Определение № 1323 от 08.05.2026, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 398/2026
- Вид
- Определение № 1323
- Подписан
- 08.05.2026
- В сила
- 08.05.2026
- Състав
- Ирина Руменова Славчева, Лилия Маркова Руневска, Ивайло Петров Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 106-чл. 117 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 106-чл. 117 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 106-чл. 117 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 109 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 106-чл. 117 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 106-чл. 117 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 106-чл. 117 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 106-чл. 117 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 106-чл. 117 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 106-чл. 117 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 106-чл. 117 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 117 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 119, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 122 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1323 гр. София, 08.05.2026 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ирина Р. С.чева
Членове:
Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ирина Р. С.чева Въззивно частно гражданско дело № 20261800500398 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 122 от ГПК и е образувано по повдигната препирня за подсъдност с определение рег. № 171/27.03.2026 год. по гр.д. № 608/2026 год. по описа на РС-Сливница.
РС-Сливен е бил сезиран с искова молба, подадена от С. З. К. от гр. Сливница срещу „БГ Плант“ ООД, с. Хераково, община Божурище, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като въз основа на същата е образувано гр.д. № 3412/2025 год. по описа на РС-Сливен.
Претендираното главно вземане представлява възнаграждение по договор за изработка – предоставени машинотракторни и др. услуги на ответника по договор от 23.02.2020 год. съгласно 5 броя фактури от м. март-м.юли 2020 год., като същото е цедирано от кредитора ЗП „Г. Г. В.“ в полза на „Фито Протект“ ЕООЗ, с. Ковачите, община Сливен с договор за цесия от 05.07.2021 год., а впоследствие цесионерът е прехвърлил същото вземане на ищеца с договор за цесия от 29.06.2023 год. В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за неспазена местна подсъдност, като на основание чл. 119, ал. 4 от ГПК е направил искане делото да се изпрати на местно компетентния съд по седалището на ответното дружество, а именно – РС-Сливница. С определение от 10.12.2025 год. съдът е изготвил проекто-доклад по делото, като е приел за неоснователно възражението за неспазена местна подсъдност.
В проведеното о.с.з. на 20.02.2026 год. съдът по искане на ответника е преразгледал въпроса за подсъдността и е прекратил производството по делото, като е изпратил същото на РС-Сливница по подсъдност.
В договора от 23.02.2020 год., сключен между „БГ Плант“ ООД и Г. Г. В. е уговорено, че за всеки спор във връзка със съществуването и действието на договора или във връзка с 1 неговото неизпълнение ще бъде сезиран РС-Сливен /чл. 26/.
В мотивите на определението от 27.03.2026 год. РС-Сливница не е изложил съображения за това дали е местно компетентен да разгледа спора, а е приел, че първоначално сезираният съд не е имал правомощия сам да преразглежда въпроса за основателността на възражението за местна неподсъдност, след като веднъж е направил такава преценка и е приел това възражение за неоснователно. Поради това счита, че определението, с което делото му е изпратено за разглеждане по подсъдност, е недопустимо.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Определението, с което производството по делото пред РС-Сливен е било прекратено и същото е изпратено на РС-Сливница по подсъдност е съобщено на страните, като същото не е обжалвано. Настоящият състав намира, че сезираният съд – РС-Сливница, няма правомощия да преценява законосъобразността и допустимостта на това определение, което подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, т.е. има специален ред, по който същото може да бъде отменено, респ. обезсилено в случай, че въззивната инстанция прецени за недопустимо районният съд да се произнася повторно по възражението за местна неподсъдност и да отменя сам предходно свое определение по този въпрос. Такъв инстанционен контрол в случая не е упражнен, поради което в настоящото производство не може да се преценява дали определението е допустимо, след като същото не е обжалвано и не е обезсилено. Освен това същото е постановено преди влизане в сила на предходното определение от 10.12.2025 год., което не е било съобщено на страните и не им е указана възможността за обжалването му. Поради това в настоящото производство следва да се разгледа единствено въпроса за това основателно ли е по същество възражението на ответника за местна неподсъдност на делото на първоначално сезирания съд.
Настоящият състав намира това възражение за основателно.
Съгласно чл. 117 от ГПК определената от закона подсъдност не може да бъде изменяна по съгласие на страните. С писмен договор страните по имуществен спор могат да посочат друг съд, а не онзи, на който делото е подсъдно съобразно правилата на местната подсъдност /с изключение на подсъдността по чл. 109 от ГПК/. В трайно установената съдебна практика се приема, че цесията на вземане по материалноправен договор не прави цесионера страна по включената в материалноправния договор клауза за подсъдност, арбитражна клауза и др., освен ако цесионерът със съгласието на цедента и длъжника встъпи в тази клауза /в този смисъл Определение № 289/01.07.2016 г. по ч.т.д. № 1252/2016 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 70/15.06.2012 г. по т.д. № 112/12 г. на ВКС, I т.о. Решение № 122/18.06.2013 г. по т.д. № 920/2012 г. на ВКС, II т.о. и др./. Споразумението за подсъдността, подобно на арбитражното споразумение е самостоятелен процесуален договор, като клаузите в него са независими от другите уговорки в договора, от който произтича вземането. Тези клаузи не съставляват акцесорно право, нито право имащо обезпечителен характер спрямо материалното право, на което носител е станал цесионера. Клаузите за подсъдността пораждат права и задължения за сключилите този процесуален договор страни 2 във връзка с разрешаването на спора, но не са обвързващи за цесионера, който не е страна по договора. С оглед това в случая е приложима общата подсъдност по чл. 105 от ГПК, която се определя от постоянния адрес или седалището на ответника и се отнася за всички искове, освен тези, за които е предвидена особена местна подсъдност /чл. 106-чл. 117 от ГПК/, каквато в случая не е налице.
По изложените съображения съдът намира, че делото е подсъдно на РС-Сливница.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 122 от ГПК, че компетентен да разгледа предявените с искова молба вх. № 14711/19.06.2025 г. по описа на РС-Сливен от С. З. К. от гр. Сливница срещу „БГ Плант“ ООД, с. Хераково, община Божурище, обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, е РС-Сливница.
ИЗПРАЩА делото на РС-Сливница за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3