Определение № 3528 от 07.07.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3528 гр. Варна, 07.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20263100501038 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от “АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България“ №81В, представлявано от управителите Христо Маринов Маринов, Петр Валента и Виктор Тот, действащ чрез юрк.Павлина Цветкова, против Решение №1053/19.03.2026г. постановено по гр.д.

№11666/2025г. по описа на Районен съд Варна, с което е отхвърлен в цялост предявения против И. В. И., с ЕГН **********, иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 600лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит №2182447 от 06.02.2020г., ведно със законна лихва за период от 21.07.2022г. до изплащане на вземането и сумата от 71.94лв., представляваща договорна лихва за периода от 06.02.2020г. до 10.08.2020г., както и сумата от 339.64лв., представляваща мораторна лихва за периода от 11.08.2020г. до 27.06.2025г., за които суми е издадена Заповед №108/22.07.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№211/2025г. по описа на Районен съд Чепеларе.

С подадената въззивна жалба се поддържа, че постановения съдебен акт обжалва е неправилен, поради което се моли за неговата отмяна. Поддържа се, че съдът е достигнал до погрешен извод за недоказаност на факта, че кредитната сума е усвоена от ответника. Излага се, че с представената по делото разписка за извършен превод в полза на ответника, нареден на 06.02.2020г. за сумата от 600лв., както и предвид липсата на доказателства за нейното връщане, се доказва твърдението за предоставяне на сумата. Ето защо се поддържа, че необсъждайки в съвкупност всички доказателства, съдът е допуснал процесуално нарушение. Нещо повече неправилно е приел за недоказано възникването на облигационното отношение между страните. Твърди се, че процесният договор е сключен по реда на ЗПФУР, във връзка с което са представени всички относими документи-договор, общи условия и стандартен европейски формуляр. Поддържа се, че щом съдът е имал 1 съмнения относно доказаността на облигационно правоотношение между страните, е следвало да даде допълнителни указания в този смисъл /за представяне на допълнителни писмени доказателства или за експертизи/. Излага се, че липсата на въпросното напътване, води до съществено процесуално нарушение, ограничило правата на ищеца, настоящ въззивник. В допълнение се излага, че дори да се приеме, че договорът е недействителен, то съдът неправилно не е приложил нормата на чл.23 от ЗПК, при наличие на данни за усвоена кредитна сума. По изложените съображения, се моли за отмяна на обжалвания съдебен акт и уважаване в цялост на предявената искова претенция против И. В. И., както и присъждане на сторените разноски.

С подадения отговор на въззивна жалба, въззиваемата страна поддържа, че жалбата е допустима, но изцяло неоснователна. Поддържа се, че обжалваният съдебен акт е правилен и обоснован, постановен при липса на допуснати процесуални нарушения, поради което и моли за неговото потвърждаване. Поддържа се още, че правилно е установено, че по делото липсват доказателства за усвояване на сумата по кредита. Твърди се, че дори да се приеме, че посочената от жалбоподателя разписка е част от доказателствения материал, то тя не установява по категоричен начин твърдените от кредитора обстоятелства. Сочи се, че при спор относно възникването на заемното правоотношение, както и по повод на усвояването на заетата сума, за доказване на това не е достатъчно представянето на едностранно съставени от кредитора документи. Още повече, че усвояването не е реализирано по някои от предвидените в общите условия способи. Поддържа се, че неоснователно са доводите на въззивника за действителност на договора за кредит. Сочи се, че ЗПФУР и ЗЕДЕУУ въвеждат специални правила относно доказването на волеизявленията на потребителя, съответно доставчикът на финансовата услуга носи тежестта за установяване на всички елементи от фактическия състав по сключването на договора. Твърди се, че настоящия случай по делото липсват доказателства за подадено заявление за кредит, за регистрация на ответника в електронната платформа на кредитора, за изпращане и получаване на преддоговорната информация, за извършено електронно изявление, както и доказателства за положен електронен подпис или за приравняване на обикновения електронен подпис на саморъчен. При изложените съображения, се поддържа, че ищецът не е установил сключването на процесният договор за кредит, още по-малко по указания в общите условия начин. Излага се, че намира представените доказателства са едностранно съставени от кредитора, при липса на данни за електронното им подписване от клиента. Оспорват се оплакванията, че съдът не е дал указания за ангажиране на допълнителни доказателства или за назначаване на експертиза, като се сочи, че първоинстанционният съд е изпълнил в пълен обем задълженията си по чл.146 от ГПК, но ищецът е проявил пасивност. С оглед на изложеното се поддържа, че основателно съдът не е приложил последиците на чл.23 от ЗПК, доколкото същата предполага по безспорен начин установяване на реалното предоставяне на сумата на потребителя. Сочи се, че в настоящия случай последното е спорно, както са спорни регресните права на поръчителя, респективно валидното им прехвърляне на въззивника. По изложените съображения, се моли за оставане без уважение на депозираната въззивна жалба.

В хода на проверката въззивният съд констатира, че постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа останалите необходими 2 приложения.

Страните не представят нови доказателства и нямат доказателствени искания.

С оглед факта, че въззиваемата страна-ответник в първоинстанционно производство, е бил представляван от назначен особен представител на основание чл.47, ал.6 от ГПК и тъй като възнаграждението на представителя се дължи авансово за всяка инстанция, следва да бъде отправено искане към АК Варна за определяне на неговото възнаграждение.

Последното следва да бъде сторено, съобразявайки спецификите на конкретното дело, като решението бъде мотивирано съобразно разпоредбата на чл.36а във връзка с чл.36, ал.3 и 4 от ЗАдв. След определяне на размера на възнаграждението ще следва да се дадат указания на жалбоподателя да внесе депозит за изплащане на възнаграждение.

Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба на “АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК 203374133, против Решение №1053/19.03.2026г. по гр.д.№11666/2025г. на РС Варна, с което е отхвърлен в цялост предявения против И. В. И., с ЕГН **********, иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 600лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит №2182447 от 06.02.2020г., ведно със законна лихва за период от 21.07.2022г. до изплащане на вземането и сумата от 71.94лв., представляваща договорна лихва за периода от 06.02.2020г. до 10.08.2020г., както и сумата от 339.64лв., представляваща мораторна лихва за периода от 11.08.2020г. до 27.06.2025г., за които суми е издадена Заповед №108/22.07.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.

№211/2025г. по описа на Районен съд Чепеларе.

ДА СЕ ИЗПРАТИ искане до АС на АК-Варна за определяне размера на възнаграждението на назначения особен представител адв.В. Г. Р. на въззиваемата страна И.

В. И., с ЕГН **********, за производството по в.гр.д.№1038/2026г. на ВОС по реда на чл.36а от ЗАдв.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.09.2026г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящето определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3