на ПТП. Същевременно, в случая е налице противоречие между показанията на свидетелите и съставения двустранен констативен протокол. Като не е съобразил това, СРС е постановил неправилно решение.
Моли за отмяна на постановеното решение като неправилно и за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД е подала в срок писмен отговор на въззивната жалба, в който е посочила, че въззивната жалба е неоснователна. Моли за потвърждаване на постановеното решение, като правилно.
Заявява, че при постановяването му съдът е съобразил установените факти чрез събраните доказателства, приложил е правилно материалния закон и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Във връзка с доводите за неправилност по въззивната жалба, съдът намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Фактическият състав на суброгационният иск по чл. 411 КЗ включва валиден договор за имуществена застраховка, сключен между ищеца и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие, на който е настъпило застрахователно събитие вследствие виновно и противоправно поведение на делинквента, плащане на застрахователно обезщетение от ищеца в размер на действителните вреди и сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска 2 отговорност на автомобилистите", по силата на който ответникът да е застраховал гражданската отговорност на водача на увреждащия автомобил.
Чрез представените пред първата инстанция доказателства, настоящия състав намира за установени, при условията на пълно и главно доказване, предпоставките на сочената разпоредба /чл.411 КЗ/. Доводите на ответника в обратния смисъл, настоящия състав намира за неоснователни.
Така, чрез представените пред първата инстанция двустранен протокол за ПТП, дадените показания от свидетеля В.В. и констатациите на приетата САТЕ, които се възприемат изцяло от настоящия състав по реда на чл.202 ГПК се установява, че На 15.09.2023 г. около 14:30 часа в гр. Айтос, в района на кръстовището, образувано от пресичането на ул. „Цар Асен“ и ул. „Цар Самуил“ е настъпило ПТП между лек автомобил „БМВ 320 Д“ с рег. № **** и товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ****.
Доводите на въззивника, че в производството не е установен механизъм на настъпване на ПТП, настоящият състав намира за неоснователни. Чрез съставения протокол, показанията на свидетеля В.В. и констатациите на приетата САТЕ, които се възприемат изцяло от настоящия състав по реда на чл.202 ГПК, се установява по категоричен начин механизма на ПТП. В посочения район лек автомобил „БМВ 320 Д“ с рег. № ****, фактически управляван от К.П., се е движел праволинейно по ул. „Цар Асен“ с посока на движение от ул. „Иван Вазов“ към ул. „Орлово“. Същевременно, по пресичащата улица „Цар Самуил“, с посока на движение от ул.„Оборище“ към ул.
„Славянска“, се е движел товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ****, управляван от свидетеля Г.К.Г.. Спрямо посоката на движение на лекия автомобил „БМВ“, товарният автомобил „Мерцедес“ се е явявал дясностоящ и се е приближавал от дясната страна на лекия автомобил.
Установява се, че произшествието е настъпило в момент, в който двата автомобила едновременно са навлезли в геометричните очертания на кръстовището.
Траекториите на движение на двете превозни средства са се пресекли под ъгъл, при което е реализиран удар между предната част на товарния автомобил „Мерцедес Спринтер“ (предна броня и регистрационна табела) и задната дясна странична част на лекия автомобил „БМВ“ (зона на заден десен калник, задна дясна врата и задно дясно колело).
Въз основа на доказателствата представени по делото от Община Айтос е установено, че описаното кръстовище към датата на инцидента (15.09.2023 г.) не е било нерегулирано, както се твърди от ответника. Напротив, с въведена постоянна организация на движението чрез вертикална пътна сигнализация, улица „Цар Асен“ е имала статут на главна улица (път с предимство). Преди датата на инцидента (преди 15.09.2023 г.) на нея са били поставени 2 броя пътни знаци „Б3“ - „Път с предимство“.
3
Съответно, улица „Цар Самуил“ е имала статут на второстепенна улица (път без предимство). Преди датата на инцидента на нея са били поставени 2 броя пътни знаци „Б2“ - „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ (СТОП). Движението и по двете улици се е извършвало двупосочно. Към процесната дата на кръстовището не е била положена хоризонтална пътна маркировка, което обстоятелство обаче не дерогира действието на поставените пътни знаци и не променя характера на кръстовището като регулирано.
В случая, съдът намира за установено, че вина за настъпване на процесното ПТП има водачът на лек „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ****- Г.К.Г., който е нарушил изискванията въведени с разпоредбата на чл.6, т.1 ЗДВП. Съгласно последната, участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Свидетелят Г. е следвало да съобрази че за пътя по който се движи е имало знак „Б2“ -„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ (СТОП), следвало е да съобрази, че преминава през кръстовище като се движи по път без предимство и е имало друг автомобил който се е движил по пътя с предимство.
Същевременно водача на този автомобил е нарушил и изискванията въведени с разпоредбата на чл. 50, ал.1 ЗДВП. Според последната, на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. Доколкото свидетелят Г. сочи, че е управлявал автомобила си „Мерцедес Спринтер“ на път с предимство, както и че кръстовището на което е настъпило описаното ПТП е било неурегулирано, съдът не дава вяра на показанията му в тази част. Това е така, поради това че показанията на свидетеля за посочените обстоятелства противоречат на събраните по делото доказателства и установените чрез тях факти.
При така посоченото, както правилно е приел СРС и настоящия състав формира по идентичен начин, водачите на управляваните автомобили- участници в ПТП, са били длъжни да се съобразяват с наличната вертикална сигнализация, която ясно е определяла предимството на движещите се по ул. „Цар Асен“ спрямо тези, навлизащи от ул. „Цар Самуил“. С оглед това и настоящия състав намира за установено /по несъмнен и категоричен начин/, както бе посочено, че описаното произшествие е настъпило изцяло по вина на водача на лек автомобил „Мерцедес Спринтер“.
При доказан при условията на пълно и главно доказване фактически състав на разпоредбата на чл. 411 КЗ, в тежест на ответника е да докаже фактическия състав на направеното възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Съгласно константната практика на ВКС приложението на чл.51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на категорично доказани в процеса, при условията на пълно и главно доказване, действия или бездействия на 4 пострадалия, с които той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.
51, ал. 2 ЗЗД не може да бъде хипотетичен, нито да се основава на предположения.
Намаляване на обезщетението за вреди е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем (в този смисъл Решение № 60154/20.01.2022 г. по т. д. № 1071/2020 г. на ВКС, I ТО, което разрешение настоящия състав споделя).
Поради това и доводите на въззивника за съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на водача на застрахования при ищеца лек автомобил – БМВ К.П., съдът намира за недоказани и неоснователни.
Между страните не е спорно и е установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност“ между ответника и собственика на товарен автомобил „Мерцедес“, модел „Спринтер“ с рег.
№ A 6373 МР към датата на процесното ПТП (15.09.2023 г.).
Противно на изложените от въззивника /ответник/ оплаквания, настоящия състав намира за установени в производството причинените на лекия автомобил БМВ щети от така описаното ПТП. Същите са посочени в протокола за ПТП, съставените от застрахователя – ищец опис заключения по щета, установяват се и от показанията на свидетелите Парашкевов и Г. и са обсъдени от експерта по САТЕ. Установено е, че в резултат на ПТП на лекия автомобил БМВ са били причинени посочените увреди.
Установено е, че стойността на извършения ремонт възлиза според експерта на сумата от 5086.98 лева по средни пазарни цени.
Установява се от представените доказателства /калкулации и платежно нареждане/, че щетите по лекия автомобил БМВ са били отстранени след съответен ремонт в доверен сервиз на застрахователя - ищец, като стойността на щетите възлиза на общо 1693.25 лева /в сумата не са включени ликвидационни разноски/. Тази сума се установява, че е била заплатена от ищеца на сервиза, като от страна на ответника не е била възстановена. Поради това и исковата претенция се явява основателна за сумата до пълния заявен размер от 873.41 евро (1708.25 лева), представляваща 865.74 евро (1693.25 лева) изплатено застрахователно обезщетение по щета № 211561731, образувана въз основа на ПТП, настъпило на 15.09.2023 г. в гр. Айтос, на ул. ****, между лек автомобил „БМВ 320 Д" с рег. № **** и товарен автомобил „Мерцедес Спринтер" с рег. № ****, управляван от Г.Г., и 7.67 евро (15.00 лева) ликвидационни разноски по определяне на обезщетението.