Решение № 1088 от 16.07.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1088 гр. Плевен, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвия Г. И. при участието на секретаря Велислава В. Василева като разгледа докладваното от Силвия Г. И. Гражданско дело № 20244430106486 по описа за 2024 година на основание закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази следното:

Пред РС-Плевен е постъпила искова молба от “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД с ЕИК ***, с адрес гр.София - 1408, р-н „Триадица“, ж.к. „Иван Вазов“, ул.

“Балша” № 17, ап.1, представлявано от Б.И.Н. – управител, чрез юрисконсулт А.С.Г., против Д. И. П., ЕГН **********, с адрес в ***.

В исковата молба се твърди, че на 29.07.2020г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит от разстояние № 305306, сключен при условията на ЗПФУР.

Изложени са доводи, че сключването на самия договор се извършва въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: *** като на същия електронен адрес са публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Твърди се, че ответникът е изпълнила всички описани стъпки, които са подробно описани като последователност в исковата молба, включително е получила активиращ код.

Твърди се, че гореописания договор за кредит съдържа нищожна клауза - чл. 3 от него. Твърди се, че с нея се предвижда обезпечаване на договора за 1 кредит чрез сключване на договор за поръчителство или за банкова гаранция, а при непредставяне на обезпечение се дължи неустойка в размер на 45, 39 лева Изложени са доводи, че клаузата не отговаря на законовите изисквания за правния институт и че само формално притежава обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Изложени са аргументи, че липсва годен обект на обезпечение, като в случая клаузата няма какво да обезпечава.

Ищецът счита, че неустойката не отговаря на законовите изисквания, поради което тя е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

Изложени са аргументи, че наред с това цитираната клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, като води до значително неравновесие между правата на страните.

Ищецът сочи, че приложение намира чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, като нищожна е само клаузата за неустойка, като тя не влече недействителност на целия договор.

Ищецът твърди, че са налице са основания за прогласяване на нищожност и на клаузата за договорната лихва. Сочи се, че по настоящият договор лихвата е 40.15%. Поради това моли да се прогласи за нищожна и клаузата за договорна лихва, намираща се в чл. 2, ал. 1, т. 3 от Договора за кредит. Въпросната клауза се сочи, че също не води до нищожност на целия договор за кредит. Изложени са доводи, че договорът е погасен предсрочно, затова дължимата договорна лихва е в размер на 3,19 лева, съобразно датата на погасяване е изчислен размера й, съгласно чл. 32 от ЗПК.

Ищецът обосновава правният си интерес от така предявения иск от това, че желае да приключи отношенията си с ответната страна. Излага доводи, че докато съществуват процесните клаузи за неустойка и договорна лихва, винаги ще съществува принципна възможност ответникът П. да предприеме действия за образуване на дело срещу дружеството по повод тези клаузи.

Ищецът твърди, че прилага имейл от 16.10.2024г. от П., от който е видно, че желаела да образува поредица от дела срещу дружеството, който имейл Съдът констатира, че липсва сред приложенията към исковата молба.

Сочи, че от подбора на думи е видно, че ответникът не желае да бъде избегнат спора. Поради гореизложеното ищецът счита, че написаното от ответника няма общо с делови отношения и избягване на спора, а напротив. Във връзка с 2 гореизложеното обосновава правния си интерес от образуване на настоящото дело.

Отправено е искане, да бъде постановено решение, с което да бъде прогласени за нищожни клаузите на чл. 3 и чл. 2, ал. 1, т. 3 от Договор за кредит № 305306 от 29.07.2020г., сключен между “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД с ЕИК ***, представлявано от Б.Н. и Д. И. П. с ЕГН **********.

Направени са доказателствени искания. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът, редовно уведомен, не е депозирал писмен отговор.

В открито съдебно заседание ищецът не се явява, не се представлява. С молба взема становище по хода на делото. Обосновава правен интерес от водене на делото с обстоятелството, че е получил индикации от ответника, че планира да заведе дело, и резултатът от това дело би бил заплащане на поредното адвокатско възнаграждение за Д. П., за депозиране на бланкова искова молба. По отношение на имейл, съдържащ намерения на Д. П. да заведе дело, за който в исковата молба твърди, че съществува, уточнява, че това изявление в исковата молба е останало от стара бланка и не е премахнато. Уточнява, че узнаването на дружеството за намеренията на Д. П. да заведе дело е станало по телефон или друг начин, но при всички положения е имало индикации за това. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса.

В открито съдебно заседание ответникът не се явява, не се представлява .

С молба Д. П., чрез адв. Д. М., взема становище, че искът е недопустим. Сочи, че ищецът твърди, че договорната лихва е недействителна, а същевременно дружеството сключва множество такива договори с потребители. Посочва, че клаузата за неустойка е уговорена в интерес на кредитора, поради което за дружеството липсвал правен интерес да иска прогласяване на недействителност на тази клауза. Твърди се, че кредиторът се опитва да черпи права от собствената си недобросъвестност. Излагат се доводи, че Д. П. не е изпращала имейл със „закани“, нито е провеждала разговор с ищеца в тази връзка. Твърди се също така, че на 17.052024г. дружеството е депозирало срещу Д. П. Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за заплащане на части от задължение по договор за потребителски кредит – част от главница и част от договорна лихва. След възражение на длъжника Д.

3

П., се твърди, че е депозиран установителен иск и образувано гр.д.

4574/2024г. по описа на РС-Плевен, по който е постановено решение от 12.02.2025г. Прилага писмени доказателства по опис. Претендират се разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна следното:

Установява се от приложеното копие на Договор за потребителски кредит № 305306 от 29.07.2020г., че е сключен на 29.07.2020г. между “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД с ЕИК ***, представлявано от Б.Н. и Д. И. П. с ЕГН **********.

Съгласно чл. 2, ал.1 от Договора, на потребителя е предоставена сумата от 200 лева, срок на кредита 30 дни /чл.2.1./.

Съгласно чл. 2, ал.1, т.3 от Договора, лихвеният процент е фиксиран 40,15%.

Съгласно чл.3. (1) Потребителят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на настоящия договор, да предостави на Кредитора едно от следните обезпечения:

1. банкова гаранция в полза на Кредитора за сумата по чл. 2, ал. 1, т. 4 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор или

2. две физически лица - поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетния им осигурителен доход е в размер над 1000 лв.; да работят по трудов договор без определен срок; да не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Финанс“ ЕООД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат - кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“; да подпишат договор за поръчителство.

(2) Страните се съгласяват, че: 1) евентуалното неизпълнение на задължението по предходната алинея ще причини на Кредитора вреди, за които се дължи неустойка като обезщетение; 2) размерът на тази 4 неустойка е договорен в индивидуални преговори между страните, така че да не е прекомерен; 3) при възникване на основание за плащане на тази неустойка, нейният размер в конкретния случай е 45.39 лева. същата се начислява в деня, следващ неизпълнението по предходната алинея и се заплаща с погасителната вноска.

Съдът счита, клаузата на чл.3 от договора е нищожна и не е породила правни последици. Тази уговорка в договора въвежда изключително кратък срок за предоставяне на обезпечение и сложни условия, на които да отговаря поръчителя, което не съответства на ниския размер на заетата сума. Съдът намира, че ниския размер на заема очевидно не отговаря на тежките изисквания за обезпечението му и въведените функции на неустойката. Целта на неустойката е да служи за обезпечение, обезщетение и санкция при неизпълнение на договорни задължения. Видно е, че уговорената неустойка е в размер почти колкото предоставената сума.

Основното задължение на длъжника по договора за кредит е да върне предоставената в заем сума, да заплати уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи по събирането на задължението.

Уговорената в чл.3 неустойка не гарантира възстановяване на вреди от неизпълнение на това основно задължение, поради което Съдът приема, че с нея не се осъществява обезщетителната й функция. В случая неустойката е предвидена при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, т.е. тя би се дължала и в случай, че кредитополучателят заплаща изцяло и в срок дължимите си вноски по кредита. В случай, че кредитополучателят изплати изцяло и в срок дължимите вноски, но не предостави обезпечение, то той би дължал неустойка без да е причинил вреди на кредитодателя. Освен това кредитодателят има правомощия да изисква и събира информация, с която да провери кредитоспособността на потребителя и тези негови действия би трябвало да предхождат вземането на решение за отпускане на кредита.

Едва след анализа на тази информация, кредитодателят може да вземе решение дали да отпусне кредит. Кредитодателят не е събрал такава информация и е прехвърлил последиците от неизпълнението на това свое задължение на кредитополучателя.

Изискването за предоставяне на обезпечение, съдържа множество изначално поставени ограничения и конкретно определени параметри, както и възможност за едностранно въвеждани, непредвидени предварително и неизвестни допълнителни параметри само от кредитора, които - предвид броя им и изключително краткия срок, в който следва да се предоставят - тридневен от сключване на договора, на практика правят задължението неизпълнимо.

Срокът е твърде кратък - за потребителя се създава значително затруднение, както относно физическо лице - поръчител, което следва да отговаря на редица критерии, за които информация би следвало да се събере и от допълнителни източници /напр. за доход, осигуровки, чиста кредитна история 5 и други /. При това положение и изначалното предвиждане на неустойката да се кумулира към погасителните вноски, следва извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън присъщите й функции. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно и риска при предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение. Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя.

Клаузата за дължимостта й е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.

Критериите дали е налице нищожност на неустойка, поради противоречие с добрите нрави, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Съгласно дадените разяснения в мотивите на ТР, за спазването на добрите нрави по иск за дължимост на неустойка, съдът следи служебно. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение; обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи; вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена; съотношението между нейния размер и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението / Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т.о./ Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да изпълнява и наказателна функция. Така, както е уговорена, неустойката в случая е предназначена единствено да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на заетата сума. Размерът на предвидената неустойка представлява почти половината от заетата сума, при липса на предоставено обезпечение чрез поръчител, за периода на връщане на кредита потребителят би дължал неустойка в значителен размер. Видно е, че такава уговорка противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя.