Решение № 313 от 09.11.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. Варна, 08.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Магдалена Кр. Недева при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20223001000392 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е по реда на чл. 2 58 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалбa от С. М. Х. от гр. И. – лично и като законен представител на Б. Б. А., и двамата чрез адв. К. от АК-Разград, срещу решение № 62/03.05.2022г. постановено по гр.д. № 344/2021г. по описа на РзОС, с което съдът е отхвърлил предявените от тях искове против "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, гр. София, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата по 24 000 лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва от предявяването на иска, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на застрахователно събитие - настъпило ПТП на 14.04.2019 г., причинено от Д.

Б. А., от което е настъпила смъртта на техния наследодател Б. А. Х., като погасени по реда на чл. 103 ЗЗД чрез съдебно прихващане с насрещно вземане на "ЗД "БУЛ ИНС"" АД - гр. София срещу тях, представляващо платено от застрахователя на осн. чл. 500, ал. 1, т. 1 и ал. 2 КЗ обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от застрахования по „Гражданска отговорност” Д. Б. А. от настъпило ПТП на 14.04.2019 г., и с което са отхвърлени предявените от тях искове против същия застраховател 1 на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ за разликата над 24 000 лв. до първоначално предявения размер от по 120 000 лв. за всеки един, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението, като неоснователни. Въззивниците намират решението за неправилно, постановено в нарушение нормата на чл. 51 ЗЗД, като считат, че приносът на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат следва да бъде определен на 50 %. Считат за неправилен извода на съда за наличието на право на регресен иск за ответното застрахователно дружество по реда на чл.

500, ал. 1 и ал. 2 КЗ. Излагат подробни аргументи за това. Молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо него – постановено друго, по съществото на спора, с което ответникът да бъде осъден да им заплати, на всеки от тях, обезщетение в размер на по 60 000 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска, като в тази връзка молят и за преразпределение на разноските, сторени в първа инстанция.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявени са в условията на активно субективно съединяване искове с правно основание чл.432 КЗ.

Ищците С. М. Х. от гр. И. – лично и като законен представител на Б. Б.

А. претендират от ответното застрахователно дружество ЗД „Бул Инс“ АД, гр.София заплащане на обезщетение за претърпените от тях морални болки и страдания в резултат на застрахователно събитие - настъпило ПТП на 14.04.2019 г., причинено от Д. Б. А., от което е последвала смъртта на техния наследодател Б. А. Х. – съпруг на ищцата и баща на втория ищец Б. А..

От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна, че процесното ПТП е осъществено на 14. 04. 2019 г. по път ||-23км, 78+398, в посока от гр.И. към с.Драгомъж, след полунощ, когато Д. А., след употреба на алкохол и въпреки, че не бил правоспособен водач, привел в движение и управлявал л. а. „Алфа Ромео 147“ с рег. No РР 0128 ВМ, а до него, на предната дясна седалка седял баща му - Б. А. Х.. Скоростта на движение била 120, 92 км/ч, значително по-висока от максимално 2 разрешената за движение извън населено място /90 км/ч/. След изхода на гр.И. водачът изгубил контрол върху управлението на автомобила и се насочил към десния край на пътното платно. Напуснал платното за движение, навлязъл в затревения терен, забил се в намиращия се в канавката насип, след което се завъртял няколко пъти около оста си и се ударил последователно в две крайпътни дървета. От двата силни удара водачът и спътника му получили множество сериозни телесни увреждания, несъвместими с живота и починали на място. Безспорно установено е още, че Д. А. е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта от 1,46 промила, а пробата, иззета от Б. Х. е установила наличие на етилов алкохол с концентрация 5, 29 промила. Образуваното по случая наказателно – ДП № 275 на ОП – Разград, е прекратено на осн. чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК поради смърт на дееца с Постановление от 13. 07. 2020 г.

Не се спори и че гражданската отговорност на водача на автомобила е застрахована по ЗЗ „ГО“ на автомобилистите при ответното застрахователно дружество, както и че застрахователното събитие е осъществено в рамките на действие на същата.

В резултат на произшествието ищците са претърпени силни морални болки и страдания, установени с приети по делото заключение на СПсих.Е и свидетелски показания. Така според в.лице и двамата ищци са преживели силен шок и мъка в резултат на загубата си. В процесния случай стресът се е изразил като система от физиологични, биохимични, психични и поведенчески реакции, предизвикани от силни и неочаквани психически и емоционални натоварвания. Внезапната загуба на съпруг и баща е довела в първите месеци след събитието до преживяване реакция на скръб и траур, т.нар. „траурна реакция“, която често води до трудности в приспособяването към новата променена ситуация и до интензивни депресивни симптоми – плач, тъга, нарушения в съня, безпокойство, потиснато настроение, негативни мисли, апатия, чувство за несигурност, безпричинна промяна в настроението и социална изолация. Ищците са развили хронично стресово състояние, нарушаващо емоционалния им баланс, т.нар. жизнена криза или психотравма, която има характеристиката на патологично, болестно състояние и не покрива критериите за наличието на тревожно-депресивно или друг вид личностно разстройство, но е с достатъчно силен емоционален оттенък, водещ до значима промяна в социалното функциониране. При детето Б., предвид 3 особеностите на възрастта и мобилизацията на ресурсите за справяне с психотравмата, се наблюдава нормално функциониране в обществото като посещаване на училище и общуване с приятели. При ищцата С. Х. обаче се наблюдава социална дезадаптация - затваряне и ограничаване на контактите, прекъсване на трудовата дейност и придържане единствено към ежедневните битови дейности.

Според свидетелските показания на К. А. Х. и Д. С. А. отношенията в семейството на пострадалия били близки, съпрузите прекалено много се обичали, навсякъде ходели заедно, дори да пазаруват. Били много сплотено семейство. Б. много обичал баща си, бил много привързан към него. Ищците преживели прекалено голям стрес от смъртта на Б., затворили се в себе си, не общували с никого. Детето Б. таяло всичко вътре в себе си и не искало да споделя, не искало да празнува дори рождения си ден. Приживе Б. не злоупотребявал с алкохол, употребявал в рамките на нормалното, а Д. не употребявал изобщо. Понякога Д. карал колата на баща си, веднъж дори я взел без разрешение и му наложили глоба.

Въз основа на горната фактическа установеност съдът прави извод за доказано наличието на всички елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на застрахователя за обезвреда на претърпените от ищците неимуществени вреди в резултат на произшествието и последвалата от него загуба на съпруг и баща.

Размерът на дължимото застрахователно обезщетението следва да бъде определен според критериите, установени както в задължителната, така и в актуалната съдебна практика. Така в т.2-ра на ППВС No 4/68г. са дадени задължителни указания по приложението на чл.52 ЗЗД за изясняване на понятието "справедливост" по вложения от законодателя смисъл в посочената норма, които не са загубили актуалност и до днес и съгласно които това понятие не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства - начинът на извършване на деликта, характерът на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици за увредените лица, възраст на пострадалия, социално положение, отношение между него и ищците, които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност.

/Така решение No 93 от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. No 566/2010 г., II т. о., ТК и решение No 111 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. No 676/2010 г., II т. о., 4

ТК/. При прилагане на тези критерии в процесния случай съдът съобразява, че пострадалият е сравнително млад човек, в активна трудоспособна възраст, без данни за хронични заболявания и здравословни проблеми, който е полагал грижи за съпругата и двете си деца. Загубата му е настъпила внезапно и е дала силно негативно отражение върху психичното състояние и живота на ищците, които по различен начин са се опитвали да се справят с нея. Съдът е длъжен да съобрази и практиката на касационната инстанция при опреД.е размера на застрахователните обезщетения, отчитайки икономическата конюктура в страната, както и общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото. Паричен еквивалент на този вид обществени отношения се явяват лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди, установени в действащите през съответните периоди Наредби за задължителното застраховане.

Съобразявайки всичко гореизложено, настоящият състав намира, че обезщетение в размер на по 120 000лв за всеки от ищците е адекватно и съобразено както с реално претърпените болки и страдания, така и с практиката на касационната инстанция.

По възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия :

В трайно установената съдебна практика въпросът за съпричиняването на вредоносния резултат е решен еднозначно. Приема се, че релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. Освен това приносът трябва да бъде доказан, а не хипотетичен. Степента на приноса предполага съпоставка на поведението на увредения с това на деликвента и тежестта на допуснатите от всеки един нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат. В т. 7 на ТР No 1/2014г. от 23.12.2015г. на ОСТК на ВКС , постановено по тълк.дело No 1/2014г. са разграничени двете хипотези 5 на съпричиняването на вредоносния резултат, обуславящи приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД – допринасяне на пострадалия за възникване на самото пътнотранспортно произшествие, като правно значим факт и приноса му за настъпване на вредата спрямо самия него. Първата хипотеза се обозначава като „съпричиняване” в тесния смисъл на това понятие, а във втората хипотеза - пострадалият не е допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата.

От събраните по делото и относими към въпроса за съпричиняването доказателства се установи следното :

Доколкото виновният за ПТП непълнолетен водач Д. Б. А., като син на пострадалия Б. А. Х., е живеел в едно домакинство с баща си, безспорно липсата на правоспособност за управление на МПС е била известна на всички членове на семейството. Въпреки това пострадалият Б. му е разрешил да управлява автомобила и се е съгласил да пътува с него, като по този начин сам се е поставил в опасност, като е допринесъл както за настъпването на самото ПТП, така и за настъпване на вредата спрямо самия себе си. При това положение следва да бъде споделен извода на първоинстанционния съд, че неговият принос е по-голям от този на причинителя и последният следва да отговаря до 30 %, а отговорността на пострадалия е 70 %.