Решение № 180 от 18.07.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Варна, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марин Цв. Атанасов

Членове:

Деян Ив. Денев

Петър Митев при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева в присъствието на прокурора Я. П. Й. като разгледа докладваното от Деян Ив. Денев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243100600268 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по повод въззивна жалба от защитника на А. С. И., подсъдим по НОХД № 5001/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, срещу присъдата по делото, с която подс. И. е бил осъден за престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 7 във вр. с чл.

129 ал. 1 от НК, за това ,че на 05 12 2021 г. в гр. Варна причинил на Стефан Атанасов Ст. средна телесна повреда изразяваща се в наранявания, довели до трайно з0атруднение в движението на десен горен крайник.

За това деяние на подсъдимия било наложено наказание от две години лишаване от свобода, като съдът постановил условното му отлагане за срок от четири години.

Съдът постановил и заплащане на направените по делото разноски.

В жалбата са направени оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата поради нарушение на материалния и процесуалния закони, както и за допуснати съществени процесуални нарушения от съда, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.

Навежда се довод за липса на цялостен и задълбочен анА.з на всички факти в мотивите на присъдата, от който да може да бъде направен безспорен извод относно виновността на подс.И.. Твърди се, че деянието му е извършено при условията на неизбежна отбрана, поради което не може да се приеме за престъпно. Прави се алтернативно искане- за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан 1 по възведеното му обвинение, или намаляване на отмерената санкция.

Жалбата се поддържа в съдебно заседание по съображенията, посочени в нея.

Представителят на Окръжна прокуратура-Варна изразява становище, че жалбата е неоснователна, а постановената присъда - правилна.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови своя съдебен акт, първоинстанционният съд буквално, че дори и пунктуационно, е приел за установена фактическа обстановка, пренесена от обстоятелствената част на обвинителния акт.

Според нея пострадА.ят и подс. Ст. били съседи, намиращи се в конфликтни отношения, които понякога водели до физически сблъсъци. На посочената дата подсъдимият, забелязвайки св. Ст., се заплашително се насочил към него. Свидетелят се опитал да го спре, замервайки го с бирена бутилка, която се счупила пред краката на подс. И.. Това не го възпряло, той съборил с юмручен удар пострадА.я и започнал да го рита, при което контузил китката на дясната му ръка. Ръката се подула и св. Ст. потърсил лекарска помощ.

Видно от заключението на назначената съдебно¬медицинска експертиза, вследствие на побоя, нанесен от подс. И. на пострадА.я Ст. било причинено непълно счупване на лъчевата кост на дясната предмишница в долна трета на мястото на стара фрактура в същата област.

Преписаната фактическа обстановка съдът намерил за безспорно доказана чрез анА.з на разпитаните в съдебно заседание свидетели и заключението по СМЕ и СПЕ.

Именно този анА.з кара въззивната инстанция да приеме, че първоинстанционният съд не е заменил своите фактически изводи с тези на прокурора, макар и пресъздавайки съдържанието на обвинителния акт.

Това обаче не означава, че такава действие настоящият състав приема за процесуално прецизно. Напротив, то е извършено в нарушение, макар и несъществено, на наказателната процедура.

Съдът е посочил съображения защо приема едни, а отхвърля други доказателствени източници при формиране на правните си изводи, довели до постановяване на атакуваната присъда.

Като обективни, безпристрастни и добросъвестни съдът е ценил заключенията по назначените експертизи. Въззивната инстанция споделя извода, че те са изготвени от вещи лица, в рамките на тяхната компетентност, дават задълбочен отговор на поставените и въпроси и липсват всякакви съмнения относно обосноваността на заключенията.

Въз основа на изяснените обстоятелства съдът е стигнал и до верен правен извод, че подс. И. е осъществил от обективна и субективна страна 2 престъпния състав на 131 ал. 1 т. 7 във вр. с чл. 129 ал. 1 от НК.

Изложил е пространни съображения защо не приема тезата на защитата за нА.чие на неизбежна отбрана. Тези съображения също се възприемат от настоящия състав и не следва да бъдат преповтаряни. Още повече, че в противната насока липсват каквито и да е било доказателства, освен противоречивите и объркани показания на подсъдимия.

Ето защо и доводът за извършване на деянието при неизбежна отбрана е неприемлив. Данните по делото не разкриват непосредствено противоправно поведение от страна на пострадА.я по отношение на подсъдимия или другиго. Дори и да се приеме, че той е искал да нарани подсъдимия, не се спори по факта, че е бил провокиран от него. Ето защо позоваването на неизбежна отбрана е неоснователно. Тази констатация прави ненужно обсъждането на въпроса за превишаване на нейните предели.

Съдът аргументирано е посочил и защо деянието е подсъдимия следва да се приеме за повторно извършено и квА.фицира по чл. 131 от НК.

Няма основания и за преквА.фикация на престъплението по чл. 129 от НК към чл. 132 от НК.

От кредитираните от първоинстанционния съдебен състав доказателства е видно, че подсъдимият и пострадА.ят са били в лоши междуличностни отношения, че конфликтът е бил провокиран от подсъдимия и че двамата са се сбили, при което пострадА.ят получил съставомерни като средна телесна повреда увреждания.

Настоящия състав не намира за обстоятелство, смекчаващо отговорността на подсъдимия, до степен преквА.фикация на деянието по привилегирован състав, това че пострадА.ят в стремежа си да го спре е счупил бирена бутилка в краката му.

Безспорно е, че и у двамата се съществувА. негативни емоции, довели до последващия инкриминиран конфликт. Но действията на подсъдимия, в своите последователност и моторика, не сочат за ограничена в следствие на силно раздразнение възможност за преценка и контрол на постъпките. Освен това, по експертен път е изведен извода, че подсъдимият не се е намирал в състояние на физеологичен афект.

Ето защо и настоящата инстанция приема, че не са нА.це правни и медицински критерии за определяне на състоянието му като силно раздразнено и предизвикано от пострадА.я по начините посочени в чл. 132 от НК.

При стриктно спазване на правилата по чл. 54 от НК съдът е индивидуА.зирал наложената заради престъплението санкция, като е отмерил при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства наказание в размер на минимално предвиденото за престъплението. Приел, че са нА.це условията на чл. 66 ал. 1 от НК и условно отложил изпълнението му за срок от четири години.

Такова наказание е справедливо и в състояние да изпълни своите превенционни цели. Ето защо не са нА.це основания за изменението му.

По изложените съображения и предвид липсата на служебно 3 констатирани основания за отмяна или изменение на присъдата, на основание чл.338 от НПК, съставът на Окръжния съд в гр. Варна, като въззивна инстанция,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда №13/ 18 01 2024 г. постановена по НОХД № 5001/2023 г. по описа на Районен съд – Варна.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационна проверка.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4