Определение № 3685 от 27.09.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3685 гр. В., 27.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20233100501833 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.435, ал.2, т.2 от ГПК и по реда на чл.436-7 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. в СИС при ВРС №13702/15.08.2022г., допълнена с молба вх. при ВРС №14315/08.08.2023г., депозирана от длъжника А. П. С., ЕГН**********, срещу налагането на запор върху „трудовото възнаграждение и личната пардида в З.-В.“ на длъжника по изп. д.

№4078/2022г. по описа на СИС при ВРС, въз основа на разпореждане от 29.07.2022г. на ДСИ по делото, запорното съобщение за което е връчено на длъжника на 04.08.2022г.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт. Конкретно в жалбата от 15.08.2022г. се твърди, че наложеният от ДСИ запор накърнява правата и интересите на длъжника в изп. дело, защото касае неговите „лична пардида и трудово възнаграждение и в З.В.“. В подаденото на 08.08.2023г. чрез особения представител по ЗПП на длъжника допълнение на жалбата се сочи, че в чл.446, ал.1 от ГПК е въведена абсолютна несеквестируемот на трудовото възнаграждение до размер на една минимална заплата за страната. Поради това събирането на суми, нарушаващи забраната, е незаконосъобразно, а налагайки запор върху трудовото възнаграждение ДСИ е действал незаконосъобразно. Освен това съгласно чл.78, ал.3 от ЗИНЗС на лишените от свобода не могат да се правят удръжки над 2/3 от полагащото им се трудово възнаграждение. А другите средства, постъпващи по партидата на А. С., са за задоволяване на лични нужди (паста и четка за зъби, тоалетна хартия, крем за бръснене и други), които не може да си осигури без да ползва средства. Моли се за отмяна за наложения запор на възнаграждението и на личната партида на жалбоподателя в з..

1

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК са постъпили възражения от насрещната страна, с които се изразява несъгласие с оплакванията и доводите в жалбата, която се счита за неоснователна, за което се излагат аргументи и съображения. Моли се за отхвърляне на жалбата.

ДСИ представя оскъдни мотиви за действията си по изп. дело.

При извършената служебна проверка съдът намира жалбата за редовна и допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа реквизити за редовност.

Доколкото след определение №4096/03.11.2022г. по в.гр.д.

№2287/2022г. на ВОС са изпълнени от ДСИ само част от указанията следва да се приеме, че „допълнението“ към жалбата, сама по себе си срочна, също е в срок.

За да се произнесе, съдът приема следното от фактическа страна:

Изпълнително дело №4078/2022г. на СИС при ВРС е образувано на 08.07.2022г. по молба на ГД „И. на н.“ (ГДИН) при МП на РБ и въз основа на изп. лист №120/07.04.2022г., издаден от Административен съд – В., за сумата 80.00лв. – съдебни разноски в полза на взискателя, срещу длъжника А. П. С..

Поканата за доброволно и. (ПДИ) е връчена на длъжника на 15.07.2022г. в З.-В., където А. С. излежава наложеното му наказание „лишаване от свобода“.

На 29.07.2022г. е разпоредено от ДСИ налагане на запор на „труд. възн. и личната партида в З.-В.“ на длъжника С..

Запорното съобщение е получено в З.-В. на дата 03.08.2022г., а от длъжника – на 04.08.2022г. Запорът е върху „трудовото възнаграждение и личната пардида в З.-В.“. Дадени са указания по чл.508 ГПК. Изрично е вписано, че „при запор върху трудовото възнаграждение удръжките се правят при спазване правилата на чл.446 ГПК и на останалите законови разпоредби за несеквестируемостта“.

В писмо от 14.08.2022г. на началника на сектор ФЛКР на З.-В. на осн. чл.508 от ГПК е посочено, че „към момента лишения от свобода А. П. С. не разполага със средства по личната му партида“; и че при евентуални постъпления ще бъдат превеждани суми по запора.

На 15.08.2022г. е входирана жалбата от длъжника А. С. срещу наложения запор, ведно с молба за правна помощ.

В заявление от 30.08.2022г. (л.6 от делото на ВОС),във вързка с указания по редовността на подадените молби, е декларирано от длъжника имуществено състояние, в това число изрично: „т.8 – в з. не работя поради независещи от мен причини“; „т.13 – на различни интервали получавам дребни суми от съпругата си, които разходвам за закупуване на санитарни и лични материали от лавката в з.“.

2

В декларация за имуществено и семейно състояние от 15.09.2022г. също е декларирано и „получавани трудови възнаграждения в размер на 00.00лв…, а от свободни професии 00.00лв.“.

С определение №4096/03.11.2022г. по в. гр. дело №2287/2022г. на ВОС е предоставена правна помощ на А. С. във връзка с подадената от него жалба на 15.08.2022г. срещу запора и е освободен той от държавна такса за жалбата.

Делото е върнато на ДСИ с редица указания, в т.ч. след надлежно и пълно администриране на процедурата по чл.94 от ГПК за ново съобщение за запора, вече на назначения по ЗПП адвокат, с нов срок за обжалване.

В периода от края на м.11.2022г. до м.07.2023г. са извършени единствено действия по администриране на процедурата по чл.94 от ГПК и по и. на указанията на ВОС.

Няма конкретни данни за конкретни събрани и преведени суми от запора.

По съществото на жалбата, като взе предвид изложените в нея доводи и оплаквания, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна за случая регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.435, ал.2, т.2 ГПК длъжникът може да обжалва насочването на и.то върху имущество, което смята за несеквестируемо. Съобразно приетото в т.1 и т.3 от ТР №2/26.06.2015 по тълк. д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, запорът и възбраната, макар да съставляват изпълнителни действия, не подлежат на самостоятелно обжалване; на обжалване подлежи насочването на и.то върху несеквестируемо имущество, като последица и функция от вече наложените запор или възбрана. По отношение на паричните вземания несеквестируемостта се свързва със забраната те да бъдат събирани от друг субект, освен от длъжника. Доколкото забраната може да бъде абсолютна или относителна, респективно пълна или частична, то запорът на парично вземане ще бъде несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл ще я нарушава само ако е наложен върху недопустимо по характер вземане (например за издръжка в полза на длъжника) или ако запорът надхвърля секвестируемата част от вземането. В тези случаи ако се установи нарушение на СИ, съдът следва да отмени накърняващите несеквестируемостта изпълнителни действия или да укаже как се определя секвестируемата част при частична несеквестируемост, но без да отменя запора. Съгласно чл.446, ал.1-2 от ГПК и трайната практика по приложението им, трудовото възнаграждение и въобще всяко възнаграждение за труд, както и пенсията, са частично секвестируеми, тоест запорът върху тях запор може да обхваща допустимата за принудително и. част от тях. Аналогични са правилата на чл.56, ал.2 и чл.78, ал.3 от ЗИНЗС.

Поради това за да бъде прието, че чрез наложен запор върху вземане на длъжника от труд или заместващо го такова по ДОО се нарушава минимално гарантираната от закона имуществена сфера на длъжника, следва първо да се установи именно този произход на вземането, след което и реалното накърняване на размера на несеквестируемия доход. В настоящия случай тези предпоставки не са налице.

3

На първо място макар в жалбата и допълнението към нея декларативно да се сочи, че се моли за отмяна на запор върху „трудовото възнаграждение“ на длъжника по изп. дело, твърдения той да работи и срещу това да получава възнаграждение, което да постъпва по личната му партида в З.-В., напълно липсват. Което е и изрично оспорено от взискателя ГДИН. В писмо от 14.08.2022г. на началника на сектор ФЛКР на З.-В., на осн. чл.508 от ГПК е посочено, че „към момента лишения от свобода А. П. С. не разполага със средства по личната му партида“, което създава индикация за липса на доходи, в т.ч. и от труд, към този момент. Последната се потвърждава и от двукратно декларираното от длъжника, под страх от наказателна по НК отговорност, както следва: в заявление от 30.08.2022г. (л.6 от делото на ВОС) – че „в з. не работя поради независещи от мен причини“ (т.8); в декларация от 15.09.2022г. – „получавани трудови възнаграждения в размер на 00.00лв…, а от свободни професии 00.00лв.“. Следователно в случая нито се твърди, нито се доказа, а напротив – се опроверга от материалите, към м.07-м.09 на 2022г. по личната партида на длъжника в з. да са постъпвали парични суми от труд, пенсия или признати обезщетения по ДОО, ползващи се със защитата по чл.446, ал.1 и ал.2 от ГПК. Всъщност в цитираното заявление от 30.08.2022г.

(л.6 от делото на ВОС) се признава от длъжника, че „на различни интервали получавам дребни суми от съпругата си, които разходвам за закупуване на санитарни и лични материали от лавката в з.“ (т.13). При този произход на средства по личната партида на ответника няма как да се приеме, че запор върху вземанията от нея нарушава забраната на чл.446, ал.1-2 ГПК, доколкото средствата не попадат в категорията за несеквестируем доход.

Изложеното е достатъчно основание за отхвърляне на жалбата в случая.

На настоящия състав е известно, че с нарочна заповед на МП е одобрен списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, който могат да получават и държат при себе си или на определени за целта места лишените от свобода, част от които могат да бъдат придобити само от затворническата лавка (тоалетни принадлежности, хигиенни материали, напитки, плодове и зеленчуци, олекотени завивки, както и фонокарта), но това не променя извода за източника на сумите, като подлежащи на принудително и. или не. Освен това базовите екзестенциални нужди на лишените от свобода са гарантирани по закон – съгласно чл. 84 от ЗИНЗС на лишените от свобода е признато право на безплатна храна, непрекъснато време за сън не по-малко от 8ч. на денонощие, самостоятелно легло и спални принадлежности, а лишените от свобода, които нямат собствени дрехи и обувки имат право и на безплатно облекло и обувки, подходящи за съответния сезон, на здравно осигуряване от момента на задържането като здравните вноски на лишените от свобода са за сметка на държавния бюджет и се превеждат чрез МП. Дали и доколко обемът на предоставяната от държавата издръжка на тези лица е достатъчна за покриване на битовите им нужди е въпрос на държавна политика и евентуално отговорност, но няма пряко касателство към въпросите, предмет на обсъждане в настоящото производство.

Отделно от горното, както вече се посочи, запорът на парично вземане 4 ще бъде несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл ще я нарушава, само ако надхвърля секвестируемата част от вземането за труд или пенсия. От съдържанието на запорното съобщение в случая е видно указанието на СИ, че „при запор върху трудовото възнаграждение удръжките се правят при спазване на правилата на чл.446 ГПК и останалите разпоредби за несеквестируемостта“. Поради това не може да се направи несъмнен извод, че чрез запора в случая се накърнява несеквестируемостта на средствата на длъжника по личната му партида в з..

На последно място в случая, поне в изпратените от ДСИ материали като препис от изпълнителното дело, няма конкретни данни за конкретни събрани от запора парични средства, които да са преведени на взискателя, от което също да би могъл да се направи извод за накърняване на правата на длъжника. Друг е въпросът, че в такива случаи ако третото задължено лице погрешно плати на СИ, той е длъжен незабавно да върне несеквестриуемата част на длъжника.

По изложените съображения настоящият съдебен състав преценява, че в случая не са установени предпоставките на подадената жалба, поради което тя следва да бъде отхвърлена. Не е доказано с наложения запор да са накърнени несеквестируеми вземания на длъжника, поне към момента.

Следва обаче да бъде отбелязано, че при бъдещи постъпления на средства по партидата на длъжника, следва стриктно да бъдат спазвани правилата на чл.446 ГПК и др. от ГПК, така че по арг. от чл.446а от ГПК да не се допуска събиране на средства от труд над гарантираните прагове, респ. изплащане на такива от ДСИ в полза на взискателя.