Решение № 21307 от 22.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21307 гр. София, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20231110138562 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от името на С. Г.

М., ЕГН ********** против *, уточнена с молба вх. № 258190/18.09.2023 г., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове: 1/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на прекратяването на трудовото правоотношение между страните, извършено със заповед № ЧР-11-017 от 04.07.2023 г. на управителя на * и неговата отмяна; 2/ с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заемната до уволнението длъжност "финансов контрольор" при работодателя *; 3/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т.

3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сума, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 05.07.2023 г. – 05.01.2024, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 11.07.2023 г. /датата на предявяване на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане; 4/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ за поправка на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, вписано в трудовата книжка.

С определение, постановено в проведено на 13.11.2023 г. открито съдебно заседание по делото, по отношение иска с правно основание чл. 344, ал.1, т. 4 КТ, и с оглед твърденията, заявени в съдебно заседание от името на ищеца, чрез процесуалния му представител, а именно, че по подаденото предизвестие за 1 прекратяване на правоотношението на основание чл. 327, т.1 и т.12 КТ не е имало произнасяне и същият е продължил да работи при ответното дружество, с оглед на което твърди, че правоотношението не е прекратено, въз основа на подаденото заявление, съдът е приел, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл. 344, ал.1,т.4 КТ, производството по който иск следва да бъде прекратено, поради следните съображения:

Иск с правно основание чл. 344, ал.1,т.4 КТ може да бъде съединен с такъв предявен по чл. чл. 344, ал.1,т.1 КТ, като същите се предявяват в съотношение обуславящ към обусловен. Съобразно трайната съдебна практика, включително на Върховен касационен съд, обективирана в Решение 110/23.07.2020 г. по гр.д № 3144/2019 г. на ВКС, ГК, IV г.о., по гр.д № 3144/2019 г. на ВКС, на ВКС, гражданска колегия, IV отделение, такова съединяване е допустимо, когато страните в производството твърдят различни основания за прекратяване на трудовото правоотношение. В настоящият случай и съобразно заявеното в съдебно заседание от ищеца, чрез процесуалният му представител, ищецът не твърди насрещно основание за прекратяване на трудовото правоотношение, което да е настъпило преди прекратяването, извършено със Заповед № ЧР11017/04.07.2023 г. на работодателя Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания - София Област ЕООД, поради което и така предявеният иск с правно основание чл. 344, ал.1,т.4 КТ не е допустим за разглеждане в настоящото производство. В тази връзка следва да бъде посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 346, ал.1 КТ, когато уволнението на работника или служителя бъде признато за незаконно от работодателя или от съда или бъде поправено основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, настъпилата промяна се вписва в трудовата книжка на работника или служителя.

Съгласно разпоредбата на чл. 346, ал.2 КТ вписването в трудовата книжка се извършва от работодателя, с когото е било прекратено трудовото правоотношение, а при отказ - от инспекцията по труда. При тълкуване на горепосочените разпоредби и с оглед заявеното в настоящото производство, промяна на оспорената в настоящото производство с иска по чл. 344 ал.1,т.1 КТ заповед и приемането на същата за незаконосъобразна, то съобразно посочените разпоредби от закона, произтича задължение за работодателя да отбележи тази промяна в трудовата книжка на работника, като при неизпълнение на това задължение, същият работник може да се обърне към Инспекцията по труда, която да извърши това отбелязване. Горното обстоятелство не обуславя допустимост на иска по чл.

344 ал.1,т.4 КТ, когато не е заявено насрещно основание за прекратяване на 2 правоотношението, различно от посоченото в оспорваната заповед.

При горните мотиви, с определение, постановено в проведено на 13.11.2023 г. открито съдебно заседание по делото, съдът е прекратил производството по гр.д. № 38562/2023 г. по описа на СРС, 160 състав, в частта по предявения иск с правно основание чл. 344 ал. 1,т. 4 КТ. Определението е влязло в законна сила на 21.11.2023 г.

В исковата си молба ищецът твърди, че считано от 08.09.2021 г. е бил работник в *, като е заемал длъжността „финансов контрольор“ в в *. Поддържа, че със заповед № ЧР-11-017 от 04.07.2023 г. на управителя на * е било прекратено трудовото правоотношение с ответника работодател.

Оспорва се законосъобразността на заповедта, с която е прекратено трудовото му правоотношение. Посочва, че трудовото правоотношение между страните било прекратено по взаимно съгласие, въпреки че никога и по никакъв начин не е изразявал подобно съгласие. Посочва, че на 30.03.2023 г. е подал заявление до работодателя, с което предприел инициатива на основание чл. 327, ал. 1, т. 1 и т.

12 КТ, предвид здравословното състояние, да бъде освободен от заеманата длъжност. В тази връзка поддържа, че очаквал работодателят да се произнесе по заявлението му в двумесечния срок за предизвестие, но такова последвало едва на 28.06.2023 г., като се посочвало, че правоотношението се прекратява по взаимно съгласие, каквото ищецът не бил давал. Заявява, че междувременно здравословното му състояние било стабилизирано и поради липсата на произнасяне от работодателя по заявлението от 30.03.2023 г., бил решил да продължи трудовата си дейност по сключения между страните процесен трудов договор.

Моли се за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника в производството, който оспорва предявените искове. В отговора на исковата молба се поддържа становище за законосъобразност на процесната заповед, с която е прекратено трудовото правоотношение между страните, по силата на което ищецът е заемал длъжността „финансов контрольор“ в *. Поддържа се, че отправеното от ищеца до работодателя заявление от 30.03.2023 г., няма характер на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение. Посочва, че доколкото ищецът е заемал материално-отчетническа длъжност, то при прекратяване на трудовото правоотношение е следвало да предаде повереното му имущество. В тази връзка сочи също, че поради ползването от ищеца на платен годишен отпуск и отпуск за 3 временна неработоспособност, една на 04.07.2023 г. е издадена заповед на работодателя, с която е определена комисия, която да извърши опис на цялата документация.

Поддържа се, че процесната заповед и извършеното с нея прекратяване на процесното правоотношение, са извършени законосъобразно.

Моли се за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал.

1, т. 3 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството, че считано от 08.09.2021 г., ищецът е бил работник в *, като е заемал длъжността „финансов контрольор“ в *; че на 04.07.2023 г. е издадена заповед № ЧР-11-017 от 04.07.2023 г. на управителя на * за прекратяване на трудовото правоотношение с ответника работодател, на основание чл. 325, ал. 1, т.

1 КТ.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове: 1/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на прекратяването на трудовото правоотношение между страните, извършено със заповед № ЧР-11-017 от 04.07.2023 г. на управителя на * и неговата отмяна; 2/ с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заемната до уволнението длъжност "финансов контрольор" при работодателя *; 3/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т.

3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 11127,30 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 05.07.2023 г. – 05.01.2024, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 11.07.2023 г. /датата на предявяване на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане.

По отношение на предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на прекратяването на трудовото правоотношение между страните, извършено със заповед № ЧР-11-017 от 04.07.2023 г. на управителя на * и неговата отмяна, съдът намира следното:

С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал.

1, т. 3 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството, че считано от 08.09.2021 г., ищецът е бил работник в *, като е 4 заемал длъжността „финансов контрольор“ в *; че на 04.07.2023 г. е издадена заповед № ЧР-11-017 от 04.07.2023 г. на управителя на * за прекратяване на трудовото правоотношение с ответника работодател, на основание чл. 325, ал. 1, т.

1 КТ.

От събрания в производството доказателствен материал се установява по делото, че на 30.03.2023 г, ищецът С. М. М. е отправил заявление до работодателя *, с което е заявил, че желае да бъде освободен от заеманата длъжност при работодателя – ответник, на основание чл. 327, ал. 1, т. 1 и т. 12 от КТ, поради здравословни причини – прекаран Ковид 19 през месец януари 2022 г. и Херпес зостер през месец октомври 2022 г., в резултат на които заболявания се наложило С. М. М. да проведе продължително лечение, като се налага и провеждане на последващо такова. От представеното и неоспорено от страните заявление от 30.03.2023 г. от ищеца С. М. М. до работодателя *, се установява в производството, че същото е получено от работодателя на 30.03.2023 г. и е входирано при същия с вх. № РД-33-359/30.03.2023 г.

Макар в заявлението да се сочи, че ищецът е заявил пред работодателя, че желае да бъде освободен от заеманата длъжност при работодателя – ответник на основание чл. 327, ал. 1, т. 1 и т. 12 от КТ, то от изложеното в заявлението се налага извод, че желанието му е да бъде освободен на основание чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ, доколкото именно в този смисъл е изявлението.

Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ р аботникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато не може да изпълнява възложената му работа поради заболяване и работодателят не му осигури друга подходяща работа съобразно предписанието на здравните органи.

Именно такива твърдения са изложени от ищеца в отправеното до ответното дружество заявление от 30.03.2023 г.

Съгласно трайната и задължителна съдебна практика правото на работника или служителя едностранно да прекрати трудовия договор без предизвестие на основанията, посочени в чл. 327 КТ, се упражнява чрез едностранно волеизявление, което следва да достигне до работодателя.

Съгласно чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ трудовото правоотношение, което се прекратява от работника без предизвестие (такъв е случая по чл. 327, ал. 1, т.

1 КТ), се счита прекратено от момента на получаване на писменото изявление от работодателя, без значение дали фактически е осъществено съответното основание за прекратяване на трудовия договор (в този смисъл са Решение № 5

144/23.02.2010 г. по гр. д. № 3101/2008 V-то ГО, Решение № 87/11.05.2012 г. по гр. д. № 219/2011 г. IV-то ГО, Решение № 289/18.11.2014 г. по гр. д. № 1289/2014 г. IV-то ГО и много други), респективно не поражда правно действие повторното прекратяване на трудовия договор, след като първоначалното изявление на една от страните за прекратяването вече е достигнало до насрещната страна (в този смисъл са Решение № 87/11.05.2012 г. по гр. д. № 219/2011 г. IV-то ГО, Решение № 289/18.11.2014 г. по гр. д. № 1289/2014 г., IV-то ГО и цитираните в тях други).