Решение № 732 от 15.07.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 732 гр. Бургас, 15.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20222100500521 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на Т. В. Ч., БУЛСТАТ *********, с адрес в РБългария: ***, чрез пълномощника й адв.Нели Гюмова, против Решение № 260004/20.01.2022 г. по гр.д.412/2020 г. на PC-Несебър, с което е прието за установено съществуването на вземане в полза на „ЕМЕРАЛД ХОСПИТАЛИТИ" ООД, ЕИК 175062433, представлявано от Мирослав Михайлов, против въззивницата, в следните размери: сумата от 2757,25 лв - неплатена такса за поддръжка за 2017 г. по Договор за поддръжка и управление на „Курортен апартаментен комплекс Емералд Резорт Равда" № MMC-S1-EH/401 -06.08 от 24.06.2008 г., с падеж 15.02.2017 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 05.02.2020 г. до окончателното й изплащане; сумата от 2757,25 лв - неплатена такса за поддръжка за 2018 г. по Договор за поддръжка и управление на „Курортен апартаментен комплекс Емералд Резорт Равда“ № MMC-S1-EH/401 -06.08 от 24.06.2008 г. с падеж 15.02.2018 г.; ведно със законна лихва върху главницата, считано от 05.02.2020 г. до окончателното й изплащане; както и разноски за първоинстанционното производство в размер на 1260,29 лв. и разноски за заповедното производство в размер на 433,29 лв.

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. По-конкретно се твърди, че са неправилни изводите на съда, че въззивницата няма качеството на потребител на услуги въз основа на процесния Договор за поддръжка и управление на 1

„Курортен апартаментен комплекс Емералд Резорт Равда" № ММС- S1-EH/401-06.08 от 24.06.2008 г. В тази връзка се твърди, че в случая е неприложимо Решение № 212/27.11.2018 г. по търг.дело № 602/2018 г. на ВКС, 1-во т.о., на което се е позовал съдът, тъй като в случая ищецът основава претенцията си на Договор за поддръжка и управление на „Курортен апартаментен комплекс Емералд Резорт Равда" № MHC-S1-EH/401-06.08 от 24.06.2008 г., индивидуално сключен от ответницата, като по делото не се твърди, а и са представени доказателства, от които да е видно, че не е налице жилищен комплекс от затворен тип, а е налице обикновена етажна собственост. Твърди се, че договорът не трябва да се изследва през призмата на ЗУЕС, тъй като представлява самостоятелна облигационна връзка с относително действие, между конкретните страни по правоотношението. Сочи се, че процесният договор не се изчерпва само с уговорки относно управлението на общите части, а има комплексен характер, тъй като в него са включени елементи на договор за поръчка (организация на вътрешния ред, санитарно-хигиенните услуги и др.) и на договор за изработка (техническа поддръжка). В този смисъл се твърди, че процесният договор е такъв, сключен с потребител. Цитира се съдебна практика, относима, според въззивницата, към случая. Сочи се, че освен това се касае за типов договор, който се сключва с множество собственици в комплекса, като ищецът не твърди и не доказва (по смисъла на чл. 146, ал. 4 от ЗЗП), че клаузите в договора са индивидуално уговорени. Ето защо те следва да подлежат на проверката по чл.143, ал.1 от ЗЗП.

Твърди се, че процесният договор е сключен като срочен, а освобождаването на въззивницата от клаузата за автоматичното подновяване на срока за нови 5 години, е свързано с волята на други лица, притежаващи повече от ¾ от застроената площ на комплекса, да вземат решение за прекратяване на всички договори.

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно тъй като клаузата на раздел IV (четвърти), т.9 от договора, е неравноправна, изцяло нищожна и като такава не е породила права и задължения за страните. Твърди се, че в този смисъл липсва клауза за автоматично продължаване на срока на договора, поради което процесният договор е прекратен с изтичане на първоначалния 5 годишен срок, т.е. считано от 05.09.2013 г.

Твърди се, че липсва повелителна норма в закона, която да замести клаузата за автоматично продължаване на срока на договора, поради което може да сe предположи, че сделката би била сключена и без посочената недействителна клауза. Договорът за изработка и договорът за поръчка се прекратяват с изтичане на договорения срок. Липсва правна възможност, по подобие на договора за наем, договорът да се продължи със знанието и без противопоставянето на страните.

Оспорват се изводите на съда, относно защитната за търговеца функция на клаузата на раздел IV (четвърти), чл.9 от договора, която клауза същевременно била и в полза на собственика, тъй като началото на срока на действие на отделните договори е различен, съответно за всеки отделен договор е различен момента, в който настъпва 4 месечния срок преди изтичане на всеки пет годишен срок, в който ако е взето писмено решение при изискуемото мнозинство, съответният индивидуален договор ще бъде 2 прекратен, но няма да са прекратени останалите, чиито срокове все още не са изтекли. В този смисъл е невъзможно с едно решение всички собственици да прекратят действието на всички договори, позовавайки се на тази клауза. Съответно за търговеца съществуването на клаузата е изгодно, тъй като предполага безсрочно съществуване на договорните отношенията по начин същите практически да не могат да бъдат прекратени от собствениците.

Оспорват се и изводите на съда, че от заключението по съдебно-счетоводна експертиза и от свидетелските показания се установявало, че ищецът е изпълнявал задълженията си по договора през процесиите периоди. Твърди се, че процентното или пълното отнасяне на някакви разходи по конкретната ведомост, не доказва изпълнение на договорните задължения по конкретния договор. Сочи се, че ищецът е собственик на множество обекти в сградата и в действителност е развивал голям обем от дейност, свързана с предоставяне на хотелски и ресторантьорски услуги, спа услуги, бар и др., съотв.е извършил множество разходи за поддръжка на собствените си обекти, като липсват доказателства дружеството да извършвало разходи в сграда бл.А „Емералд", в която се намира имота на ответницата. Твърди се, че при възражение за неизпълнение, ищецът е следвало да докаже изпълнение в пълен обем на всички задължения по договора, а по делото са представени единствено косвени доказателства в тази насока. Твърди се, че в същото време от показанията на св.Сергей Скльомин се установява наличие на проблеми в поддръжката в комплекса през 2018 г.

Твърди се, че съдът не е съобразил, че ако липсва изпълнение в пълен обем, не следва и не е справедливо да се заплаща възнаграждение за услуга, която не е изпълнена.

Заявява се, че задълженията за плащане на такси за управление и поддръжка представляват задължения за периодично плащане, поради което за тях е приложима кратката 3 годишна давност по чл.111, б. „в" от ЗЗД. Сочи се, че при това положение погасителната давност за задължението за плащане на такса поддръжка за 2017 г. е изтекла на 15.02.2020 г. - преди датата на предявяване на исковата молба. Оспорват се изводите на съда че искът по чл.422 ГПК се счита за предявен с подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, с позоваване на т.14 от ТР № 2/2015 г., ОСГТК на ВКС, където е прието, че подаването на заявление от кредитора за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК или заповед за незабавно изпълнение по чл. 418 ГПК не прекъсва давността.

На следващо място се твърди, че съдът се е произнесъл за непоискани суми признал за установено, че ответницата Ч. дължи законна лихва върху двете главници, считано от 05.02.2020 г., при положение, че законна лихва не е искана нито с исковата молба, нито със Заявлението, въз основа на което е издадена Заповед № 77 от 11.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, с което искът се отхвърля. Не се сочат нови доказателства.

В срока по чл.263 ГПК въззиваемият „ЕМЕРАЛД ХОСПИТАЛИТИ" ООД, ЕИК 3

175062433 не е представил отговор на въззивната жалба. В съдебно сазедание процесуалният му представител адв.Д. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:

Производство пред първоинстанционния Районен съд Несебър е образувано по предявените от въззиваемия „ЕМЕРАЛД ХОСПИТАЛИТИ“ ООД искове за приемане за установено по отношение на въззивницата Ч., че същата дължи на ищеца сумата от общо 5 514,50 лв, представляваща неплатена такса за поддръжка – по 2 757,25 лв за 2017 г. и за 2018 г., дължими по сключен между страните Договор за поддръжка и управление на „Курортен апартаментен комплекс Емералд Резорт Равда" № ММС-S1-ЕН/401-06.08, сключен на 24.06.2008 г., за които вземания ищцовото дружество се е снабдило със Заповед № 77 от 11.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.126/2020 г. по описа на НРС.

Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД.

Ответницата е подала в срока по чл.131 от ГПК писмен отговор, с който е оспорила исковете като неоснователни. Оспорено е твърдението, че между страните е налице валидно договорно правоотношение, като се твърди, че поради нищожност на клаузата по т.9 от Раздел ІV, процесният договор се е прекратил на 04.09.2013 г. - след изтичане на срока, уговорен в т.2 – 5 години след въвеждане във владение на възложителя в закупения от него имот (в случая – на 04.09.2008 г.). Твърди се, че посочената клауза е нищожна поради противоречие със закона (чл.26, ал.1 ЗЗД) и като неравноправна клауза по смисъла на чл.143 ЗЗП. Претененцията е оспорена и по размер, като се твърди, че за 2018 г. ищецът не е изпълнявал задълженията си, тъй като през тази година е била учредена Етажна собственост в сграда „Сатен“ и всички дейности по поддръжката и управлението на комплекса са били извършени от ЕС, а не от ищецовото дружество. При условията на евентуалност е направено и правопогасящото възражение за изтекла погасителна тригодишна давност на основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД по отношение задължението за плащане на такса поддръжка за 2017 г., като се твърди, че давността е изтекла на 15.02.2020 г., преди датата на подаване на исковата молба, входирана на 12.06.2020 г.

С обжалваното решение исковете са уважени в пълен размер. Съдът е приел, че договорът между страните е валиден, клаузата по т.9 от раздел ІV не е нищожна (съдът е приел, че по този договор ответницата няма качеството на потребител, поради което въпросната клауза не е неравноправна по смисъла на ЗЗП), поради което договорът е продължил действието си през периода 24.06.2013 г. – 26.06.2018 г., в който е настъпила изискуемостта на дължимите от ответницата годишни такси. Съдът е приел, че констатираното частично неизпълнение на договорните задължения от страна на ищеца не 4 се дължи на негово, респ.на негови служители, виновно поведение, а на неизпълнение от страна на етажните собственици, вкл. на ответницата, на задължението им да заплащат годишните такси, поради което ищецът не е разполатал с финансов ресурс за изпълнение на задълженията си по договора, поради което претендираните такси са дължими.

Възражението за погасяване на вземането по давност е прието за неоснователно с оглед датата на подаване на заявлението по ч.гр.д.126/2020 г. на НРС.

При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира обжалваното решение за валидно.

Съдът намира решението за допустимо, с изключение на частта, с която съдът е приел за установено, че в полза на ищеца съществува вземане и за законна лихва върху двете главници, считано от 05.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението. В тази част настоящият състав приема, че обжалваното решение е недопустимо, поради това, че съдът се е произнесъл по непредявено искане.

Разпечатката съдържа 32 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/25b79c06-a47a-46f5-af0d-6023f47aaea1