Акт от 12.03.2021, Районен съд - Елхово

Р Е

Ш Е Н

И Е

№260008

Гр.Елхово, 12.03.2021 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ЕЛХОВСКИЯТ районен съд в публично съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Председател: Яна Ангелова при секретаря П. Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 505 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ***, представлявано от *** Г. в качеството му на Изпълнителен директор, чрез пълномощник– юрисконсулт М.Ж., с адрес *** Б, против Н.Х.Д., с ЕГН **********,***, с която по реда на чл. 422, вр. чл.415, ал.1,т.1 от ГПК е предявен иск за установяване на вземането на ищеца, за което против ответникът е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 133/2019година по описа на РС– Елхово.

Ищецът твърди, че ответницата е собственик на топлоснабден имот и е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Ищецът се позовава на разпоредбата на чл.150, ал. 1 от ЗЕ, съгласно която продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от „Топлофикация София“ ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ищецът твърди, че ответницата не е упражнила правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо нея са влезли в сила действащите за процесния период ОУ – тези, одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, в сила от 14.01.2008 г., както и ОУ, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. В същите са определени редът и срокът, по който купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Задължението на ответницата за заплащане на дължимите от суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е най-късно до края на месеца, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ищецът твърди, че ответницата е изпадала в забава за тази сума и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху задължението.

Твърди се, че с ОУ от 2014 г. е установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Съгласно ОУ от 2014 г. „Топлофикация София“ ЕАД начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. От 12.03.2014 г. (влизането в сила на ОУ от 2014 г.) дружеството ежемесечно удостоверявало публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като са били съставяни констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществявал чрез официалната уеб-страница на „Топлофикация София" ЕАД на адрес: http://topIo.bg/клиенти/ проверка на сметка.

Ищецът твърди, че ответницата е използвала доставяната от него ТЕ през периода м. май 2014г. до м. април 2017г. и към момента не е заплатила задължението си.

Твърди се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В случая, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с фирма „Термокомплект“ ООД за предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от „Топлофикация София" ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата – „Термокомплект“ ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Правният си интерес да предяви установителен иск ищецът обосновава с издадената против ответника заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по г.гр.д.

133/2019г. за сумата от

2796.42 лева, от които 2454.13 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от месец май 2015г. до месец април 2018г. за реално потребена енергия отразена, 291.26 лева - законна лихва за забава от 14.09.2016г. до 03.12.2018г., както и сума за дялово разпределение в размер на 43.48 лева - главница, за период месец май 2015г. до месец април 2018г. и 7.55 лева - лихва за период 30.12.2015г. до 03.12.2018г., в едно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски. Против издадената заповед за изпълнение ответникът е подал възражение, поради което на ищеца е било указано в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение.

Ищецът желае съдът да постанови решение, с което да признаете за установено по отношение на ответника Н.Х.Д., че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сума в общ размер на 2796.42 лева, от които 2454.13 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2015г. до м.04.2018г. за реално потребена енергия, 291.26 лева - законна лихва за забава от 14.09.2016г. до 03.12.2018г., както и сума за дялово разпределение в размер на 43.48 лева - главница за период м.05.2015г. до м.04.2018г. и 7.55 лева - лихва, за период 30.12.2015г. до 03.12.2018г., ведно със законната лихва от 28.12.2018г. - датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК до окончателното й изплащане.

Претендира разноските, направени в заповедното и в исковото производство.

В съдебно заседание, ищецът редовно призован, не изпраща представител. Исковата молба се поддържа от процесуален представител на ищеца с депозирани по делото писмени молби.

ОтветникътН.Х.Гв едномесечния срок за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК е депозирала такъв. Исковата молба се оспорва изцяло като неоснователна, като ответницата твърди, че не дължи претендираните от ищеца суми, поради това, че не живее в имота и от 17 години няма достъп до него. Твърди се, че имота се владее и ползва изцяло от лицето И.Н.Т., който без знанието и съгласието на ищцата извършил разделение на партидата с молба от 07.10.2002 г. и с която молба заявил, че в имота ще живеят две семейства – това на ищцата и това на ****** Ответницата оспорва акта за разделение на кубатурата на апартамента, като твърди, че разделението е извършено без нейно знание, не е заведено под номер и липсва печат, налице е и поправка в датите. Твърди, че не е уведомявана от УС на ЕС за провежданите събрания и сключваните договори. Сочи и това, че не е получавала фактури от ищеца за потребената топлинна енергия на постоянния си адрес. Оспорва се представителната власт на представляващия ищеца към момента на подаване на заявлението. Желае отхвърляне на предявените против нея искове като неоснователни.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и поддържа доводите си, изложени в отговора на исковата молба за неоснователност на предявените искове.

Като трето лице – помагач на страната ищеца е конституиран „ТЕРМОКОМЛЕКТ“ ООД гр. София.

Третото лице – помагач не е взело становище по исковата молба и отговора на исковата молба, депозиран от ответника.

От събраните по делото писмени доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Ч.гр.д. № 133/2019 година по описа на ЕРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК със заявител“Топлофикация София“ ЕАД. По същото дело съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 375 от 12.03.219г., с която на ответника Н.Х.Д. е разпоредено да заплати на ищеца сумата от 2 454.13 лева, представляваща главница; лихва за периода от 14.09.2016г. до 03.12.2018г. в размер на 291.26 лева; сумата от 43.48 лева, представляваща главница за дялово разпределение; лихва за периода от 30.12.2015 г. до 03.12.2018г. в размер на 7.55 лева, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 28.12.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото в общ размер на 105.93 лева, в т.ч. сумата от 55.93 лева, представляваща заплатена държавна такса за образуване на заповедното производство и сумата от 50.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 30.04.2019 година.

На

13.05.2019г., т.е. в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК длъжникът- ответник е депозирал възражение, в което е заявил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. След приемането на възражението по чл.414 от ГПК на длъжника, съдът е предоставил на заявителя едномесечен срок, в който да предяви иск за установяване на вземането си против длъжника.

Иска по чл. 422, вр. чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК е предявен от заявителя в едномесечен срок от съобщаването.

От доказателствата по делото се установява, че ответницата Н.Д. е собственик на ½ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр. София, кв. ***бл.4, вх.Г, ап.108, ет.3, придобита в резултат на прекратена СИО през 1997 година. Другата ½ ид.ч. от имота е собственост на И.Н.Т., придобита на основание н.а. № 26 от 2002г. чрез дарение от бившия съпруг на ищцата – *** С бракоразводното решение, с което е бил прекратен гражданския брак между ответницата и Й.Г., влязло в законна сила на 04.02.1997г., семейното жилище, находящо се в гр. София, ж.к. ***бл.4, вх.Г, ап.108, ет.3, е предоставено за ползване на ответницата.

През 1998 година Й.Г., който е бил абонат на ищцовото дружество с абонатен № 160110 е подал молба до „Топлофикация- София“ АД с искане да бъде закрита партидата му по отношение на посочения по – горе имот, като се е позовал на бракоразводното решение.

След придобиването на имота през

2002г. ***Тошев е подал молба до ищцовото дружество с искане да бъде разделена партидата на имота на две части, като е посочил, че в имота ще живеят семействата на ответницата Н.Д. и ***Тошев, в резултат на което партидата на имота е била разделена.

От представените по делото многобройни писмени доказателства, както и от събраните гласни доказателства чрез показанията на разпитаните свидетели М.Г.и Д.К., се установява, че от 1993 година и до настоящия момент ответницата Д. не живее в имота в гр. София, а имота се обитава от другия съсобственик – ***Тошев, като ответницата е била лишена от достъп до имота.

По делото е представен Договори № 2136 от 20.09.2002г., сключен между „Електрон Комерс“ ООД гр. София като изпълнител и етажната собственост – гр.София, ж.к. ***бл.4, вх.Г, като възложител, за ползване на услугата „топлинно счетоводство”. Към договора е приложен Протокол от проведено на 18.09.2002г. общо събрание на етажните собственици от вх. „г“ на бл.4, находящ се в кв. ***– гр. София.

Разпечатката съдържа 38 от 100 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/25bf896b-295c-4923-a13f-ed1f32b625de