Определение № 3324 от 28.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3324 гр. Пловдив, 27.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20245300503064 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 278 ал.1 във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940 гр.София, чрез юрисконсулт Б. Д. против Разпореждане обективирано в Заповед № 8473/08.10.2024г. по ч.гр.д. № 16907/2024г. на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявлението подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против В. Н. Ф., ЕГН **********, в частта му, с която се претендира заплащането на суми в размер на: 527,86 лв. – възнаградителна лихва по договора за кредит за периода от 20.04.2023 г. до 20.08.2024 г. и сумата от 308,42 лв. – обезщетение за забава за периода 21.04.2023 г.– 01.10.2024 г.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно и немотивирано. Сочи се че съдът неправилно е преценявал елементи от материалноправен характер по делото, каквито правомощия няма в това производство. Сочи се че уговорката за плащане на възнаграждение по договор за поръчителство не отговаря на изскванията за добросъвестност и води до неравновесие на правата на потребителя и поръчителя. Сочи се че съгласно решение по дело С-170/21г. на СЕС съда може частично да отхвърли заявлението, а останалата част от договорът да продължи да действа, ако договорът може да продължи да действа без неравноправната клауза. Иска се 1 отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения, приема за установено следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275 от ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

РС Пловдив е приел, че за поръчителят е уговорено възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника задължението за плащане на сумите по договор за кредит, по който длъжникът е кредитополучател. В случай на тяхното заплащане от поръчителя обаче, за последния се поражда, съгласно договора, регресно право срещу длъжника за възстановяване на платените от поръчителя суми (арг. чл. 4, ал. 2 от Договора). Следователно поръчителят получава едно възнаграждение без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е платил подлежат на възстановяване. За длъжника пък заплащането на възнаграждението се явява безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при погасяването на кредита от поръчителя. В този смисъл не само, че е налице нееквивалентност на престациите, но в конкретната хипотеза липсва престация от една от страните по договора – поръчителя.

Тези изводи на РС Пловдив са правилни. Безспорно потребителя в казуса е физическо лице, действащо в рамките на своите лични потребителски интереси, а поръчителя е търговско дружество, което сключва договори за поръчителство, в рамките на търговската си дейност, като реализира търговска печалба от това. Тоест налице е потребителски договор попадащ под регулацията на ЗЗП. Съобразно чл.411 ал.2 т.3 от ГПК заповед за изпълнение не се издава ако съдът прецени, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в договор сключен с потребител. Точно такъв е извода на РС Пловдив, за да откаже частично издаването на исканата заповед. Правното основание на ПРС препраща към нормите на чл.19 ал.4 от ЗПК и ЗЗП. В казуса за отказ на съда е достатъчно да се констатира само обоснована вероятност или възможност за наличие на такава неравноправна клауза, без да е необходимо това да е доказано по категоричен начин. Съдът е посочил по какви причини смята тази вероятност 2 да е обоснована и изводите му намират опора в тълкуването на закона и на част от съдебната практика. Ето защо приложението на чл.411 ал.2 т.3 от ГПК е законосъобразно. Ако заявителят намира, че изводите на съда не са напълно аргументирани, то за него остава възможността да си докаже правата по потребителския договор по исков ред, като в този случай спорът ще бъде решен със сила на пресъдено нещо. В казуса това не се изисква от закона.

По така изложените съображения, частната жалба се намери за неоснователна. Обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди. Поради което и на основание чл.413 ал.2 от ГПК във връзка с чл.278 от ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане обективирано в Заповед №

8473/08.10.2024г. по ч.гр.д. № 16907/2024г. на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявлението подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против В. Н. Ф., ЕГН **********, в частта му, с която се претендира заплащането на суми в размер на: 527,86 лв. – възнаградителна лихва по договора за кредит за периода от 20.04.2023 г. до 20.08.2024 г. и сумата от 308,42 лв. – обезщетение за забава за периода 21.04.2023 г.– 01.10.2024 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3