Разпореждане № 2446 от 04.09.2025, Районен съд - Тетевен

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2446 гр. Т., 04.09.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – Т., III - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н.С.М. като разгледа докладваното от Н.С.М. Частно гражданско дело № 20254330101082 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.410 от ГПК.

Депозирано е заявление от А гр.С за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Я. Р. Я. с настоящ адрес в гр.Т., Л.

Заявлението следва да отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и 2 от ГПК, съгласно чл.410 ал.2 от ГПК /в настоящото производство съдът се произнася едновременно по редовността на заявлението и по основателността на искането/.

В заявлението е посочено, че на 27.11.2023 година между „И длъжника е сключен договор за паричен заем, а между „Ф и длъжника е сключен договор за предоставяне на гаранция от същата дата във връзка с възникналото правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя.

В заявлението е отразено, че длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора и Ф в качеството му на гарант е погасил дължимите от длъжника суми. За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и 2 от ГПК-да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му. Разпоредбата на чл.411 ал.2 т.2 от ГПК, задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави.

Тъй като договорът за паричен заем е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени от съда служебно. В чл.33 ал.1 от ЗПК е уредено, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а в ал.2 е предвидено, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

1

Съдът приема, с оглед твърденията на заявителя и приложения Договор за предоставяне на гаранция, че се касае за неравноправни клаузи и с договора се цели заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК.

Въпреки, че отношенията между кредитор, длъжник и поръчител са представени като регламентирани в отделни договори-за паричен заем и за гаранция се налага извода, че се касае за правоотношения, които нямат самостоятелен характер. От приложения Договор за паричен заем в чл.4 е вписано, че заемателят се задължава в срок до три дни от сключване на договора да представи едно от следните обезпечения-две физически лица-поръчители, банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество-гарант и в същото време и на същата дата-27.11.2023 година е сключен и договора за предоставяне на гаранция и по този начин се потвърждава извода, че сключването на договора за гаранция е условие за отпускане на кредита.

Обвързаността на двата договора може да се установи от договора за гаранция, на първа страница на който изрично е предвидено, че потребителят е одобрен за получаване на заем и съответно е сключил договор за паричен заем с „И потребителят е отправил искане към „Ф да предостави гаранция за изпълнение на задължението на потребителя към „И т.е. отпускането на кредита е обусловено от сключването на договор за гаранция.

Обусловеността на възнаграждението за предоставената гаранция от просрочието на главните задължения, води до оскъпяване на кредита, което е нарушение и на добрите нрави.

Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Нищожността произтича и от разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗПК.

В случая е безспорно налице нарушение на добрите нрави и това се подкрепя и от факта, че възнаграждението по договора за гаранция е 568,14 лева, което означава, че то е включено като част от общото задължение на потребителя, макар и формално да е оформено с два договора, като възнаграждението на гаранта на месец е за периода на действие на договора за паричен заем и срокът на плащане на възнаграждението е датата на падежа на съответното плащане по кредита, съгласно погасителния план. Следователно това възнаграждение е част от задължението по кредита, с което е нарушена разпоредбата на чл.33 ЗПК. Или съдът приема, че със сключване на договора за гаранция се заобикаля императивната разпоредба на чл.19 ал.4 от ЗПК, регламентираща, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Тъй като възнаграждението по договора за гаранция е в тежест на потребителя, следва да се включи в ГПР, а по този начин е нарушено цитираното изискване на ЗПК.

В предвид горните съображения искането, обективирано в заявлението по чл.410 от ГПК, следва да бъде изцяло отхвърлено.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

2

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО искането на А-гр.С, за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Я. Р. Я. с настоящ адрес в гр.Т., Л. въз основа, на което заявление е образувано ч.гр.дело №1082/2025 година по описа на РС-Т..

Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Окръжен съд-Ловеч, в едноседмичен срок от връчването му на заявителя на А-град С.

Съдия при Районен съд – Т.: _______________________

3