Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1134 от 28.03.2025, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 1109/2025
Вид
Определение № 1134
Подписан
28.03.2025
Състав
Борислава Петрова Борисова-Здравкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 49, ал. 1 · Закон за наследството
  • чл. 51 · Закон за наследството

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1134 гр. Перник, 28.03.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Борислава П. Б.-Здравкова като разгледа докладваното от Борислава П. Б.-Здравкова Гражданско дело № 20251720101109 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба подадена от А. Е. К. и В. Е. Ц. чрез пълномощника им адв. Б. против „Банка ДСК“ ЕАД.

В исковата молба се твърди, че ищците са единствени наследници на Е.Ц.Т. – б. ж. на гр.

Перник, починал на *** г. Приживе наследодателят им изтеглил кредит за текущо потребление от „Банка ДСК“ ЕАД, която след неговата смърт те продължили да изплащат.

Въпреки това ответникът инициирал производство по чл. 51 ЗН, като поискал от съда да им бъде определен срок, в който да заявят дали приемат или се отказват от наследството на своя баща. На 26.08.2024 г. ищците получили препис от определението на съда, с което им се указва в едномесечен срок да заявят дали приемат или се отказват от наследството на своя баща. Към този момент те почти изплатили кредита му и предекларирали притежаваните от него недвижими имоти в Община Перник, поради което не считали, че ще настъпят неблагоприятни последици с оглед образуваното дело. На 15.10.2024 г. получили препис от Определение № 3495/07.10.2024 г. по ч.гр.д. № 2685/2024 г. на ПРС, с което съдът е разпоредил да се впише в особената книга на съда, че на основание чл. 51, ал. 3, вр. чл. 49, ал. 1 ЗН ищците са загубили правото да приемат наследството, оставено от покойния им баща Е.Ц.Т., като отказът е вписан под № 262/07.10.2024 г.

Твърдят, че отказът от наследство е вписан след като са извършили действия по приемане на наследството, поради което е нищожен. Тъй като са единствени наследници на починалия, не могат да предявят иск за делба и не разполагат с друг иск, поради което молят да се постанови решение, с което да бъде прогласена нищожността на отказа им от наследството на Е.Ц.Т. – б. ж. на гр. Перник, починал на *** г., извършен на основание определение № 3495/07.10.2024 г. по ч.гр.д. № 2685/2024 г. на ПРС г., вписан под № 262/07.10.2024 г. в особената книга на ПРС за приемане и отказ от наследство по отношение 1 на ответника „БАНКА ДСК“ ЕАД, тъй като преди вписването на отказа са приели наследството.

При преценка допустимостта на исковата молба, съдът намира следното:

С молба по чл.51 от ЗН всяко заинтересувано лице може да поиска от районния съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, да му определи срок, за да заяви приема ли определено наследство или се отказва от него. Производството по чл. 51 от ЗН е охранително по своя характер, и макар и да е определяно като охранително, то е особено.

Основното действие, което съдът извършва в производството по чл.51 от ЗН е да определи срок на призования към наследяване, за да заяви дали приема наследството или се отказва от него. Правните последици от извършването на съответното изявление, респ. от липсата на такова, настъпват по силата на самия закон и съдът разпорежда единствено тяхното вписване в особената книга на съда. Срокът се определя по преценка на съда, а този срок е преклузивен и решителен. С изтичането на този срок се погасява самото субективно право на наследника. Лицето, което е поискало от съда да определи срок за приемане на наследството, по принцип не претендира права върху наследството за себе си. Когато това лице има качеството кредитор на наследството за него е важно да бъде установено срещу кого може да предяви иск за установяване на наследствения дълг, респ. срещу кого да насочи действията по събирането на този дълг.

В случая, видно от приложеното към исковата молба определение № 3459 от 07.10.2024 г. по ч.гр.д. № 2685/2024 г. на ПРС, производството по реда на чл.51 от ЗН е инициирано от „БАНКА ДСК” ЕАД. Ищците заявяват, че в това производството са получили акта на съда, с който им е определен срок, в който да заявят дали приемат оставеното им от Е.Ц.Т. наследство, или се отказват от същото. В обстоятелствената част на иска ищците твърдят, че не са предприели действия да уведомят съда, че са приели наследството. Вписването в особената книга на съда, че призованите към наследяване са изгубили правото да приемат наследството има сила не само спрямо заинтересованото лице, по чието искане е образувано производството, а и спрямо всички заинтересовани лица и независимо от участието им в конкретното производство.

Съгласно т.3, б.“д“ от ППВС № 7 от 28.11.1973 г., наследник, който поддържа, че вписан отказ от наследство е нищожен, тъй като преди вписването му е извършен акт, съгласно който наследството е прието, не следва да води самостоятелен иск за установяване на приемането на наследството или пък на нищожността на отказа. В такива хипотези защитата на наследника е посредством предявяването на иск, основан на наследяването (за делба на наследство, вещен или облигационен иск, основан на наследяването), в производството по който да се позове на нищожността. Само когато наследникът не разполага с никакъв друг иск, той може да предяви самостоятелно иск за установяване на нищожността на отказа или наличието на приемане на наследство.

В случая съдът намира, че за ищците липсва правен интерес от предявения иск – помежду им няма спор, че вписаните откази от наследството на техния баща са нищожни и в случай, че не могат да го поделят доброволно, всеки от тях може да предяви иск за делба 2 срещу другия наследник, респ. в случай, че са налице наследници от следващ ред, които претендират права върху наследството поради вписания отказ, могат да предявят вещен или облигационен иск срещу тях. Обстоятелството, че отказът е вписан по искане на „БАНКА ДСК“ ЕАД, не обосновава наличие на правен интерес от предявения иск, предвид липсата на твърдения по какъв начин силата на пресъдено нещо на решението по делото ще рефлектира върху отношенията с ответника.

С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният иск е недопустим и производството по делото да бъде прекратено, на основание чл. 130 ГПК.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 01109 по описа за 2025 г. на Районен съд – Перник.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Перник в едноседмичен срок от връчването му на ищците.

Препис от определението да се връчи на ищците чрез пълномощника им.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

3