Решение № 90 от 10.03.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Смолян, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Виляна Р. Ризова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20265400500001 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

С решение № 476/20.10.2025 г. по гр.дело № 22/2025 г.

Смолянският районен съд ОСЪЖДА „И. А. М.“ АД-гр. С., на основание чл.

55, ал. 1, предл.първо ЗЗД, да заплати на Н. Н. В. сумата от 687 лева, представляваща платена без основание сума по нищожен договор за паричен заем № 3636683/24.09.2019 г.

На следващо място, с решението е осъдено „И. А. М. “ АДгр.С. да заплати на Н. В. разноски по водене на делото в размер на 50 лв. за държавна такса и 200 лв. за вещо лице; а на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв да заплати на адвокат М. М. О. от АК - Смолян адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

Срещу решението е подадена допустима въззивна жалба от „И. А. М.“ АД-гр. С., чрез юрк.Д. Н., с искане да бъде отменено и искът на Н.

В. – отхвърлен. Дружеството претендира и за разноските пред двете 1 инстанции.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.

С отговор по чл.263, ал.1 ГПК въззиваеимят Н. Н. В., чрез пълномощника адв.М. О., оспорва жалбата и моли за потвърждаване на решението.

В съдебно заседание въззиваемият, редовно призован, не се явява. За него пълномощникът адв.М. О. продължава да оспорва жалбата и моли да и се присъди възнаграждение за въззивното производство по реда на чл.38, ал.2 във в с ал.1, т.2 ЗАдв.

Въззивният съд намира, че решението е правилно и следва да се потвърди, като се имат предвид изложените от Смолянския районен съд мотиви на осн.чл.272 ГПК. По оплакванията в жалбата съобразява следното:

Неоснователно е възражението на ответното дружествожалбоподател за погасяване по давност на иска на Н. В. по чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.

В случая не следва да се прилага разрешението по т.7 от ППВС 1/28.05.1979 г. и петгодишният давностен срок по чл.110 ЗЗД не тече от датите, на които Н. В. е извършил плащания по процесния договор за кредит от 24.09.2019 г., установени от заключението по ССчЕ – 13.10.2019 г., 15.10.2019 г., 31.1.2019 г ., 15.11.2019 г. 09.12.2019 г., 13.12.2019 г., 02.01.2020 г. и 09.01.2020 г.

С определение № 2272/15.07.2025 г. по търг.дело №

1010/2025 г., II т. о., ВКС допуска касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса: Кой е началният момент, от който започва да тече погасителната давност за вземане на потребител за връщане на суми, платени от него на кредитор при начална липса на основание за това в изпълнение на договор за потребителски кредит, който е недействителен поради противоречие с изискванията, предвидени в Закона за потребителския кредит ?

На този въпрос ВКС отговаря с Решение № 60 от 20.02.2026 г. по търг. дело № 1010/2025 г., II т. о., приемайки следното:

„Със Закона за потребителския кредит са въведени разпоредбите 2 н а Директива 2008/48/EО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета /Директива 2008/48/, поради което тяхното тълкуване от Съда на Eвропейския съюз /СЕС/, дадено в постановените от него решения, които на основание чл. 633 ГПК са задължителни за всички национални съдилища, трябва да бъде съобразявано от съда при произнасяне по съществуването на права, произтичащи от норми от този закон. В Решение на СЕС от 22.04.2021 г. по дело C-485/19 е дадено тълкуване на чл. 47 от Х. на основните права на Европейския съюз /ХОПЕС/ във връзка с нормите на Директива 2008/48/EО и на Директива 93/13/ЕО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори /Директива 93/13/ЕО/, касаещо началния момент, от който тече погасителната давност на вземане на потребител за връщане на суми, платени от него в изпълнение на уговорки от договор за кредит, които са счетени за неравноправни по смисъла на Директива 93/13/ЕО или противоречат на Директива 2008/48/ЕО. В това решение са изложени общи аргументи, касаещи тълкуването на нормите на двете директиви.

Прието е, че по отношение на иск на потребител за връщане на недължимо платеното в изпълнение на неравноправна клауза или на клауза, която противоречи на Директива 2008/48/EО, може да се прилага предвиден в националната уредба давностен срок, но при спазване на принципа на равностойност и на принципа на ефективност, според който това не трябва да прави невъзможно или прекомерно трудно упражняването на предоставените с Директива 93/13 и Директива 2008/48/EО права на потребителя. Посочено е, че при разглеждане на въпроса дали предвиден в националната правна уредба давностен срок отговаря на принципа на ефективност, на съобразяване подлежи продължителността на срока, както и условията за неговото прилагане, включително възприетият фактор, обуславящ момента, от който срокът започва да тече. Отбелязано е, че договорите за кредит по принцип се изпълняват през периоди със значителна продължителност и поради това, ако събитието, от което започва да тече давностният срок, е всяко извършено от кредитополучателя плащане, не е изключено поне за част от направените плащания давността да изтече дори преди да изтече срокът на съответния договор, поради което такъв режим на давността може редовно да лишава потребителите от възможността да претендират връщане на плащанията, направени по силата на клаузи, противоречащи на разглежданите директиви.

3

С оглед на това е изведено, че процесуални правила, които изискват от потребителя да предяви претенциите си пред съда в давностен срок, течащ от датата на неоснователното обогатяване, и доколкото това обогатяване може да е осъществено в хода на изпълнението на дългосрочен договор, могат да направят изключително трудно упражняването на правата, предоставени на потребителя с Директива 93/13 или с Директива 2008/48, и при това положение такива правила нарушават принципа на ефективност. Ето защо нормите от двете директиви във връзка с принципа на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, според която по отношение на иск, предявен от потребител, за да му бъдат възстановени суми, неоснователно заплатени на основание клаузи от договор за кредит, които са неравноправни по смисъла на Директива 93/13/ЕО или противоречат на Директива 2008/48/ЕО, се прилага давностен срок, който започва да тече от деня, в който е осъществено неоснователното обогатяване.

Наред с това решение, СЕС е постановил и редица други решения, в които са дадени допълнителни разяснения за това дали отговарят на принципа на ефективност предвидени в национална уредба правила относно началния момент на срока, с който се погасява реституционното вземане на потребител - Решение от 25.04.2024 г. по дело C-484/21 , Решение от 25.04.2024 г. по дело С-561/21, Решение от 25.01.2024 г. по съединени дела С-810/21 - С-813/21 , Решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 - С-259/19 , Решение от 16.06.2020 г. по дело C-28/22, Решение от 9.07.2020 г. по съединени дела С698/18 - С-699/18, Решение от 10.06.2021 г. по съединени дела С-776/10 - С782/19, Решение от 8.09.2022 г. по съединени дела С-80/21 - С-82/21 . В тях са тълкувани единствено норми от Директива 93/13/ЕО, но не и такива от Директива 2008/48/ЕО. С оглед на това разрешенията в цитираните решения се отнасят за началния момент, от който тече погасителната давност на вземане на потребител за връщане на суми, платени от него на кредитор в изпълнение на уговорки от договор, които са счетени за неравноправни.

Въпросът, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по настоящото дело, се отнася до началния момент, от който тече погасителната давност за реституционното вземане на потребител за връщане на суми, платени от него на кредитор, когато това плащане е направено не въз основа на неравноправна договорна клауза, а въз основа на договор за потребителски кредит, който е недействителен в своята цялост поради 4 противоречие с изискванията, предвидени в ЗПК, който въвежда в националното законодателство нормите на Директива 2008/48/EО. В тази връзка трябва да се съобрази, че целта на предвидената в Директива 2008/48 уредба е да бъдат създадени общи правила в Общността за някои аспекти относно потребителския кредит, за да бъде осигурена висока степен на защита на потребителите навсякъде в Общността /аргумент от съображение 9, 24, 43, 45 и 46 от преамбюла на Директива 2008/48/. Именно като израз на тази защита са регламентираните в директивата правила относно изискванията към съдържанието на договора за потребителски кредит, които са транспонирани в националното ни законодателство със ЗПК и неспазването на които влече след себе си недействителност на целия договор. Осигуряването на висока степен на защита на потребителите е целта и на уредбата на неравноправните клаузи и последиците, до които те водят, съдържащи се в Директива 93/13, която е въведена в националното законодателство с Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

Ето защо настоящият съдебен състав приема, че целта на уредбата в двете директиви е една и съща, поради което разясненията, дадени в практиката на СЕС, за това от кой момент е допустимо да тече давностният срок за погасяване на вземането на потребителя за връщане на платената сума в изпълнение на неравноправна клауза, трябва да се считат за приложими и за погасителната давност на вземането на потребител за връщане на платените на кредитор суми въз основа на договор за потребителски кредит, който е недействителен поради противоречие с нормите на ЗПК, установяващи изисквания към неговото съдържание. Този извод се подкрепя и от произнасянето на СЕС в Решение на СЕС от 22.04.2021 г. по дело C-485/19 , в което разрешенията за началото на давностния срок, който се прилага по отношение на иск, предявен от потребител, за да му бъдат възстановени суми, неоснователно заплатени в изпълнение на договор за кредит, са дадени общо както за случаите, при които тези суми са престирани на основание клаузи от договора, които са неравноправни съгласно Директива 93/13/ЕО, така и когато тези суми са платени на основание клаузи от договора, противоречащи на Директива 2008/48/ЕО.

Разясненията на СЕС по въпроса за началния момент, от който тече давностният срок, с който се погасява реституционното вземане на 5 потребителя, дадени в цитираните решения, са обобщени в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 106/15.07.2024 г. по т. д. № 2746/2022 г. по описа на ВКС, ТК, II т. о. В този акт е посочено, че според даденото от СЕС тълкуване за ключов за ефективността на потребителската защита е приет началният момент на течение на давностния срок при дългосрочни потребителски договори, като е разяснено, че, ако потребителят не е знаел или разумно не е можел да знае за неравноправния характер на клаузата, от която произтича реституционната претенция, принципът на ефективност е нарушен, когато давностният срок започва да тече: 1) от сключване на потребителския договор - Решение по съединени дела С-224/19 и С-259/19, т. 91 и Решение по съединени дела С-776/19 и С-782/19; 2) от неоснователното обогатяване – Решение по дело С485/19, т. 60-61 и Решение по съединени дела С-80/21 и С-82/21, т. 93-100; 3) от датата на цялостното изпълнение по договора, когато без проверка се презюмира, че на тази дата неравноправният характер на клаузата е известен на потребителя – Решение по съединени дела С-698/18 и С-699/18, т. 67 и т. 2 от диспозитива. Посочено е, че в своята практика СЕС приема, че, за да се счете, че е налице знание за неравноправния характер на клаузата, потребителят не само трябва да е запознат с фактите, съставляващи неравноправността на договорна клауза, но и с правната им преценка, която предполага този потребител да е запознат с правата, които черпи от Директива 93/13, вкл. да разполага с достатъчно време, за да може ефективно да подготви и задейства правото си на защита пред съд - Решение от 25.01.2024 г. по съединени дела С-810/21С-813/21, т. 49-50 и т. 1 от диспозитива.