Решение № 608 от 14.11.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 608 гр. Велико Търново, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Йордан Воденичаров при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Гражданско дело № 20234100100810 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид:

Предявени са искове в приложното поле на чл.2в, ал.1 , т.2 от ЗОДОВ.

Ищецът „В. Компютри“ ООД, със седалище адрес на управление : гр. В.Търново, ул.“Ален Мак 6 Б-А, с ЕИК 104611221 чрез управителя си С. С. В., твърди , че е претърпял имуществени и неимуществени вреди , явяващи се последици на извършено на 14.02.2006 г. претърсване по ДП № ЗМ -36/2006 г. на ОД на МВР В.Търново/ образувано срещу неизвестен извършител по чл.172а от НК/ в магазин № 5 на горния адрес – собственост на ЕТ“ В.- С. В.“, с ЕИК 040528621 , при което неправомерно са иззети и задържани 12 години / производството е спряно на 05.08.2006 г. и е прекратено на 07.08.2018 г. / общо четири броя компютърни конфигурации/ с молба от 16.11.2006 г. е поискано връщането им, но е постановен отказ на прокурора, потвърден от съда по реда на обжалването / принадлежащи на едноличния търговец, но предназначени за ползване от дружеството във връзка с дейността му/ продажби на интернет техника / представено да е в съществено нарушение на норми на правото на ЕС и съответно да се прилага чл.2в, ал.1, т.2 ЗОДОВ.

Дружеството е вносител на техника от Великобритания и Китай. В периода от 2004 до 2005 г, дейността му по продажби на компютърна техника и интернет услуги е показвала ръст с увеличение на дела му на пазара и постигане средна годишна печалба от приблизително 60 000 лева. След изземването, търговския му оборот от продажби на компютри и интернет услуги намалял със 100 000 лева спрямо предходната 2005 г. поради отлив на клиенти. На практика дейността му е почти изцяло преустановена , поставено е в невъзможност да обслужва нормално клиентите си и да обработва гаранциите на компютърната техника, довело до подмяна на компютърни компоненти, които не са в гаранция, прекратяване на сключени договори за интернет услуги. В резултат на това допълнително наема хора във връзка с дейности, свързани с лицензия на Комисията за регулиране на съобщенията , което води до разходи в размер на 5 000лева . Поради отказа 1 да му бъдат върнат софтуерните конфигурации е поставено в невъзможност да възстанови базата си данни и да изпълнява задълженията си съгласно лицензията му, да извършва в пълен обем дейността си и съответно да реализира печалба в размер на средната като в предходните години. Създадена е обществена нагласа, че лицата служители на „В.

Компютри" ООД и управителя Петя С.ова С.а осъществяват посредством дружеството продажба на нелицензиран софтуер и незаконни операции с компютри и интернет доставка, подкопано е окончателно доверието на клиентите му. Случаят поражда публикации в медийните издания , съдържащи определението „софтуерни пирати“.

Изземването, задържането на базата компютърни данни без наличието на каквато и да е връзка на същите с предмета на разследваното престъпление, е извършено в нарушение на разпоредбите на ДИРЕКТИВА 96/9/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА от 11 март 1996 година за правна закрила на базите данни.

Нарушено е правото му на стопанска инициатива, уредено в член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз (2012/С 326/02) съгласно който свободата на стопанската инициатива се признава в съответствие с правото на Съюза, както и в чл.19, ал.1 от КРБ. Изземването и задържането е в противоречие и с нормите на чл.19, ал.2 и ал.3 от КРБ , възлагащи със закон да се създаде и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност и закрилата й. Нарушено е и правото на собственост, уредено в член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз (2012/С 326/02), съгласно който всеки има право да се ползва от собствеността на имуществото, което е придобил законно, да го ползва, да се разпорежда с него и никой не може да бъде лишен от своята собственост, освен в обществена полза, в предвидените със закон случаи и условия и срещу справедливо и своевременно обезщетение за понесената загуба, както в чл.17, ал.1 и ал.3 от КРБ.

Изземването на имуществото му не е предприето в защита на обществения интерес, тъй като конфигурациите- негов предмет, не са послужили в продължение на 12 години като веществени доказателства /без да се предприемат мерки за снемане копие от носителите на информация/ за наказателно преследване и ефективното осъждане на никой негов служител или съдружник и е налице нарушение па принципа за пропорционалност, защита па обществения интерес и законосъобразност при всяко отнемане на имущество. Нарушение на правото на собственост/ съгласно чл.34 ЕКЗПЧОС и Протокол 1 към нея юридическите лица също могат да се определят като пострадали лица от действията или бездействията на държавните органи, когато е засегнато мирното упражняване на правото им на собственост/, стопанска инициатива и ефективна съдебна защита е извършването на претърсване и изземване по отношение на юридическо лице, което не е субект на престъплението и не е свързано с престъплението, по отношение на движими вещи за които няма данни да са средство на престъпление, без предварително съдебно разрешение и без да се конкретизират и обосноват причините, поради които е налице необходимост от неотложни действия и липсва друг начин за събиране на доказателствата в процеса- налице е тук нарушение на разпоредбата на чл.47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (2012/С 326/02).

Нарушено е правото на ефективно средство за защита срещу действията на разследващите органи, гарантирано от чл. 13 от Европейската Конвенция за защита правата на човека и 2 основните свободи, ратифицирана със Закон, приет от Народното събрание на 31.07.1992г.

(ДВ, бр. от 1992г., в сила за РБ от 07.09.1992г.)- не са му връчени актовете, постановени в рамките на процедурата по събиране на иззетите доказателства и одобряването на тези действия от съда, а подадените жалби и молби или са оставени без уважение или изобщо не са разглеждани от прокуратурата.

Нарушена е и разпоредбата на чл.63, пар.1 от ДФЕС , която забранява ограничения върху движението на капитали между държавите членки, без да се изброяват конкретните действия, попадащи в обхвата на забраната.

Претърпените имуществени вреди във вид на пропуснати ползи и претърпени загуби в общ размер на 1 000 000 лева, се изразяват в 1/ неосъществена печалба за времето от 14.02.2006 г. до 07.08. 2018 г. от продажба на компютърна техника и компютърни компоненти - в размер на 40 000лева на година в размер на 480 000 лева ; 2/ разходи в размер на 10 000 лева – направени поради липсата на софтуер за отчетност в изпълнение на задължения по лицензията издадена от Комисията за регулиране на съобщенията , от които - 5000 лева за работни заплати и 5000 лева – за закупуване на допълнителен софтуер;

3/ пропуснати ползи от предсрочно прекратени договори за интернет услуги - върнати, сторнирани, отписани и несъбрани вземания за стойност/ такси/ на доставени такива за периода 14.02.2006 г. - 31.03.2009 г. в размер на 300 000 лева; 4/ направени разходи/ загуби/ , необходими поради отнемането на хардуер и и програмни продукти, възлизащи на 10 000 лева, от които 5000 лева за закупуване на нова техника и 5 000 лева за закупуване на нов софтуер за продажба на компютри и компютърни компоненти; 5/ разходи за техническо обслужване във връзка с възстановяването на данни - за интернет доставки и продажба на компютърни компоненти в размер на 50 000 лева; 6/ направени разходи за подмяна на компютърни компоненти, които нямат гаранция в размер на 120 000 лева и несъбрани вземания в размер на 30 000лв за отказ да се заплаща софтуер от клиенти.

Претърпените неимуществени вреди се изразяват в увреждане на доброто име и търговската репутация на дружеството, оценени в размер на 300 000 лева.

Предвид горетвърдяното , моли съда да постанови решение , с което да осъди Прокуратурата на РБ да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 1000000 лева и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300000 лева , заедно със законната лихва върху сумите , считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане .

В с.з. дружеството – ищец не се представлява .

Ответната страна оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани с възражения / доводи/ , чиято съвкупна тежест обосновава извод за несъществуване или неустановеност на предпоставките за пораждане на правото на обезщетение , уредени в текста на чл.2в, ал.1 от ЗДОДВ/ а/ наличие на нарушена норма на правото на ЕС, която предоставя права на частноправните субекти; б/ нарушението да е достатъчно съществено и в/ пряка причинно-следствена връзка между нарушението и причинените вреди/. При условие на евентуалност се позовава на изтекла погасителна давност / чл.110 от ЗЗД/

Съдът като прецени събраните доказателства , приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Фактите на образувано досъдебно производство № ЗМ 36/2006 г. по описа на ОД на 3

МВР В.Търново срещу неизвестен извършител , който в гр.Велико Търново разпространявал софтуер и компютърни програми без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право – престъпление по чл. 172а, ал.2, в. с ал.1 от НК; извършено по реда на НПК с предварително разрешение на съда , претърсване на 14.02.2006 г. в помещения, намиращи се на адрес : гр.В.Търново, ул.“ Ален Мак“ № 6-А, ет.1 , пригодени за офис на „В. Компютри“ ООД, ползвани от Петя С.ова С.а / тогавашен негов управител/ , в резултат на което са иззети четири броя компютърни конфигурации ; спиране на досъдебното производство поради неразкриване на извършителя на 15.08.2006 г. ; отказ на прокурора с постановление от 28.11.2006 г. да бъдат върнати на това дружество по повод направено от негово име искане , което е потвърдено по реда на обжалването с определение от 19.01.2007 г. по ЧНД № 2225/2006 г. на ВТРС; прекратяване на досъдебното производство поради изтекла давност за наказателно преследване с постановление от 07.08.2018 г. разпореждащо връщане на вещите на представител на дружеството, са безспорни и установени с представените заверени копия на нарочни официални документи.

Доказателствената стойност на тези факти, разгледана сама по себе си без съчетанието/ логическата връзка / с множество други необходими доказателства/ факти/, каквито не са събрани, е напълно недостатъчна / негодна да установи която и да било от предпоставките за пораждане на претендираното право на обезщетение , уредено с нормата на чл.2в, ал.1 от ЗОДОВ : а/ действително / а не предполагаемо /настъпване на твърдяните вреди от изземването на компютърната техника и задържането й във времето/ чрез отказ да бъде върната/, които да са б/ пряка и непосредствена последица от същите / чл.4, ал.1 от ЗОДОВ/ ; в/ въпросното действие и бездействие да попадат в ситуация на конфликт/ несъвместимост, противоречие с конкретно посочените от ищеца норми, съставляващи част от правото на ЕС , предоставящи му в качеството на юридическо лице субективни материални права, т.е. да го нарушават като абстрактен обективен регулатор на обществени отношения и съответно нарушението пряко да накърнява или възпрепятства/ разбира се в конкретно представеното вредоносно измерение / упражняването на правата въобще ; г/ нарушението да е съществено / би могло да бъде такова , ако трайно установена практика на СЕС в други сходни случаи го е обявила за нарушение , а ще такова при явно и значително неспазване от държава-членка, както и от общностна институция, на границите, които са наложени на нейната свободна преценка при упражняването на произтичащите от закона нейни правомощия /.

Извън положението, че основанието на исковете е напълно недоказано , което е достатъчно за отхвърлянето им , следва да се отбележи и друго.

Твърдението за нарушение на разпоредбите на Директива 96/9/ ЕО на Европейския парламент и съвета е голословно, защото не е конкретизирано. Доколкото изземването е извършено по време преди правото на ЕС да се превърне задължителен регулатор на обществените отношения в България/ с изключение на ЕКЗПЧОС/ , ищецът по начало може да се позовава на вреди, настъпили след превръщането му / присъединяването на България към ЕС/, т.е. такива , които произтичат само от задържането на компютърната техника, ако то би се оказало съществено нарушение на някоя от нормите му. Никакво негово право на собственост не е нарушено , защото се твърди , че то принадлежи на ЕТ „ В.- С. В.“ и позоваването , че са нарушени нормите на чл.17 от Хартата на основните права на ЕС и чл.34 ЕКЗПЧОС и Протокол № 1 към нея е по начало неуместно, освен ако употребеният в текста на Протокол № 1 термин „притежания“ не се тълкува разширително и в него да попаднат всички права на ползване на дадена вещ, предоставени на някакво валидно договорно основание на ползвателя от собственика й, стига със закон да не е предвидено 4 ограничение на свободното им упражняване. Позоваването на нарушение на нормите на чл. 13, чл. 34 от ЕКЗПЧОС и чл.47 от Хартата на основните свободи на ЕС е също неуместно , тъй-като настъпването на твърдяните вреди като конкретен вид и произход е представено да произтича от изземването и задържането на компютърната техника, а не от липса на вътрешноправни средства за защита на правото на ползването й и на свободната стопанска инициатива на дружеството тази връзка чрез търговската му дейност.