Решение № 581 от 06.07.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 581 гр. Шумен, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петина Кр. Николова при участието на секретаря Мариана Любч. Митева като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело № 20253630104248 по описа за 2025 година

С исковата молба са предявени два иска – с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и във вр. с чл. 86 от ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба, подадена от „***” АД с ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление – гр. Варна, район ***, бул. “***” № 258, Варна Тауърс, кула Г, представлявано от Я.Д. и Пл.С.Ст. – членове на управителния съвет, с пълномощник юрк. Елка Манолова, срещу В. С. А. с ЕГН ********** от гр. Шумен, ул. „***” № 61, ет. 6, ап. 11. В исковата молба се твърди, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по реда на чл. 410 от ГПК, за което е образувано ч.гр.д. № 844/2025 г. на РС-Карнобат. Вземането на дружеството за продажба на електроенергия касаело неплатени главница за ел. енергия и лихва за забава върху просроченото вземане.

Съдът издал заповедта за изпълнение на паричното вземане, но заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. На основание чл. 415 от ГПК съдът дал на заявителя едномесечен срок за предявяване на иск за установяване на вземането му. Ищецът изрично сочи, че подава настоящата искова молба във връзка с указанията на съда и в дадения му едномесечен срок. Иска от съда да признае за установено спрямо ответника, че дължи сумите по издадената заповед за изпълнение на парично вземане, а именно 1151,45 лв., представляваща главница – консумирана и незаплатена електрическа енергия за място на потребление с абонатен № ********** – гр. Шумен, ул. „***“ № 61, ет. 6, ап. 11 за периода от 17.02.2025 г. до 15.04.2025 г., 43,46 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 06.03.2025 г. до 30.07.2025 г., ведно със законна лихва върху тази сума за период от 31.07.2025 г. до изплащане на вземането. Иска се заплащане на разноските в исково и в заповедното производство.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца заявява, че в хода на настоящото производство са събрани достатъчно доказателства, че имотът, за който е доставена ел. енергията е собственост на ответницата и с оглед на това тя дължи заплащане на потребената в имота ел. енергия.

В предоставения на ответника срок е постъпил отговор от особения представител на 1 ответника, назначен от съда на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, с който се излагат твърдения, че ищецът не е представил доказателства, че ответницата е потребител на услуги за доставка на ел. енергия (че има сключен договор; че е собственик или ползвател на имота или има сключен договор за ползването му), както и че е доставил въпросните количества ел. енергия.

В съдебно заседание особеният представител се явява и признава потребените количества за имота, както и че ответницата е собственик на този имот. Поддържа възражението, че липсват доказателства за наличие на облигационно правоотношение.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

От представените по делото като писмени доказателства се установява, че ответницата В. С. А. е собственик на имот, находящ се на административен адрес гр.

Шумен, ул. „***” № 61, ет. 6, ап. 11. В периода от 17.02.2025 г. до 15.04.2025 г. в обекта е ползвана електроенергия, която е отчетена към абонатен № ********** и за която дружеството ищец издали фактури за консумирана и незаплатена електрическа енергия на обща стойност 1151,45 лв. Сумата не била заплатена от потребителя в срок.

Натрупала се и мораторна лихва в общ размер на 43,46 лв. за периода от 06.03.2025 г. до 30.07.2025 г.

„***” АД подали заявление по чл. 410 от ГПК и било образувано ч.гр.д. № 844/2025 г. на РС-Карнобат. Съдът издал заповед за изпълнение № 527 от 01.08.2025 г., за посочените суми – главница и мораторна лихва, както и за разноските по заповедното производство.

Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Правния интерес от завеждането на установителен иск вместо осъдителен такъв е разпоредбата на чл. 415 от ГПК и се обосновава от наличието на развило се заповедно производство по чл. 410 от ГПК. Това безспорно се установи в настоящия процес – за претендираните суми съдът е издал заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 844/2025 г. на РС-Карнобат. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. С оглед разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Този иск е акцесорен и разглеждането и уважаването му зависи от уважаването на иска досежно главницата.

От доказателствата по делото се установи, че ответницата е собственик на имота, в който е потребено процесното количество ел. енергия. Предвид това и на основание ОУ на доставчика тя е потребител на ел. енергия – абонат на „***” АД, гр. Варна във връзка доставка на ел. енергия в обект с абонатен № **********, намиращ се на адрес гр. Шумен, ул. „***” № 61, ет. 6, ап. 11. Изискването на писмен договор за доставка на ел. енергия е въведено за първи път със Закона за енергетиката и енергийната ефективност от 1999 г. (отм.

2003 г. с приемането на сега действащия Закон за енергетиката). Съгласно действалите порано правила на Глава пета „Общи условия за използуваната електрическа енергия от гражданите“, Раздел I „Използуване на електрическа енергия в жилищни сгради“, във вр. с действалия до него момент чл. 14, ал. 2 от Закон за електростопанството (от 1974 г.) предвижда, че „За да получи разрешение за използуване на електрическа енергия, потребителят подава в електроснабдителната организация писмена молба, заверена от изпълнителя по чл. 8 от този правилник, за включване на инсталацията му към електроразпределителната мрежа.“. Писмен договор не се сключва. Това означава, че за 2 всички обекти, присъединени към електропреносната мрежа преди 1999 г. няма сключени писмени договори за присъединяване и доставка на ел. енергия. Това не означава, че няма наличие на валидна облигационна връзка. Достатъчно е да се докаже, че в имота се доставя, респ. използва ел. енергия, в какви количества и кой е собственик на имота. Предвид това съдът намира за неоснователно възражението на особения представител, че липсва облигационна връзка между страните.

Липсват доказателства задължението за главница и мораторна лихва в претендираните от ищеца размери е заплатено от ответника.

Предвид изложеното съдът намира, че безспорно ответницата В. С. А. дължи на ищеца „***” АД сумите в размер на 1151,45 лв., представляваща главница – консумирана и незаплатена електрическа енергия за място на потребление с абонатен № ********** – гр.

Шумен, ул. „***“ № 61, ет. 6, ап. 11 за периода от 17.02.2025 г. до 15.04.2025 г., 43,46 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 06.03.2025 г. до 30.07.2025 г., ведно със законна лихва върху тази сума за период от 31.07.2025 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение № 527 от 01.08.2025 г. по ч.гр.д. № 844/2025 г. на РСКарнобат.

С оглед въвеждането на еврото като официална валута в България, считано от 01.01.2026 г. тези суми в диспозитива на решението следва да бъдат изписани и с тяхната равностойност в евро.

По разноските:

При този изход на процеса ответникът следва да заплати на ищцовата страна направените разноски. С оглед решението по т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът по делата с правно основание чл. 415 от ГПК, респ. 422 от ГПК следва да се произнесе и по дължимостта да разноските и по заповедното. Нещо повече, видно от мотивите на съдиите от ГК и ТК на ВКС съдът се произнася с осъдителен диспозитив, както относно разноските в исковото, така и по отношение на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение (виж петия абзац от мотивите към т.

12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Направените в настоящото производство разноски от ищеца възлизат на: 329,52 евро, от които 102,26 евро – юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство, 214,48 евро – възнаграждение на особения представител и 12,78 евро платена държавна такса (в останалия размер таксата е недължимо платена). Също така в заповедното са направени следните разноски: 10,86 евро – държавна такса и 25,56 евро – юрисконсултско възнаграждение. С оглед изводите за цялостна основателност на претенцията, то разноските, направени, както в исковото, така и в заповедното производство, следва да се поемат от ответника. Общият размер на тези разноски възлиза на 365,94 евро.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено спрямо В. С. А. с ЕГН ********** от гр. Шумен, ул.

„***” № 61, ет. 6, ап. 11, ЧЕ ДЪЛЖИ „***” АД с ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление – гр. Варна, район ***, бул. “***” № 258, Варна Тауърс, кула Г, представлявано от Я.Д. и Пл.С.Ст. – членове на управителния съвет, с пълномощник юрк. Елка Манолова, СУМАТА от 1151,45 лв. (равняващи се на 588,73 евро), представляваща главница – консумирана и незаплатена електрическа енергия за място на потребление с абонатен № 3

********** – гр. Шумен, ул. „***“ № 61, ет. 6, ап. 11 за периода от 17.02.2025 г. до 15.04.2025 г., 43,46 лв. (равняващи се на 22,22 евро), представляваща мораторна лихва за периода от 06.03.2025 г. до 30.07.2025 г., ведно със законна лихва върху тази сума за период от 31.07.2025 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение № 527 от 01.08.2025 г. по ч.гр.д. № 844/2025 г. на РС-Карнобат.

ОСЪЖДА В. С. А. с ЕГН ********** от гр. Шумен, ул. „***” № 61, ет. 6, ап. 11, ДА ЗАПЛАТИ на „***” АД, с ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление – гр. Варна 9009, район ***, бул. „***” № 258, Варна Таурс Г, представлявано от Управителите Пламен Стефанов и Георги Кошия, направените по заповедното и исковото производство деловодни разноски в общ размер на 365,94 евро.

Препис от решението да се връчи на страните, ведно със съобщението за изготвянето му.

Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 581 гр. Шумен, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петина Кр. Николова при участието на секретаря Мариана Любч. Митева като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело № 20253630104248 по описа за 2025 година

С исковата молба са предявени два иска – с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и във вр. с чл. 86 от ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба, подадена от „***” АД с ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление – гр. Варна, район ***, бул. “***” № 258, Варна Тауърс, кула Г, представлявано от Я.Д. и Пл.С.Ст. – членове на управителния съвет, с пълномощник юрк. Елка Манолова, срещу В. С. А. с ЕГН ********** от гр. Шумен, ул. „***” № 61, ет. 6, ап. 11. В исковата молба се твърди, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по реда на чл. 410 от ГПК, за което е образувано ч.гр.д. № 844/2025 г. на РС-Карнобат. Вземането на дружеството за продажба на електроенергия касаело неплатени главница за ел. енергия и лихва за забава върху просроченото вземане.