Определение № 15603 от 08.10.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 10186/2024
- Вид
- Определение № 15603
- Подписан
- 08.10.2024
- В сила
- 21.10.2024
- Състав
- Свилен Станчев
Цитирани разпоредби
- чл. 21 ал. 1 т. 1 и 2 · Закон за правната помощ
- чл. 21 ал. 1 т. 1 и 2 · Закон за правната помощ
- чл. 24 т. 2 · Закон за правната помощ
- чл. 132 · Конституция на Република България
- чл. 132 ал. 1 · Конституция на Република България
- чл. 5 ал. 4 · Конституция на Република България
- чл. 85 ал. 1 т. 6 · Конституция на Република България
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 15603 гр. София, 08.10.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Свилен Станчев като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело № 20241100110186 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по искова молба с вх. № 95870 от 04.09.2024 г., подадена от Л. Й. Д. срещу съдия В. Б.. В исковата молба ищцата Д. прави искане за обезщетение от ответницата Б. в размер на 30000 лева, мотивирано с твърдение за "неспазване и неприлагане на чл. 6 - право на справедлив съдебен процес, т. 3 буква С/ от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа в с. № 20241100107965 по описа за 2024 г. Определение № 12867/19.08.2024 г.". В исковата молба е направено искане за назначаване на адвокат, който има в дипломата си оценка по европейско право. Съдът приема горното като искане за предоставяне на правна помощ.
Съгласно чл. 24 т. 2 вр. чл. 21 ал. 1 т. 1 и 2 от Закона за правната помощ, правна помощ като подготовка на документи за завеждане на дело и процесуално представителство не се предоставя, когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. От обстоятелствената част на исковата молба е видно, че основанието на искането на ищцата Д. за осъждане на ответницата Б. е постановяване на съдебен акт от ответницата в качеството и на съдия в Софийски градски съд.
Съгласно чл. 132 от Конституцията на Р. България, при осъществяване на правомощията си съдиите не носят гражданска отговорност за техните служебни действия и постановените от тях актове, освен ако деянието съставлява престъпление.
Предвид конституционно прогласения функционален имунитет на ответницата, предявеният срещу нея иск е 1 недопустим. Несъстоятелен е доводът на ищцата, че Конституцията "не се изпълнява в частите, които противоречат на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи". Цитираната конвенция е част от вътрешното право на страната по силата по силата на Закона за нейното ратифициране (обн. ДВ бр. 66 от 14.08.1992 г.), но това не дерогира качеството на Конституцията като върховен закон в Р. България. Конвенцията за защита правата на човека и основните свободие ратифицирана по конституционния ред на чл. 85 ал. 1 т. 6 вр. чл. 5 ал. 4 от Конституцията и с този акт на ратификация е прието, че разпоредбите на конвенцията не противоречат, а са в съответствие с Конституцията. Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи предвижда право на ефикасни вътрешноправни средства за защита при нарушение на правата, но характерът и видът на тези средства за защита се определя от вътрешното право на държавата. От това следва, че право на съответната държава е да предвиди или изключи във вътрешното си право възможността да се търси гражданска отговорност от длъжностните лица за техните актове и действия. Във вътрешното право на Р. България е предвидена възможност за търсене на гражданска отговорност от държавата за вреди, причинени от нейни органи, по особения ред на ЗОДОВ или общия гражданскоправен ред. Но търсенето на такава отговорност от съдии за постановените от тях актове е изключено с конституционната разпоредба на чл. 132 ал. 1 от Конституцията, като гаранция на независимостта и безпристрастността на съдията. Горното обуславя извод за недопустимост на исковата претенция на Л. Й. Д. срещу съдия В. Б.. Недопустимостта на претенцията е предпоставка за постановяване на отказ да бъде предоставена правна помощ на ищцата, на основание чл. 21 т. 2 от Закона за правната помощ. Същевременно, недопустимостта на предявения иск е основание за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото, съгласно чл .130 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение искането на Л. Й. Д. за предоставяне на правна помощ за подготовка на документи за завеждане на дело и процесуално представителство, съдържащо се в искова молба с вх. № 95870 от 04.09.2024 2 г.
Връща искова молба с вх. № 95870 от 04.09.2024 г., подадена от Л. Й. Д., и прекратява производството по гр. дело №10186/2024 г. на Софийски градски съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищцата.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3