Решение № 1778 от 17.12.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1778 гр. Варна , 16.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Даниела И. Писарова

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова

Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Даниела И. Писарова Въззивно гражданско дело № 20203100502583 по описа за 2020 година з за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 ГПК.

Образувано е по ВЖ вх.№52154/03.08.2020г. на И. Х. Х., ЕГН **********, с.Разделна, общ.Белослав, представляван от особен представител адв.М.А. от ВАК срещу решение №3029/10.07.2020г., постановено по гр.дело №9682/2019г. на ВРС, 19 състав.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено и производството по делото прекратено. В евентуалност, при преценка за допустимост на обжалвания съдебен акт, жалбоподателят претендира неговата отмяна и отхвърляне на исковете.

Твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички направени от ответника чрез особения представител възражения. Неправилно съдът приел, че договорът за цесия е действителен, респ. че същата е породила правно действие за страните, съотв. и процесуална легитимация за ищеца. Съдебният акт е немотивиран и необоснован, тъй като не са обсъдени направените от ответника възражения. Сочи, че началният момент на уведомяване на длъжника за цесията е без значение тъй като договорът за прехвърляне на вземане /цесията/ не отговаря на законовите изисквания за съдържание и форма. Поради това и с връчване на исковата молба и приложенията на особения представител, не се валидират пороците на цесията, съотв. не отпада липсата на представителна власт за цесионера. Съдът не се е произнесъл относно възраженията за неравноправност и недействителност на клаузи от същия договор за цесия и придружаващите документи, в т.ч. договорът за кредит. Не е 1 обсъдено възражението на страната за прекомерност на адв.възнаграждение. При постановяване на решението си съдът не се е произнесъл и относно искането по чл.241 ГПК за разсрочване на дълга. С ВЖ се подновява това искане като се претендира с решението си съдът да отсрочи или разсрочи изпълнението на задължението поради обявеното в страната извънредно положение и пандемичната обстановка.

В срока за отговор е постъпило становище на насрещната страна Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК 203670940, София, чрез ю.к.И.С., с което се оспорва основателността на жалбата. Претендира се потвърждаване на съдебното решение като правилно и законосъобразно.

С отговора се поддържат всички наведени в производството твърдения и доводи, вкл. доказателствени искания. Твърди се, че цесията е действителна и е породила правно действие между страните. Излагат се подробни съображения по въведените от ответника възражения с отговора на исковата молба. Претендират се сторените във въззивното производство разноски като отговорът на жалбата обективира и списък по чл.80 ГПК.

В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Депозирани са молби, докладвани в заседанието, в които въззивникът чрез особения представител адв.А. поддържа жалбата, а ю.к.Станчева поддържа становището по въззиваемата от страна на Агенция за събиране на вземания.

За да се произнесе по жалбата съдът констатира, че производството е образувано по искова молба на АСВ ЕАД, ЕИК 293670940, София, срещу И. Х. Х.А, ЕГН **********, *****, за приемане за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца следните суми, за които е налице издадена заповед за изпълнение по ЧГД №14889/2018г. на ВРС, а именно: 6 441.98 лева, представляваща главница по договор за кредит, за периода от 20.02.2018г. до 20.06.21г., за които е обявена предсрочна изискуемост; 4761.88 лева договорна лихва за периода от 20.02.2018г. /падеж на първа неплатена вноска/ до 20.06.21г.

/последна вноска/, за която също е налице обявена предсрочна изискуемост, считано от 20.03.18г.; 776.38 лева – обезщетение за забава за периода от 21.03.18г. до подаване на заявлението на 03.10.18г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното му изплащане. Претендират се и сторените разноски.

В исковата молба се навеждат твърдения за подписано от ищеца приложение №1 към рамков договор за прехвърляне на вземания от 27.07.2017г. с БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД като по силата на това приложение от 14.03.2018г., вземането спрямо ответника И.Х. по договор за кредит PLUS-13475740 от 13.06.2016г., е прехвърлено в полза на ищеца АСВ ЕАД ведно с всички принадлежности и привилегии. Твърди се изпратено, в кръга на делегираните на цесионера правомощия, уведомление до длъжника за цесията от 19.03.18г. по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД. Изпратено било повторно съобщение ведно с уведомление за обявяване и на предсрочна изискуемост на дълга, но и двете съобщения до длъжника се върнати в цялост с отбелязване „непотърсен“. Такива съобщения били изпратени и през май 2019г., но отново безуспешно. Претендира се евентуално уведомяване с исковата молба, към която са приложени съобщение за цесията и уведомление за предсрочна изискуемост на кредита. Ищецът твърди, че уведомяването за цесията няма значение за основателността на иска, освен ако не се твърди погасяване на вземането.

Претендира редовност на фикционното връчване на книжата, евентуално чрез назначения от съда особен представител на ответника. Твърди наличие на валиден договор за кредит, сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и ответника на 13.06.2016г., за сумата от 7 000 лева. С договора страните са се съгласили да бъде заплатена и застрахователна премия от 2 352 лева, която е разпределена в погасителните месечни вноски по договора за 2 кредит, включена в договорната лихва за периода на договора. Заплатена е при отпускане на кредита и еднократна такса ангажимент от 245 лева, удържана1 от сумата на кредитиране.

По договора е уговорена възнаградителна лихва в общ размер от 9702.80 лева и общо сума за възстановяване на кредитора от 16 702.80 лева. Кредитът е отпуснат до юни 2021г., платим на 60 месечни равни вноски от по 278.38 лева и първа вноска от 20.07.16г. Твърди се, че поради неизпълнение задълженията на длъжника е обявена предсрочна изискуемост, считано от 20.03.2018г. – падежната дата на 21 месечна вноска по договора. Поддържа се, че ответникът е уведомен за предсрочната изискуемост от финансовата институция. Прави се довод, че сключеният договор не е договор за кредит по смисъла на чл.430 ТЗ, а договор за заем съгласно чл.240 ЗЗД поради качеството на кредитодателя. Според ищеца, спрямо него не намира приложение т.18 на ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, така, както и разпоредбата на чл.60 от ЗКИ, тъй като ищецът не е банкова институция, а нормата е специална. Поради това и законната лихва за забава се претендира от деня следващ настъпване на предсрочната изискуемост 21.03.18г. до подаване на заявлението на 03.10.18г., изчислена в размер на 776.38 лева. Твърди се извършено от длъжника по договора за заем частично плащане в общ размер от 5498.94 лева, с които е погасена значителна част лихва и незначителна главница.

В исковата молба се съдържа особено искане при извод за липса на настъпила предсрочна изискуемост съдът да уважи претенцията за падежиралите вземания към приключване на съдебните прения.

Претендира се установяване на претенциите въз основа на предсрочна изискуемост на вземането по договор за заем, цедирано на ищеца, а в условие на евентуалност – осъждане на ответника да заплати сумите като по отношение на лихвата за забава се претендират 1354.64 лева, за периода от 21.03.18г. до подаване на исковата молба ведно със законна лихва до окончателното изплащане на задължението.

В срока за отговор, след назначаване особен представител на ответника в хипотезата на чл.47, ал.6 ГПК, е постъпило становище на адв.М.А., за неоснователност на исковете.

Успоредно с това се твърди, че е налице нищожен договор за цесия поради липса на ясно индивидуализирани елементи, поради противоречие със закона, липса на предмет и съгласие, привидност. Прави се оспорване действителността на договора за кредит поради минималния шрифт на изписване на документите, в противоречие с чл.5 ЗПК, чл.7, чл.8, чл.9 и чл.10 от ЗПК. Особеният представител оспорва, че е налице надлежно уведомяване на длъжника за цесията и предсрочната изискуемост. Поддържа възражение, че при наличие на застрахователна полица по договора за кредит, ищецът следва да установи, че не се е удовлетворил от застрахователната сума. Твърди, че съдът следва служебно да следи за неравноправност на клаузите в договора за банков кредит като поддържа, че в настоящия случай е налице нищожност на договора на основание чл.143, т.5 ЗЗП. Претендира прекратяване на производството или отхвърляне на иска ведно с възражение за прекомерност на възнаграждението, претендирано като разноски по делото.

Въззивният съд, въз основа на изложените от страните твърдения, доводи и възражения, събраните доказателства, ценени в съвкупност, в пределите на въззивното производство, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирана страна – особен представител на ответника, срещу подлежащ на обжалване акт, в преклузивния срок, при интерес от обжалване. Не се дължи държавна такса в хипотезата на подаване на жалба от особен представител. Жалбата е надлежно администрирана.

Предвид нормата на чл.269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидност 3 на решението, за неговата допустимост в обжалваната част, а за правилността единствено по въведените в жалбата основания и при служебно прилагане на императивни материалноправни норми. При изпълнение тези правомощия настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Въззивната преценка в случая е идентична с тази на първата инстанция, въз основа на събраните вече доказателства и при липса на нови факти и обстоятелства пред настоящата инстанция.

Страните не правят нови доказателствени искания. Не се твърдят допуснати от първата инстанция процесуални нарушения. Основните оплаквания на въззивника чрез особения представител адв.А., са че съдът не се е произнесъл по възраженията им – както относно договора за цесия, така и относно наличието на неравноправни клаузи в договора за потребителки кредит.

Както пред първата инстанция, така и пред въззивния съд, страната поддържа, че договорът за цесия е недействителен без да се излагат конкретни фактически твърдения относно някое от основанията в чл.26 ЗЗД.

Предмет на производството е единствено решението, в частта, в която са уважени предявени установителни искове по чл.415 вр.чл.422 ГПК и евентуално предявени осъдителни искове.

Въззивният съд констатира допустимостта на предявените установителни искове с оглед наличието на издадена по ЧГД №14889/2018г. на ВРС, заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК, въз основа на Договор за потребителски кредит от 13.06.2016г. и прехвърляне на вземането по същия на заявителя /ищец/ с Рамков договор за прехвърляне на вземания и Приложение № 1 към същия.

Ищецът в качеството си на заявител по чл.410 ГПК и цесионер на вземането по договора за кредит, е активно процесуално легитимиран да води исковете.

Въз основа на приложените по делото Договор за потребителски кредит от 13.06.16г., сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и И. Х. Х., Сертификат за застраховка „Защита на плащанията“ ведно с ОУ към същия по застрахователния продукт, Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.17г., сключен между Агенция за събиране на вземания ЕАД и БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, Приложение №1 към рамковия договор от 14.03.2018г., ведно с потвърждение за извършената цесия както и пълномощно за АСВ ЕАД от цедента за съобщаване на цесията на длъжника, удостоверяват в достатъчна степен материалната легитимация на цесионера. Въз основа на цесията от 2018г., същият се е сдобил с вземанията на кредитодателя срещу И.Х. по процесния договор за потребителски кредит.