Решение № 1247 от 02.09.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1247 гр. Русе, 02.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. Иванов при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело № 20244520105415 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, бул.

„България“ № 81 В, против Е. Н. Б. положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

Ищецът твърди, че на 23.06.2018 г. между „Кредисимо“ ЕАД, в качеството на кредитодател, и ответника Е. Н. Б., в качеството на кредитополучател, по електронен път бил сключен Договор за потребителски кредит № 1096523, по силата на който на ответника била предоставена сумата 954,61 лв. Задължението следвало да бъде погасено на 13 месечни вноски по 92,29 лв., при краен падеж 20.07.2019 г., фиксиран годишен лихвен процент 41,24 % и годишен процент на разходите 50 %.

На същата дата между ответника и „Ай Тръст“ ЕООД бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който дружеството се задължило да обезпечи изпълнението на задълженията на кредитополучателя пред „Кредисимо“ ЕАД, срещу възнаграждение в размер на 873,34 лв. Между „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД бил сключен и договор за поръчителство, по силата на който първото дружество се задължило да отговаря за задълженията на ответника по договора за кредит.

Поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя, на 23.02.2021 г.

„Ай Тръст“ ЕООД заплатило на „Кредисимо“ ЕАД сумите от 954,61 лв. главница, 245,16 лв. договорна лихва и 577,48 лв. обезщетение за забава. Ищецът поддържа, че с 1 плащането поръчителят се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор по силата на чл. 143, ал. 1 ЗЗД.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г. процесното вземане било прехвърлено на „АПС Бета България“ ЕООД, като ответникът бил уведомен за извършената цесия.

За вземането ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 2922/2024 г. по описа на Районен съд - Русе и била издадена заповед за изпълнение. Тъй като заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.

47, ал. 5 ГПК, съдът указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането.

Ищецът претендира да бъде признато за установено, че ответникът му дължи общо 3 145,90 лв., от които 954,61 лв. главница, 873,34 лв. възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, 245,16 лв. договорна възнаградителна лихва за периода от 23.06.2018 г. до 20.07.2019 г., 577,48 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода от 20.07.2019 г. до 30.04.2024 г. и 495,31 лв. обезщетение за забава върху възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство за същия период, ведно със законната лихва върху главницата и върху възнаграждението за поръчителство от подаването на заявлението до окончателното им изплащане.

Претендира и разноските в заповедното и исковото производство.

Ответникът не е открит на регистрираните му постоянен и настоящ адрес, поради което му е назначен особен представител - адв. М. Р. М. от АК - Русе. В срока по чл. 131 ГПК особеният представител е депозирал писмен отговор, с който приема иска за допустим, но го оспорва по размер. Поддържа, че „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД посредством сключването на едновременно свързани договори са заобиколили императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит, в частност ограничението на годишния процент на разходите по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Според защитата възнаграждението за предоставяне на поръчителство представлява действителен разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, а не самостоятелна и независима от кредита престация.

В проведеното открито съдебно заседание особеният представител поддържа възраженията си и сочи, че задълженията по договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство са обединени в един погасителен план, което според него разкрива икономическата връзка между двата договора и характера на възнаграждението за поръчителството като част от цената на кредита.

Съдът прие като доказателства представените договор за потребителски кредит № 1096523/23.06.2018 г., Общите условия към него, Приложение № 1, Стандартния европейски формуляр, договора за предоставяне на поръчителство, договора за поръчителство между „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД, доказателствата за извършеното от поръчителя плащане, договора за цесия от 02.03.2021 г. с 2 приложението към него и уведомлението за цесия. В съдебното заседание са приети допълнително разписка за усвоената от ответника сума и счетоводна справка от системата на „Ай Тръст“ ЕООД.

По делото е приложено и ч.гр.д. № 2922/2024 г. по описа на Районен съд - Русе.

При така установеното от фактическа страна съдът намира следното от правна страна:

Предявеният иск е процесуално допустим. Заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, на заявителя са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т.

2 ГПК и искът е предявен в установения от закона срок.

По съществото на спора съдът намира иска за частично основателен.

Не е спорно, а и от представената разписка се установява, че на ответника действително е предоставена сумата от 954,61 лв. Същевременно правоотношението има характер на потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, поради което съдът е длъжен служебно да извърши проверка за спазване на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и за наличие на неравноправни договорни клаузи, независимо от обхвата на възраженията на потребителя.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като ГПР трябва да отразява общите разходи по кредита за потребителя.

По смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК в общия разход по кредита се включват всички разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, когато сключването на договора за услугата е условие за получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия.

В разглеждания случай съдът намира, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство не представлява икономически самостоятелна услуга, която може да бъде разграничена от договора за потребителски кредит.

Договорът за кредит, договорът за предоставяне на поръчителство и договорът за поръчителство са сключени в непосредствена времева и функционална връзка.

Предметът на договора с „Ай Тръст“ ЕООД е единствено обезпечаването на задълженията именно по процесния кредит. Размерът и периодът на плащане на възнаграждението са обвързани със срока на кредитното правоотношение. От съдържанието на представените договори и погасителния план се установява, че плащанията по кредита и по договора за предоставяне на поръчителство са организирани като част от една обща схема за погасяване. Следователно 3 възнаграждението от 873,34 лв. представлява разход, който е непосредствено свързан с получаването и обслужването на кредита и е бил известен на кредитодателя още при сключването му. Отделянето му в самостоятелен договор с трето лице не променя неговата действителна икономическа функция.

Този извод съответства и на задължителното тълкуване на Директива 2008/48/ЕО, дадено от Съда на Европейския съюз с решение от 21.03.2024 г. по дело C714/22, според което при определяне на общия разход по кредита националният съд следва да изследва не само формалното наименование и отделното договаряне на допълнителната услуга, а и дали услугата фактически е условие за кредита или посредством нея се прикрива част от реалната цена на предоставеното финансиране. Особено съществено в настоящия случай е, че в договора за кредит е посочен ГПР от 50 %, който към момента на сключването му съответства на пределния размер по чл.19, ал.4 ЗПК. При положение че в изчислението не е включено възнаграждението от 873,34 лв., представляващо значителна част от размера на предоставената сума от 954,61 лв., посоченият в договора ГПР очевидно не отразява действителния общ разход по кредита. Прибавянето на всеки допълнителен задължителен разход към кредит, чийто формално посочен ГПР вече е достигнал законовия максимум от 50 %, води до действителен ГПР, надхвърлящ посочения в договора и пределно допустимия по закон размер. Следователно формално посоченият ГПР не предоставя на потребителя вярна информация относно действителната икономическа тежест на договора. Непосочването на действителния ГПР представлява нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Съгласно чл.22 ЗПК неспазването на това изискване води до недействителност на договора за потребителски кредит.

Не може да бъде споделено становището, че последицата следва да се ограничи единствено до нищожност на клаузата за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство. Нарушението засяга задължителното съдържание на самия договор за потребителски кредит, тъй като на потребителя е предоставена невярна информация относно един от основните показатели за цената на кредита - ГПР. С решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Съдът на Европейския съюз приема, че посочването на ГПР, който не включва всички разходи, които трябва да участват в изчислението му, лишава потребителя от възможността да оцени действителния размер на задължението си по същия начин, както и пълното непосочване на ГПР, както и че национална санкция, при която кредиторът губи правото си на лихви и разходи и потребителят връща единствено предоставената главница, е съвместима с изискванията за ефективност, пропорционалност и възпиращ характер на санкцията.

Последиците от недействителността са уредени изрично в чл. 23 ЗПК. Когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по него. По делото 4 е установено, че чистата стойност на действително предоставения на ответника кредит е 954,61 лв. Не се установява ответникът да е извършвал плащания, които следва да бъдат приспаднати от тази сума. Ето защо дължима е единствено сумата от 954,61 лв.

Обстоятелството, че искът е предявен по реда на чл. 422 ГПК въз основа на твърдяно договорно вземане, не препятства прилагането на чл. 23 ЗПК. Съгласно трайната практика на Върховния касационен съд, включително решение № 50174/26.10.2022 г. по гр.д. № 3855/2021 г., IV г.о., решение № 60186/28.11.2022 г. по т.д. № 1023/2020 г., I т.о., решение № 50259/12.01.2023 г. по гр.д. № 3620/2021 г., III г.о., както и решение № 129/30.07.2024 г. по т.д. № 630/2023 г., I т.о., при установена недействителност на потребителския кредит съдът в производството по чл. 422 ГПК следва да определи и признае чистата стойност на кредита, дължима съгласно чл.23 ЗПК.

Представеният договор за цесия и приложението към него индивидуализират вземането срещу ответника, поради което съдът приема, че ищецът се легитимира като носител на процесното вземане до размера на чистата стойност на кредита. Правната квалификация на последиците от недействителността не изменя предмета на спорното право, очертан чрез кредитното правоотношение, предоставената на ответника парична сума и индивидуализираното в договора за цесия вземане.

Неоснователна е претенцията за сумата от 245,16 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва. Съгласно чл.23 ЗПК при недействителност на договора потребителят не дължи лихви по него.

Неоснователна е и претенцията за сумата от 873,34 лв., представляваща възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство. Този договор е функционално и икономически свързан с недействителното кредитно правоотношение и чрез него се въвежда разход, който е следвало да бъде включен в ГПР. Признаването на самостоятелна дължимост на това възнаграждение би позволило да се постигне именно резултатът, който императивните разпоредби на ЗПК целят да предотвратят.