Определение № 86 от 22.01.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 86 гр. Плевен, 22.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. Г.-ПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. Г. като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно частно гражданско дело № 20264400500016 по описа за 2026 година Производството е по чл.274 ал.1, т.2 във вр. чл.248 ал.3 от ГПК.

Образувано е на основание частна жалба Вх. № 619/08.01.2025г., подадена от адв.Д. В. М. от АК Пловдив като пълномощник на М. Г. М. – ищец по делото на ПлРС -против Определение № 5915/01.12.2025г., постановено по гр.д. № 767/2025г. на ПлРС, с което съдът е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА, молбата с правно основание чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на решение № 1413/26.09.2025г. по същото дело в Частта за разноските – за адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ, присъдено на адв. Д. В. М. от АК – Пловдив, като процесуален представител на ищцата М. Г. М..

В частната жалба се твърди, че определението на РС-Плевен е неправилно. Твърди, че по делото са предявени четири иска – по два срещу всяка страна и поради това справедливо ще бъде съобразно свършената работна възнаграждение от по 480лв. срещу всяка страна или общо 960лв. с ДДС адвокатско възнаграждение. Макар да няма фактическа сложност налице е правна такава и воденето на делото е изисквало предварителна подготовка, познаване както на националното така и на европейското право, а така също и актуалната практика на ВКС и СЕС.

Моли съда да отмени определението на ПлРС и да постанови друго, с което да измени решението в Частта за разноските като присъди адвокатско 1 възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 ЗА на адвоката на ищцата в размер на по 480лв. за всеки от уважените искове за нищожност на Договора да потребителски кредит, сключен с ЕАД и на Договора за поръчителство, сключен с ЕООД, и двата от 12.11.2021г.

Ответното по частната жалба ЕАД – Кредисимо ЕАД гр.София, ЕИК 175330437 – представят писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 от ГПК, в който изразяват становище, че частната жалба е неоснователна. В отговора са изложени подробни съображения, че присъденото адвокатско възнаграждение е в справедлив размер, че от този процесуален представител са образувани множество дела по искови молби с идентично съдържание, делото е решено по писмени доказателства в едно съдебно заседание, а отговорността за разноски не бива да се превръща в източник на неоснователно обогатяване.

Ответното ЕООД – Ай Тръст гр.София, ЕИК 203508899 не изразяват становище по частната жалба – л.16 от делото.

Частната жалба е ДОПУСТИМА, като подадена в срок, от надлежен жалбоподател, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, и разгледана по същество ОС Плевен я прие за частично ОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови обжалваното определение ПлРС е приел, че с Решение №1413/26.09.2025г. съдът се е произнесъл по два предявени от ищцата искове - за прогласяване недействителността на Договор за кредит и на Договор за предоставяне на поръчителство.

С решението си съдът е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00лева с ДДС общо за двата иска.

Съдът се е произнесъл и по предявен насрещен иск от „Кредисимо“ ЕАД за сумата от 2 080лв., представляваща незаплатена главница по същия Договор за потребителски кредит против ищцата, който е уважен изцяло.

Приел, че молбата по чл.248 от ГПК е допустима, но разгледана по същество неоснователна. Съдът е изложил в съдебното решение съображенията си за присъждане на разноски на процесуалния представител на ищцата за предоставената безплатна правна помощ в общ размер на 400,00 лева с ДДС. Не намерил основание да измени взетото решение, като приел че е съобразена спецификата на конкретния случай и действителната фактическа и правна сложност на делото.

2

В решението съобразил и даденото тълкуване на чл.101, параграф 1 ДФЕС съгласно решението от 25 януари 2024 г. по дело С-438/2022 на СЕС.

Разпоредбата на чл.38 ал.2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.

Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, както и фактическата и правна сложност на делото.

Тези мотиви се приемат от ОС Плевен и при условията на чл.272 ГПК съдът препраща към същите при мотивиране на своето определение.

При определяне размера на дължимото адв. възнаграждение за пълномощника на ищцата, ПлРС в мотивите на решението си не е определил размер на такова за всеки от ответниците, а е осъдил всяко от Дружествата да плати 200лв. с ДДС. Поставя се въпросът колко се дължи за осъществената безплатна правна помощ за двата иска спрямо всеки от ответниците.

Съобразно материалния интерес, вида и характера на предявените искове, обсъдената не висока правна и фактическа сложност на делото и действително положената от пълномощника работа, въззивната инстанция счита, че дължимото на адвокат Д. М. на осн. чл.38 ал.2 ЗАдв възнаграждение следва да бъде определено в размер на 200,00лв. за двата иска спрямо всеки от ответниците или на по 240лв. с ДДС спряма всеки от ответниците, доколкото адвокат Д. М. е регистриран по ЗДДС и към размера на възнаграждението следва да се начисли 20 % ДДС в размер на 40,00лв. или дължимото възнаграждение с ДДС е в размер на 240,00лв. спрямо всеки от ответниците.

Присъденото от ПлРС адвокатско възнаграждение в размер на 400,00лв. с ДДС не съответства на защитавания материален интерес, както и на действително положения адвокатски труд и оказана правна помощ, не е съобразено с фактическата и правна сложност на делото.

До този размер искането по чл.248 ГПК за изменение на решението на ПлРС в Частта за разноските е основателно и следва да се уважи, като се отмени определението на ПлРС в тази му част, а въззивната инстанция се 3 произнесе по същество в горния смисъл, като измени решението на ПлРС в Частта за разноските и в полза на адвокат Д. В. М. от АК Пловдив бъде присъдено адв. възнаграждение в размер на по 240,00лв. с вкл. ДДС или общо в размер на 480,00лв. с ДДС спрямо двамата ответници.

В останалата част молбата по чл.248 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. В тази част определението на ПлРС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 5915/01.12.2025г. по гр.д. № 767/2025г. на ПлРС в Частта, в която е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК на адвоката на ищцата за изменение на решението в Частта за разноските относно адвокатското възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗАдв за разликата между дължимата сума от по 122,71 евро с левова равностойност от по 240лв. с ДДС спрямо всеки от ответниците или общо 245,42 евро с левова равностойност от 480лв. с ДДС и поисканата от общо 490,84 евро с левова равностойност от 960лв. с ДДС или от по 245,42 евро с левова равностойност от по 480лв. с ДДС спрямо всеки от ответниците, като незаконосъобразно и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ГПК решение на Плевенски Районен съд № 1413/26.09.2025г., постановено по гр.д. № 767/2025г. В ЧАСТТА за разноските за адв. възнаграждение, както следва:

ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 от ЗА, вр. с чл.78, ал.1 от ГПК „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Витоша №146 /сграда А/, ет.4, Бизнес център България, ДА ЗАПЛАТИ на адв.Д. В. М., Пловдивска АК, гр.**************, като процесуален представител на М. Г. М., сумата от 122,71 евро с левова равностойност от 240,00 лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната по производството безплатна правна помощ.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от ЗА, вр. с чл.78, ал.1 от ГПК „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление гр.София, 4 бул.Витоша №146 /сграда А/, ет.4, Бизнес център България, ДА ЗАПЛАТИ на адв.Д. В. М., Пловдивска АК, гр.**************, като процесуален представител на М. Г. М., сумата от 122,71 евро с левова равностойност от 240,00 лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната по производството безплатна правна помощ.

ПОТВЪРЖДАВА определението на Плевенски Районен съд В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.248 ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5