Решение № 1264 от 04.05.2026, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1264

Русе, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - I КАСАЦИОНЕН състав, в съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА

Членове:

ГАЛЕНА ДЯКОВА

ХРИСТО МОНЕВ

При секретар СВЕЖА БЪЛГАРИНОВА като разгледа докладваното от съдия ГАЛЕНА ДЯКОВА канд № 20267200600155 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от Глава XII от АПК.

Постъпила е касационна жалба от Х. Д. Х. от гр. София против Решение № 482 от 18.12.2025 г., постановено по АНД № 1546/2025 г. по описа на Районен съд Русе, с което е потвърден Електронен фиш /ЕФ/Серия К № 10902592, издаден от ОД на МВР Русе, с който на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 лева, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, за извършено нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от същия закон. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закон.

Претендира се да се отмени решението и да се постанови друго, с което да се отмени електронният фиш.

Ответната страна в производството не изпраща процесуален представител и не взема становище по касационната жалба.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Г. Т., Раздел V на ЗАНН, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да постанови обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение, районният съд е приел, че ЕФ, оспорен пред него, съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията на чл.189, ал. 4 от ЗДвП. Съдът е приел, че административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят, е безспорно установено и се потвърждава от събраните по делото доказателства, при което правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност чрез издаване на ЕФ за налагане на административно наказание, определено в предвидения размер.

Административният съд напълно споделя изводите на районния и намира въззивното съдебно решение за постановено при правилно прилагане на закона. Наведените касационни оплаквания са неоснователни.

Фактическата обстановка, нарушението и авторството на деянието са правилно установени в хода на протеклото административнонаказателно производство пред наказващия орган и в производството пред първата съдебна инстанция. Всички съществени, необходими, релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност, са установени и удостоверени. При установяване на нарушението няма допуснати съществени процесуални нарушения.

Правилно и напълно обосновано районният съд е счел, че процесният електронен фиш съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията на чл.189, ал. 4 от ЗДвП за законосъобразното ангажиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл. 182, ал. 4, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП. Издаването на ЕФ е една последваща дейност, която се извършва от териториалните структури на МВР въз основа на показанията на одобрените технически средства, които могат да бъдат както мобилни, така и стационарни. Единственото задължение при издаване на ЕФ е същият да съдържа точно тези данни, които са посочени в правната норма на чл.189, ал. 4 от ЗДвП, а именно данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

Фактическата обстановка, описана в ЕФ изцяло се подкрепя от събраните по делото доказателства. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че процесният ЕФ не е връчен надлежно на жалбоподателя. Действително по делото не са представени доказателства кога е връчен ЕФ, този въпрос не е коментиран и в решението на Районен съд Русе, но изясняването на това обстоятелство касае основно допустимустта на въззивната жалба – нейното срочно подаване. В случая очевидно е, че ЕФ е връчен на жалбоподателя, той е запознат с него и надлежно е упражнил и реализирал правото си на въззивна жалба. Районният съд е приел и разгледал жалбата като допустима. По какви причини жалбоподателят не е реализирал възможностите, които му предоставя чл. 189 от ЗДвП и защо не е посочено от него лице, което реално е управлявало процесното МПС, след като вече е запознат с издадения ЕФ са ирелевантни обстоятелства. В жалбата до въззивния съд срещу процесния ЕФ не е посочено да е била приложена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Налага се извод, че производството пред РС е проведено и решението по него е постановено при спазване на процесуалните правила, при правилно разпределение на доказателствената тежест между жалбоподателя и ответника, на които е дадена възможност в пълен обем да упражнят процесуалните си права и да докажат твърденията си за релевантните за случая факти и обстоятелства.

Въпросът за това чия собственост е процесният автомобил е изяснен с приложената справка от централна база КАТ/л.27 от АНД 1546/2025г. на РС Русе/. Няма съмнение, че автомобилът е собственост на „МФ 79“ ЕООД. Касационният съд служебно се снабдил и приложи по касационното дело справка /л.19/ за актуално състояние на дружеството, видно от която управител и едноличен собственик на капитала на дружеството е жалбоподателят Х. Д. Д.. При тези данни напълно основателно, предвид презумпцията на закона –чл.189,ал.4 ЗДвП ЕФ е издаден на името на жалбподателя като представляващ собственика ЮЛ.

В този смисъл наведените от касатора доводи за допуснати съществене нарушения на процесуалните правила при издаването на процесния електронен фиш са неоснователни.

Към момента на заснемането на нарушението, за което впоследствие е съставен електронния фиш, е използвана преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, фиксираща дата, час и скорост на движение, което техническо средство е от одобрен тип за измерване, като е преминало съответните проверки, което видно от събраните и приложени доказателства по делото.

В случая нарушението се установява по несъмнен начин от изготвения с това автоматизирано техническо средство снимков материал, разпечатка от паметта на техническото средство /л.15 от анд. № 1546 / 2025 г. РС Русе/, като съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно наказателния процес. От това доказателство е видно също, че измерената скорост на движение на процесното ППС е била 72 км/ч, при ограничение 60 км/ч. При посочване на скоростта на движение на процесния автомобил коректно е приспаднат толеранса от предвидената допустима техническа грешка. Няма спор, че процесното МПС е собственост на жалбоподателя.

Неоснователни намира съдът оплакванията в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на оспореното решение. Правилно и в съответствие с доказателствата РС е направил извода, че установеното и описано в ЕФ нарушение е доказано. По аргумент от чл. 348, ал. 3 от НПК, нарушението на процесуални правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни и то не е отстранено – т. 1, ако няма мотиви или протокол за съдебното заседание на въззивната инстанция – т. 2 или решението е постановено от незаконен състав. РС Русе не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни, респ. до липса на мотиви или протокол за съдебно заседание в производството по което е постановено решението, нито то е постановено от незаконен състав. Поради това не е налице основание за отмяна на решението на основание чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.

Не са ангажирани доказателства, които да опровергават или да поставят под съмнение, изложените факти и обстоятелства.

Правилно са приложени относимите законови разпоредби към установеното административно нарушение.

Правилно е индивидуализирано и наложеното наказание, съобразно предвиденото от приложимата санкционна норма към датата на нарушението.

Поради гореизложеното касационният съд счита, че Районен съд – Русе е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изложеното и на основание чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 482 от 18.12.2025 г., постановено по АНД № 1546/2025 г. по описа на Районен съд Русе, с което е потвърден Електронен фиш /ЕФ/Серия К № 10902592, издаден от ОД на МВР Русе.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: