Определение № 62 от 18.01.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 62 гр. Бургас, 17.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Светлин Ив. Иванов

Петя Кр. Георгиева като разгледа докладваното от Петя Кр. Георгиева Въззивно частно наказателно дело № 20222100601516 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.243, ал.8 вр. ал.7 от НПК и е образувано по повод подадена жалба от М. С. Т. ЕГН ********** с адрес гр.******, ул.“*******“ № **, ет.*, ап.*, против определение № 2451/ 30.11.2022г. по НЧД № 4543/2022г. по описа на Районен съд-гр.Бургас, с което е потвърдено постановление на Районна прокуратура-Бургас от 14.11.2022г. за прекратяване на наказателното производство ДП № 19/2021г. по описа на ОД на МВР- Бургас.

С жалбата се иска отмяна на определението на Районен съд-Бургас, като по същество се твърди непълнота на проведеното разследване и се изразява несъгласие с приетото от държавното обвинение и първоинстанционния съд, че в случая са налице гражданскоправни отношения, поради изначална липса на намерение за неизпълнение на поето договорно задължение. Според жалбоподателя по делото са налице данни за измама и виновността на Д. Р., като управител на „**********, като се твърди, че същата доказано е ощетила и други лица. Сочи, че законодателството давало възможност на злоумишлени строителни предприемачи, нередовни платци към НАП да продължават с общественоопасната си дейност, чрез т.н. покупко-продажба „на зелено“.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид направените с жалбата оплаквания и събраните по делото доказателства, като съобрази закона, намери за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена в законоустановения 1 преклузивен 7-дневен срок по чл.243, ал.7 от НПК от процесуално легитимиран субект, пред компетентния въззивен съд, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Горепосоченото досъдебно производство № 19/2021г. по описа на ОД на МВР-Бургас е започнало на основание чл.212, ал.1 от НПК, за това, че в периода 2015г. - 2018г., в гр.Бургас, с цел да бъде набавена имотна облага, е било въведено и поддържано заблуждение у М. С. Т., че ще му бъде прехвърлен имот, представляващ ателие № 2, находящо се в гр.******, ул.“*******“ № **, ет.*, с което му била причинена имотна вреда престъпление по чл.209, ал.1 от НК. В хода на производството са били извършени множество процесуално-следствени действия. С обжалваното постановление от 14.11.2022г. наблюдаващият прокурор е приел, че не са събрани доказателства за извършено престъпление по чл.209, ал.1 от НК, поради което е прекратил производството. Прокурорът е приел за установена следната фактическа обстановка:

Дружеството „***********“ ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.*****, ул.“********“ № * било регистрирано на 30.01.2014г..

Същото имало предмет на дейност общо строителство на сгради и строителни съоръжения, сделки с недвижими имоти, строителство, проектиране, вътрешен дизайн, ремонтни работи и т.н.. Негов управител била свидетелката Д. Р..

През 2015г. на „*********** било издадено разрешение за строеж № П-10/17.02.2015г. за строителство на жилищна сграда с административен адрес гр.******, ул.“*******“ с идентификатор *** по КК на гр.Бургас, състояща се от подземен етаж с гараж за 7 броя автомобили и машинно помещение за асансьор, приземен /партерен/ етаж с 1 брой офис и 2 броя гаражи за леки автомобили, 12 броя апартаменти и 2 броя ателиета в жилищните етажи, постройка от допълващо застрояване с 3 броя гаражи.

Последователно сградата била снабдена с Акт обр.14, впоследствие и с удостоверение № 278/22.11.2018г. за въвеждане в експлоатация.

Преди започване на строителството на сградата, на 12.01.2015г. бил подписан предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот между „*********** и жалбоподателя М. С. Т. за ателие № 2, на втори /надпартерен/ етаж, състоящо се от коридор, стая-ателие, склад, санитарен възел и балкон, с обща площ от 40,2 кв.м., от които застроена площ 34,40 кв.ч., ведно с 2,719 % от ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 5,72 кв.м., находящо се в гр.*******, ул.****** № **, сключен при условията на така добилата популярност покупко-продажба „на зелено“. Договорът уреждал отношенията между страните по него, относно задължението на 2 изпълнителя - продавач „********** да построи и да прехвърли с нотариален акт на купувача М. С. Т. правото на собственост върху посочения недвижим имот, срещу съответна парична престация. Срокът за сключване на окончателен договор бил определен на 10 работни дни от уведомяването на купувача за въвеждане на сградата в експлоатация /Протокол обр.16 и Разрешение за ползване или Удостоверение за въвеждане в експлоатация/ при условие, че са заплатени уговорените вноски. В изпълнение на задълженията си по така сключения договор, свидетелят Т. заплатил на 12.01.2015г. сумата от 11400 евро, на 16.04.2015г. - 3800 евро, на 03.08.2015г. – 9500 евро, съгласно уговорената схема на плащане, като останали неплатени четвъртата и петата вноска от 9500 евро и 3800 евро. Към дата на подписване на предварителния договор „********* нямало ликвидни задължения и образувани изпълнителни производства.

В процеса на строителството на сградата горепосоченото дружество кумулирало данъчни задължения и спрямо него бил издаден Ревизионен акт № Р-02000217003244-091-001/21.12.2017г., обжалван по административен ред, отменен в обжалваната част и върнат за нова ревизия, влязъл в сила на 20.02.2018г..Във връзка с установените задължения „******** е извършило плащания към фиска на 21.03.2017г., 11.05.2017г., 04.07.2017г., 01.12.2017г., 15.12.2020г. и на 18.10.2021г..

Във връзка с установените публични задължения на дружеството на 19.12.2016г. била наложена възбрана върху ателие № 2, предмет на предварителния договор, вписана в имотния регистър по партидата на имота.

През периода на строителството на жилищната сграда между свидетелите Т. и Р. имало комуникация, но въпреки това последната не уведомила Т., че дружеството е кумулирало задължения и върху процесното ателие имало наложена възбрана. След проверка за вещни тежести свидетелят Т. разбрал, че върху имота има възбрана.

За да освободи имота от наложената възбрана на 20.07.2018г. свидетелката Р. подала молба до публичния изпълнител, с която поискала замяна на обезпечителната мярка, като предложила друг недвижим имот, собственост на дружеството. Последвал мотивиран отказ, който свидетелката Р. обжалвала пред директора на ТД на НАП-Бургас. С решение № 86/28.08.2018г. директора на ТД на НАП-Бургас оставил без уважение жалбата на свидетелката Р.. Решението било обжалвано пред Административен съд-Бургас, който с решение по адм.дело № 2804/2018г. приел, че се касае до спор за целесъобразност и отхвърлил жалбата на Р..

Впоследствие върху процесното ателие била наложена и втора по ред възбрана от ЧСИ Маджарова, във връзка със задължения на дружеството към други лица. Възбраната била вписана на 19.03.2019г.. На 03.10.2019г. била 3 вписана и трета по ред възбрана в полза на друг взискател.

В този период между свидетелите Т. и Р. се провели множество разговори, като последната уверявала Т., че ако не успее да му прехвърли собствеността върху процесното ателие, ще му върне парите. В рамките на производството няма данни за връщане на платените от Т. 24700 евро.

В мотивите на постановлението за прекратяване прокурорът се е позовал на доказателствените източници, въз основа на които е установил описаната фактическа обстановка.

За да постанови обжалваното определение Районен съд-Бургас е приел, че представителят на държавното обвинение правилно е установил фактическата обстановка, като е мотивирал извод за несъставомерност на деянието по чл.209 от НК или друго престъпление от общ характер, както и че в конкретния случай се касае за неуредени граждански отношения по повод сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Съдът е приел, че в прокурорския акт е изложена коректно фактическата обстановка, установена на база събрания в хода на производството доказателствен материал. Положени са усилия за изясняване на обективната истина, като събраните доказателства са проверени, анализирани и оценени в съответствие с НПК. В мотивите си първоинстанционният състав се е позовал на съдебна практика, като е посочил, че не всяко неизпълнение на договор е измама по смисъла на чл.209, ал.1 от НК, а само това, което се дължи на изначална липса на намерение у дееца да го изпълни. Съдът е посочил, че наказателноправната измама е възможна и при съществуващи договорни отношения между подсъдимия и пострадалия, като разграничителният критерий между обикновеното неизпълнение на договорни отношения и наказателна измама е в субективното отношение на дееца към момента на съвпадане на волеизявленията при сключване на сделката. При договорното неизпълнение деецът към момента на сключване на сделката желае правомерното развитие на облигационното правоотношение, постигането на неговия общественополезен резултат, явяващ се изпълнението на насрещните престации на страните в правоотношението, но впоследствие по обективна или субективна причина не съумява да стори това. При наказателната измама деецът още изначално не желае постигането на правомерния резултат, а цели само получаване на имотната облага, без реално изпълнение. Целта му е да се въведе пострадалото лице в заблуждение и по този начин то да бъде мотивирано към имуществено разпореждане, което би се явило без правно основание. В конкретният случай първоинстанционният съд е приел, че не е доказана изначална липса на възможност или намерение у свидетелката Д. Р., като управител на „**********, за изпълнение на поетите задължения, а 4 точно обратното. Според съда от събраните писмени и гласни доказателства се установявало, че дружеството е извършило строителството на сградата и през 2018г. тя е била въведена в експлоатация. Към датата на подписване на предварителния договор и извършването на плащането „********* е нямало наложени обезпечителни мерки спрямо процесното ателие. Данъчните задължения за „********** са възникнали едва в процеса на строителството на сградата, след подписването на предварителния договор, по които дружеството е извършвало плащания. През 2018г. свидетелката Р. е поискала замяна на наложените обезпечителни мерки върху ателието, като предложила друг имот. Същата обжалвала отказа на публичния изпълнител за замяна на обезпечителните мерки, а след това и отказа на директора на ТД на НАП, но жалбата и е била отхвърлена от съда. Въз основа на тези фактически данни първоинстанционният съд е формирал извод за наличие на реално намерение у свидетелката Д. Р. да изпълни поетите задължения по договора, тъй като доказателствената съвкупност не навежда на еднозначен извод за липса на възможност или намерение за изпълнение. Горепосоченото е дало основание на районният съд да приеме, че в случая не се касае за извършено престъпление от общ характер, а за неуредени гражданскоправни отношения, поради което е потвърдил постановлението на прокурора с което на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК е било прекратено наказателното производство.

При преценката за обосноваността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт съдът следва да извърши анализ и да се произнесе дали е извършено пълно, всеобхватно и обективно разследване, съгласно чл.14, ал.1 от НПК, дали приетата фактическа обстановка съответства на събрания и проверен по делото доказателствен материал, дали е допусната грешка при анализа и оценката на същия, довела до грешка в извода за фактите на държавното обвинение и на първоинстанционния съд, както и допуснато ли е съществено процесуално нарушение при оценката на доказателствата.

Настоящият съдебен състав обаче е ограничен в правомощията си от пределите на компетентността на прокурора, тъй като не може да установява нова, различна фактическа обстановка, чрез собствена интерпретация на събраните и проверени в хода на досъдебното производство доказателства.