Решение № 1538 от 02.02.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 12208/2022
- Вид
- Решение № 1538
- Подписан
- 02.02.2023
- В сила
- 02.02.2023
- Състав
- ЙОАНА МИЛЧЕВА ГЕНЖОВА
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.139, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 139, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 139в · Закон за енергетиката
- чл.142, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.150 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.3 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- §1, т.2а · Закон за енергетиката
- § 1, т. 42 · Закон за енергетиката
- чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1538 гр. София, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Й Г при участието на секретаря С Р като разгледа докладваното от Й Г Гражданско дело № 20221110112208 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са от „Т С” ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление гр. ххх, срещу Д. Б. Д., ЕГН **********, с адрес гр. ххх, Е. Б. К., ЕГН **********, с адрес гр. ххх, и В. Т. Б., ЕГН **********, с адрес гр. ххх, при условията на обективно и пасивно субективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на следните вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №63405/2021г. на СРС, 140 състав: 4401,88 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. ххх9, абонатен №ххх, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.11.2021г. до окончателното й изплащане, 712,93 лева – обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата за периода от 15.09.2019г. до 13.10.2021г., 46,62 лева –дължима такса за извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.10.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.11.2021г. до окончателното й изплащане, и 9,69 лева – мораторна лихва 1 върху таксата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018г. до 13.10.2021г., при следните квоти: 4/6, претендирани от ответницата В. Т. Б., и по 1/6, претендирани от ответниците Д. Б. Д. и Е. Б. К..
Ищецът твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия за битови нужди за процесния период, но не са изпълнили в установените срокове задълженията си за заплащане на дължимите суми за доставената топлинна енергия, поради което ищецът депозирал заявление по реда на чл.
410 от ГПК и по ч.гр.д. №63405/2021г. на СРС, 140 състав, в негова полза била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответниците за горепосочените суми. В законоустановения срок постъпило възражение от длъжниците, поради което на ищеца било указано да предяви искове за установяване на вземанията си. С оглед изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че ответниците му дължат претендираните суми, както и да бъдат осъдени да му заплатят направените по делото разноски.
Ответниците оспорват исковете с твърдението, че между страните не е налице облигационно отношение по договор за предоставяне на топлинни услуги. Оспорват да са предоставени топлинни услуги за процесния период с цена, възлизаща на претендираната в исковата молба сума. При условията на евентуалност правят възражение за изтекла погасителна давност. Оспорват претенцията за мораторна лихва, като считат, че такава се дължи след покана, каквато не било установено да е отправена от ищеца. Поради това молят предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.
Привлеченото от ищеца трето лице – помагач „Т с“ ЕООД, е изразило становище, че предявените искове са основателни и доказани.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:
Предявени са при условията на обективно и пасивно субективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №63405/2021г. на СРС, 140 2 състав.
Спорно между страните по делото е дали през процесния период между тях е съществувало валидно договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия.
Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г. всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период м.05.2015г. – м.04.2018г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за 3 битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
Ищецът свързва качеството на ответниците на потребители на топлинна енергия за битови нужди с качеството им на собственици на топлоснабден имот. От приетите като доказателства по делото договор за покупко-продажба на жилище №ххх, том ХХХ от 12.06.1992г. и акт за граждански брак №0481/29.07.1981г. се установява, че Б Г Б и В. Т. Б. са придобили правото на собственост върху процесния топлоснабден имот, находящ се в гр. ххх9, при условията на съпружеска имуществена общност. Видно от представеното удостоверение за наследници изх. №РИС21-УФ01-538/17.09.2021г., издадено от СО, район И, Б Г Б е починал на 09.11.2020г., като е оставил за свои наследници по закон съпругата си В. Т. Б. и дъщерите си Е. Б. К. и Д. Б. Д..
Поради това съдът приема за установено по делото, че ответниците са съсобственици на процесния топлоснабден имот при квоти 4/6 идеални части за ответницата В. Т. Б. и по 1/6 идеална част за ответниците Е. Б. К. и Д. Б. Д., както и, че същите са битови клиенти за доставка на топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, за имота аб. №ххх, съобразно квотите си в съсобствеността.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия 4 потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост.
Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на ВКС, поради естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали е съгласен с него.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е 5 възложено на третото лице – помагач „Т с“ ЕООД.
С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за установено, че за ответниците е възникнало задължение по силата на закона и договор при общи условия да заплащат на ищцовото дружество количеството подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, съобразно квотите си в съсобствеността.
От заключението на СТЕ, което съдът кредитира изцяло като обосновано и компетентно изготвено, и от представените документи за главен отчет от третото лице – помагач се установява, че за процесния период са начислени суми за ползвана топлинна енергия за имота на стойност 4323,43 лева. Установява се от заключението на СТЕ и от представените документи от третото лице – помагач, че за отчетния период 2018-2019г. потреблението на топла вода е на база „служебен отчет“ на база „неосигурен достъп“ – брой лица (2 потребители) при нормативно определен разход за денонощие в размер на 140 л на брой потребител. С оглед обстоятелството, че по делото липсват доказателства топлинна енергия в имота да е потребявана от две лица, съдът намира за основателно направеното от ответниците възражение, и приема за установено, че ответниците дължат половината от начислената сума за ТЕ за БГВ, а именно сумата от 630,95 лева. Поради изложеното съдът приема, че дължимите суми за ползвана топлинна енергия за периода възлизат на сумата от 3692,48 лева.
Разпечатката съдържа 28 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/25bd04b9-96a5-40f2-ad69-1642a3bf8468