Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9370 от 20.05.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 62099/2023
Вид
Решение № 9370
Подписан
20.05.2024
Състав
НЕДЕЛИНА ДИМИТРОВА СИМОВА МИТОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 9370 гр. С., 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н. Д. С. М. при участието на секретаря П. Н. Н. като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело № 20231110162099 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу С. М. Л. и В. С. Л., с която са предявени субективно и обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с ответниците, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр.

С., ж.к. „Т.“, бл. 50, вх. Б, ет. 3 , ап. № 27, аб. № 6****. Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял на до имота за процесния период топлинна енергия, за която не е заплатена дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди всеки от двамата ответници поотделно да му заплати следните суми: 233,64 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.10.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 13.11.2023 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 42,44 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2021 г. до 23.10.2023 г., сума в размер на 16,09 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.09.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 13.11.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 3,81 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху сумата за главница за услугата дялово разпределение, начислена за периода от 15.11.2020 г. до 23.10.2023 г.

1

Ответникът С. М. Л. в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете по основание и размер. Прави възражение за местна подсъдност, основано на съображението, че постоянният и настоящият му адрес са в Смолян. Твърди, че е собственик на 1/3 идеална част от процесния имот, както и че К.

М. не е притежавала право на собственост върху процесния имот, поради което и нейните наследници не се легитимират като съсобственици. Иска делото да бъде прекратено поради неотстранени нередовности на исковата молба, като недопустимо, както и до приключване на производството по гр.д. № 44985/2022 г. по описа на СРС, 76 състав.

Ответникът В. С. Л. в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете по основание и размер. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Прави искане за прекратяване на делото и изпращането му по подсъдност на РС – Смолян, както и за спиране на делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дела с преюдициално значение.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

Основателността на предявените искове за осъждане на ответниците да заплатят претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.

При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че исковете срещу ответника С. Л. са основателни, а срещу ответника В. Л. – неоснователни.

Съображенията за това са следните:

Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.

Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

2

Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.

Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.

1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.

Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за неустановено спрямо ответниците първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия между ищеца и ответника С. Л..

Видно от представено по делото бракоразводно решение от 12.02.1996 г. е прекратен бракът между К. Е. М. – Л.а и С. М. Л., който бил сключен на 14.05.1977 г.

Съгласно Заповед № Д-35-366/29.01.1981 г. за обезщетение на отчуждения собственик Х. С. Л.а, на С. М. Л. е определен апартамент № 27, находящ се на адрес 3 гр. С., в бл. 29, който е предвиден за построяване в отчуждения имот с пл. № 405, в кв.

56, м. „Н. – Т.“. По силата на Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за териториалното и селищно устройство № 147, том I, нот. д. № 147 от 12.01.1984 г. ответникът С. М. Л. е признат за собственик на апартамент № 27, находящ се в гр. С., ж.к. „Н. – Република“, бл. 29, ет. 3. Общата цена на имота е посочена на стойност 17 969 лв., от които припадащи се срещу отчуждения имот и собствени средства в общ размер на 6039 лв., и 11 930 лв. отпуснат заем от ДСК.

Съгласно т. 3 от Постановление № 5 от 31.10.1972 г. па Пленума на Върховния съд, представляващо задължителна практика, придобитите през време на брака недвижими и движими вещи и права върху вещи не принадлежат общо на двамата съпрузи, ако са придобити със средства, получени срещу вещи, индивидуална собственост на единия съпруг, които той е притежавал преди брака или е получил след сключването му по наследство или дарение. Ако срещу индивидуален имот на единия съпруг, отчужден по реда на чл. 55 „в“ ЗПИНМ, бъде отстъпен друг имот и стойността на двата имота е равна или тази на отчуждения имот е по-голяма от тази на отстъпения, ще е налице пълна трансформация, поради което съпругът собственик на отстъпения имот, запазва индивидуалното си право на собственост върху придобития по този начин нов имот, макар това да е станало през време на брака. Когато срещу отстъпения в тези случаи имот следва да се доплати известна разлика и това стане през време на брака, съответната на тази разлика част от собствеността на отстъпения имот (жилище) се включва в съпружеската имуществена общност, макар отстъпеният имот да е придобит изцяло на името на съпруга, чийто индивидуален имот се обезщетява по реда на чл. 55 „в“ ЗПИНМ.

Видно от представения по делото нотариален акт имотът е придобит като обезщетение срещу отчужден имот, но от стойността на имота само 6039 лв. са равностойността на отчуждения имот и лични средства, а остатъкът от 11 930 лв. заплатен със средства, получени от заем.

Ето защо при данни, че имотът е придобит по време на брака, то намира приложение правилото на чл. 13, ал. 1 СК (1968 г., отм.), на основание на което частта от имота съответстваща на 11 930 лв. е придобита от в режим на съпружеска имуществена общност. Следователно в режим на СИО са придобити 0,66 ид. ч., а лична собственост на С. Л. са 0,34 ид.ч. Изводът, че и двамата съпрузи са били съсобственици се подкрепя и от писмо на К. М. до „Т. С.“ ЕАД /л. 21 и л. 58/, като данни за притежаваните от страните идеални части не се съдържат нито в това писмено доказателство, нито в приложеното бракоразводно решение. За целите на настоящото производство съдът е овластен по реда на чл. 162 ГПК да определи същите, относими към размера на доказаната по основание част от исковете срещу всеки от ответниците.

С прекратяване на брака поради развод през 1996 г. СИО също е прекратена, като собственост на С. Л. са станали 0,67 ид.ч., а на К. М. – 0,33 ид.ч., придобити по наследство от ответника В. Л. съгласно удостоверение за наследници на К. Е. М. /л.

95/.

По делото е представено удостоверение за идентичност на адреси /л. 25/, съгласно което адрес ж.к. „Т. 2“, бл. 29 е идентичен с адрес ж.к. „Лев Т.“ бл. 50.