Определение № 90 от 10.03.2025, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 94/2025
- Вид
- Определение № 90
- Подписан
- 10.03.2025
- В сила
- 23.01.2026
- Състав
- Вера Иванова Иванова, Тодор Илков Хаджиев, Катя Стоянова Пенчева
Цитирани разпоредби
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 3 и 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 3 и 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38а, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41а, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 44, ал. 3, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 109 · Закон за собствеността
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 90 гр. Пловдив, 10.03.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Вера Ив. Иванова
Членове:
Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20255000500094 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
С Определение № 680/ 14.11.2024 г. по в. гр. д. № 762/ 2024 г. ОС – Пазарджик е върната подадената от Й. В. С. Въззивна жалба вх. № 20810/ 19.08.2024 г. и е прекратил производството по делото.
Недоволна от така постановеното определение Й. В. С. го обжалва с оплакване за незаконосъобразност, като оспорва констатацията на окръжния съд, че обжалваното решение е било редовно връчено на 27.07.2024 г.
Поддържа, че съобщението за постановеното решение не е връчено на електронния адрес на пълномощника й адв. Г. Д., поради което, след като получаването му не е потвърдено в 7 – дневен срок от изпращането му, е следвало да се изпрати по общия ред. Счита, че жалбата е подадена в законния двуседмичен срок от получаване на съобщението, с оглед на което иска да се отмени определението и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл. 276, ал. 31 ГПК е постъпил отговор от насрещните страни Д. В. К., В. С. Ф. и В. В. Ф., с който оспорват частната жалба и искат да се потвърди обжалваното определение.
С Определение № 785/ 19.12.2024 г. по в. гр. д. № 762/ 2024 г. ОС – Пазарджик е допълнил Определение № 680/ 14.11.2024 г., като е осъдил на основание чл. 78, ал. 4 ГПК Й. В. С. да заплати на Д. В. К. и В. В. Ф. сумата от 1
500 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение, а на адв. П. Г. на основание чл. 78, ал. 4 ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 500 лв. за осъществена в полза на В. С. Ф. безплатна адвокатска защита.
Недоволни от така постановеното определение, в частта, в която разноските не са заплатени в претендирания размер от 1500 лв. са останали Д.
В. К., В. В. Ф. и адв. П. Г., които го обжалват с доводи за неправилност, като искат да се отмени в тази част и да се присъди пълния размер на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като провери правилността на обжалваното определение въз основа на материалите по делото, констатира следното от фактическа и правна страна:
По частната жалба на Й. В. С. против Определение № 680/ 14.11.2024 г.:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима.
Производството по в. гр. д. № 762/ 2024 г. на ОС – Пазарджик е образувано по въззивна жалба на Й. В. С. против Решение № 939/ 18.07.2024 г. по гр .д. № 3767/ 2023 г. на РС – Пазарджик.
Решението е връчено на пълномощника на страната – адв. Г. Д. чрез Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) на 19.07.2024 г., като в 7 – дневния срок по чл. 41а, ал. 1 ГПК същото не е изтеглено от адресата.
Въззивната жалба е подадена на 19.08.2024 г., т. е. след изтичане на двуседмичния срок за въззивно обжалване, считано от 27.07.2024 г., когато е изтекъл 7 – дневния срок по чл. 41а, ал. 1 ГПК, което е дало основание на окръжния съд да върне жалбата на основание 262, ал. 2, т. 1 ГПК с обжалваното определение.
Съдът намира обжалваното определение за законосъобразно.
Общото правило по чл. 38, ал. 1 ГПК е, че съобщението се връчва физически на адреса, който страната е посочила по делото. В отклонение от него в ал. 2 е предвидена възможност по избор на страната връчването да се извърши на посочен от нея електронен адрес чрез единния портал за електронно правосъдие; квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на 2
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.) и системата за сигурно електронно връчване по чл. 26, ал. 2 от Закона за електронното управление.
Единният портал за електронно правосъдие е електронна база данни на съдебните дела, разглеждани от всички съдилища в Р.Б., която предоставя възможност за регистриран достъп на пълната електронна папка на съдебни дела, както и за извършване на процесуални действия и чрез електронни услуги. Достъпът до електронното дело и възможността за извършване на процесуални действия и за получаване на съобщения се разрешава от съда след подаване на заявление от страната или процесуалния й представител.
В случая адв. Г. Д. в качеството си на пълномощник на ищцата Й. В. С. е подал Заявление за достъп до електронни съдебни дела и електронни съобщения в ЕПЕП вх. № 833/ 11.01.2024 г., с което е поискал да му бъде осигурен достъп до гр. д. № 3767/ 2023 г. на РС – Пазарджик, както и да получава електронни призовки и съобщения по делото. В съответствие с така направеното искане постановеното по делото решение е изпратено чрез ЕПЕП на адв. Г. Д. на 19.07.2024 г., който в 7 – дневния срок от изпращането му не го е изтеглил. При тези данни в съответствие с нормата на чл. 41а, ал. 1 изр. 2 ГПК, според която в случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за изтегляне, окръжният съд е приел, че решението е редовно връчено на страната, двуседмичният срок за обжалване на което е започнал да тече на 27.07.2024 г. - първият ден след изтичането на срока за изтегляне - и е изтекъл към датата на подаване на въззивната жалба на 16.08.2024 г. В разглеждания случай е неприложимо правилото на чл. 44, ал. 3, т. 3 ГПК, според което за удостоверяване на електронното връчване е необходимо потвърждение за получаване на съобщението, и свързаната с нея разпоредба на чл. 41а, ал. 2 ГПК, тъй като то касае само хипотезите на чл. 38, ал. 3 и 6 ГПК - когато не е избрана възможност за връчване по ал. 2, но страната е посочила адрес на електронна поща. В настоящия случай пълномощникът на ищцата – адв. Г. Д. изрично е заявил воля, че желае да получава електронни призовки и съобщения по делото чрез ЕПЕП, поради което с оглед уредената в чл. 41а, ал.
1 ГПК фикция в негова тежест е да проверява регулярно електронния си адрес 3 за получаваните от съда електронни съобщения по делото. Действащата правна уредба урежда две основания за получаване на електронни призовки и съобщения чрез ЕПЕП: по изрично искане на страната съгласно чл. 38, ал. 2, т.
1 ГПК, както и след извършване на процесуално действие в единния портал за електронно правосъдие (чл. 38а, ал. 3 ГПК, като в случая връчването на първоинстанционното решение произтича от изрично заявената воля на пълномощника на ищцата и не са налице данни да е оттеглил даденото съгласие. По изложените съображения настоящата инстанция намира обжалваното определение, с което въззивната жалба на ищцата Й. В. С. е върната поради просрочието й, за правилно, поради което следва да се потвърди.
По частната жалба против Определение № 785/ 19.12.2024 г.:
Частните жалби на Д. В. К., В. В. Ф. и адв. П. Г. са подадени в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което са допустими.
Разгледани по същество са неоснователни.
Неоснователни са оплакванията в частните жалби на Д. В. К. и адв. П. Г., че жалбоподателката Й. В. С. не е направила възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.
За да е налице валидно направено възражение за прекомерност в хипотезата на чл. 78, ал. 4 ГПК, е достатъчно страната да оспори в срока за отговор размера на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение на основание, водещо до неговата необоснованост, дори и без изрично да е квалифицирала искането си по чл. 78, ал. 5 ГПК. В случая жалбоподателката Й. В. С. е възразила по отношение размера на претендираното адвокатско възнаграждение поради несъобразяването му с предмета на обжалване, поради което следва да се приеме, че съдът е сезиран с редовно заявено възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, по което дължи произнасяне.
Адвокатското възнаграждение се определя свободно между страната и адвоката, като разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК дава възможност на съда да намали заплатеното адвокатско възнаграждение по искане на насрещната страна, когато то е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на спора. За степента на фактическа и правна сложност на делото като критерий за определяне размера на адвокатското възнаграждение следва 4 да се съди от предмета на спора, значението му за страните, фактическите и правни твърдения на страните, обема на събраните доказателства, което определя степента на положения от адвоката труд и съответно действителния размер на дължимото му се възнаграждение.
В разглеждания случай при преценка справедливия размер на претендираното от жалбоподателите адвокатско възнаграждение правилно окръжният съд е съобразил обстоятелството, че въззивното производство е прекратено преди насрочването му в съдебно заседание, при което положеният от пълномощниците труд се изразява единствено в подаване на отговор на въззивната жалба, че предметът на обжалване и организираната защита е ограничен до отхвърлителната част на иска по чл. 109 ЗС досежно четири от претендираните общо пет мерки за защита, както и че претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. надвишава присъденото от районния съд в размер на 1200 лв. за отхвърлената част на иска, което те не са оспорили. Така определеното от окръжния съд адвокатско възнаграждение от 500 лв. съответства на положения от пълномощниците на въззиваемите труд във въззивното производство, изводим от фактическата и правна сложност на спора, поради което настоящата инстанция намира, че не са налице основания за увеличаването му. При определяне справедливия размер на адвокатското възнаграждение като основен критерий следва да служи действително положените усилия от адвоката, като съдът не е обвързан от предвидените в Наредба № 1/ 09.07.2024 г. минимален размер на адвокатските възнаграждения с оглед постановеното на 24.01.2024 г. решение по дело С – 438/ 22 на Съда на ЕС, в което е прието, че посочената наредба като акт на съсловната организация на адвокатите в България нарушава правото на ЕС в областта на конкуренцията. Неприложимостта на посочената наредба в редакцията й към датата на сключване на процесните договори за правна и защита и съдействие (м. август и септември 2024 г.) произтича от възприетият в практиката на Съда на ЕС принцип за приоритет на правото на ЕС пред националното, когато последното му противоречи. При това положение определянето на справедливия размер на адвокатското възнаграждение е предоставено на дискрецията на съда, който за тази цел следва да се ръководи от материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото, изводима от доказателствената съвкупност, характера на спорните въпроси, предмет на обсъждане, както и от процесуалната 5 ангажираност на адвоката, които критерии са съобразени от окръжния съд .
По изложените съображения настоящият състав на Апелативен съд – Пловдив намира обжалваното определение, с което е уважено възражението на жалбоподателката Й. В. С. за прекомерност на претендираните от частните жалбоподатели адвокатски възнаграждения и същите са редуцирани до сумата от 500 лв., за правилно, поради което следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 680/ 14.11.2024 г. по в. гр. д. № 762/ 2024 г. ОС – Пазарджик.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 785/ 19.12.2024 г. по в. гр. д. № 762/ 2024 г. ОС – Пазарджик.
Определението може да бъде обжалвано с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6