Решение № 552 от 21.10.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 552 гр. Плевен, 21.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Борислава Ил. Якимова при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от Борислава Ил. Якимова Административно наказателно дело № 20224430201065 по описа за 2022 година Производството пред съда е образувано по жалба от Ю. И. Г., ЕГН **********, в качеството на представляващ „**** – ***“ *** с ***: *** с адрес на управление: *** – против НП № 589448-F613030/26.07.2021г. на *** на ТД на НАП-Велико Търново, с което на „**** – ***“ *** за нарушение на чл.124, ал.5 от ЗДДС и на основание чл.182, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 2106,25 лв. /две хиляди сто и шест лева и двадесет и пет стотинки/.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател чрез представляващият Ю. Г., редовно призован, се представлява от адв. Н. К. от АК Велико Търново. Излага подробни съображения по съществото на делото, в които моли за отмяна на НП. Претендира разноски.

Административнонаказващият орган, чрез своя процесуален представител – гл.юрк. Ц. Г., изразява становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди, като законосъобразно. Развива доводи в подкрепа на тезата си и оспорва възраженията на жалбоподателя. Поради изложеното моли съда да потвърди НП.

Жалбата е подадена в законоустановения срок / обр.разписка л.5 от 1 делото/ и от легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява основателна.

От фактическа страна Съдът констатира следното:

Свидетелят Я. Б. П., инспектор по приходите в НАП при ТД-гр. Велико Търново, офис Плевен, при извършване на проверка по прихващане и възстановяване, възложена с Резолюция № П-04001521077168- 0РП002/13.05.2021г. установил, че жалбоподателят *** ***, като регистрирано по ЗДДС лице, установил ,че дружеството не е отразило кредитни известия в дневника за покупки за данъчният период, през който са издадени.

Установено било още, че като получател на данъчни кредитни известия през данъчен период м.03.2021 г., издадени от *** а именно: - Кредитно известие *** с доставчик *** данъчна основа (-) 10531,26 лв., данък добавена стойност (-) 2106,25 лв.; - Кредитно известие № ***/26.03.2021г. с доставчик **** и данъчна основа (-) 242,76 лв., кредитните известия са издадени във връзка с договор за лизинг ***/00019, който е анулиран от страна на доставчика **** и на негово място е издаден договор ***/00020. Задълженото лице не било уведомено за анулирането на стария договор и издаването на заместващият го такъв, поради тази причина пропуснал срока за отразяване на кредитните известия, визиран в чл.124, ал.5 от ЗДДС. *** *** не отразил съответните данъчни документи в дневник покупки за периода на издаване – месец март 2021г. Цитираните кредитни известия били отразени едва след изпратена Покана по чл.103 от ДОПК № П04001521077168-177-001/12.05.2021г.

Горното съставлява нарушение на чл.124, ал.5, във вр. с ал.4 от ЗДДС. По повод на това свидетелят Я. Б. П. съставил АУАН № F613030/21.05.2021г., въз основа на който било издадено атакуваното НП. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя Ю. И. Г., като управител на „**** – ***“ ***, с *** *** било депозирано писмено възражение. Във възражението било посочено, че при анулирането на ЛД ***/00019 автоматично са издадени кредитни известия към фактури ***/26.03.2021г. и 0100416001/26.03.2021г. и съответно с номера 0100416005/26.03.2021г. и ***, които те не виждали при издаването им. След получената покана по чл.103 от ДОПК дружеството подало коригираща декларация по ДДС за м. 03.2021г., в която били включени и фактурите и КИ по ЛД.

АНО не възприел възражението и издал обжалваното наказателно 2 постановление НП № 589448- F613030/26.07.2021г., като на „**** – ***“ ***, с *** ***, била наложена имуществена санкция на основание чл.182, ал.1 от ЗДДС в размер на 2106,25 лева. Наказващият орган възприел изцяло описаната в акта фактическа обстановка и също приел, че е била нарушена разпоредбата на чл.124, ал.5 от ЗДДС. При разглеждане на административно наказателната преписка наказващия орган констатирал, че нарушението е извършено за първи път.

Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. При цялостната проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът констатира, че е издадено при спазване на материалния и процесуален закон и съдържа всички изискуеми по закон реквизити. Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите Я. Б. П. и Д.

В. Ц., тъй като същите са последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондиращи с писмените доказателства по делото. Съдът изцяло кредитира и писмените материали от административно наказателната преписка, приобщени към доказателствата по делото, тъй като същите са непротиворечиви помежду си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка. В обстоятелствената част на АУАН и НП е описано, че от дружеството, в качеството му на регистрирано по ЗДДС лице, не е отразило получени от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчният период, през който са издадени. Отбелязано е, че „**** – ***“ ***, с *** *** като получател на данъчни кредитни известия през данъчен период м.03.2021г., издадени от *** а именно: - Кредитно известие *** с доставчик *** данъчна основа (-) 10531,26 лв., данък добавена стойност (-) 2106,25 лв.; Кредитно известие № ***/26.03.2021г. с доставчик **** и данъчна основа (-) 242,76 лв. – кредитните известия са издадени във връзка с договор за лизинг ***/00019, който е анулиран от страна на доставчика **** и на негово място е издаден договор ***/00020 – като задълженото лице не е осведомено за анулирането на стария договор и издаването на заместващият го такъв, поради която причина е изпуснал срока за отразяване на кредитните известия, визиран в чл.124, ал.5 от ЗДДС. Съгласно цитираната разпоредбата на чл.124, ал.5 от ЗДДС „Независимо от ал. 4, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, включително издадени от лица, на които е 3 прекратена регистрацията по този закон.“. За неизпълнение на посочените задължения е приложима санкционната норма на чл.182, ал.1 от ЗДДС, съгласно която регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък размер, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 1000 лв.

Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не установи допуснати в хода на административно наказателното производство, нарушения на процесуалните правила. Ето защо Съдът прие, че издаденото Наказателно постановление е формално законосъобразно. Не се събраха доказателства в опровержение на изложената в АУАН/НП фактическа обстановка, докато приетите по делото такива, са единствено в нейно потвърждение. Всъщност жалбоподателя не оспорва фактическа обстановка, която и Съдът прие за безспорно доказана, въз основа на отбелязаните по-горе доказателствени източници .

Спорен е обаче друг елемент от фактическата страна на случая: относно причините, поради които все пак се е стигнало до неотразяване на КИ в дневник покупки за съответния данъчен период . В тази връзка, от страна на дружеството се твърди, че не са знаели за посочените КИ и след покана веднага са отразили КИ в съответният дневник. Доказателства за това че дружеството е знаело за КИ не са ангажирани. От друга страна обаче, следва да бъде посочено, че отговорността на юридическите лица и едноличните търговци, предвидена в чл.83 ЗАНН, е безвиновна. С други думи, при установената фактическа обстановка, нарушението по чл.124 ал.5 ЗДДС е налице и се явява доказано по несъмнен начин. Смисълът на цитираната правна разпоредба е, че се поставя акцент не върху момента на узнаване или получаване на КИ от регистрираното лице, а върху момента на неговото издаване. Макар и имплицитно, това тълкуване на чл.124 ал.5 ЗДДС възлага едно по-активно поведение върху регистрираните по ЗДДС лица, които следва да полагат повече грижа за документалното оформяне на кредитните известия, включително – при комуникацията със своите контрагенти.

Ето защо Съдът приема, че при така извършеното нарушение по чл.124 4 ал.5 ЗДДС, принципно са били налице предпоставките за налагане на имуществена санкция на основание чл.182 ал.2 вр.ал.1 ЗДДС, тъй като Дружеството все пак е отразило данъчния документ в периода, следващ данъчния период, в който документът е следвало да бъде отразен като подало коригираща декларация но ДДС. Същевременно обаче, следва да бъде отбелязано, че цялото административно наказателно производство е протекло преди влизане в сила на измененията в ЗАНН с ДВ бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г. До влизането в сила на същите изменения, в съдебната практика нееднозначно беше застъпен въпроса доколко е допустимо нарушенията на юридическите лица и едноличните търговци /предвид безвиновния характер на тяхната отговорност/, да бъдат разглеждани на плоскостта на маловажност на случая. След влизане в сила на посочените законови изменения обаче, е налице легалната дефиниция на §1 т.4 от ДР на ЗАНН, съобразно която„ "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.“. В случая съдът намира, че нарушението по чл.124 ал.5 ЗДДС, извършено от дружеството, не оправдава налагането на имуществена санкция, още повече - предвид нейния размер в настоящия случай. В тази връзка Съдът счита, че следва да се вземе предвид включването на КИ в дневник продажби за следващия данъчен период след покана от данъчната администрация; липсата на ощетяване на фиска; нарушението е извършено за първи път. Всички тези обстоятелства разкриват, че се касае за незначителни вредни последици в отношенията на регулиране по ЗДДС, а случаят е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение по чл.124 ал.5 ЗДДС. Поради това, случаят е „маловажен“ и налагането на имуществена санкция на основание чл.182 ал.2 вр.ал.1 ЗДДС, се явява неправилно. Въз основа на така изложените съображения Съдът намира, че обжалваното Наказателно постановление следва да бъде отменено, а нарушителят – предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила 5 на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

При този изход административнонаказателното производство на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева / в това число при първоначалното разглеждане на делото от РС Плевен по НАХД №326/21г, по к.а.н.д.№254/22 г. на Административен съд гр.Плевен./ Водим от горното и на основание чл.63 ал.4 вр. ал.2 т.2 вр.ал.1 ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ПОРАДИ МАЛОВАЖНОСТ НА СЛУЧАЯ НП № 589448F613030/26.07.2021г. на *** на ТД на НАП-Велико Търново, с което на „**** – ***“ ***, ***: ***, представлявано от Ю. И. Г., ЕГН **********, на основание чл.182, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 2106,25 лв. /две хиляди сто и шест лева и двадесет и пет стотинки/ за нарушение на чл.124, ал.5 от ЗДДС .