Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 22 от 29.01.2026, Районен съд - Враца

Съд
Районен съд - Враца
Дело
Административно наказателно дело 804/2025
Вид
Решение № 22
Подписан
29.01.2026
В сила
03.03.2026
Състав
Стела Петрова Колчева

Цитирани разпоредби

  • чл.42, ал.1 т.4 и т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42, ал.1 т.4 и т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т. 5 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т. 5 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.100, ал.1,т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.100, ал.1,т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.147, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.183, ал.1,т.1, пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.185 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 40, ал.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Враца, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела П. Колчева при участието на секретаря ИРИНА Н. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно наказателно дело № 20251420200804 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. И. П. от гр.****** против НП № 25-0967000808/16.07.2021 г. на Началник група в сектор “ПП” към ОДМВР-Враца, с което за извършени общо четири адинистративни нарушения са наложени съответно: административно наказание глоба в размер на 20.00 лв. на основание чл.183, ал.2, т.11 ЗДвП, за извършено нарушение по чл.40, ал.1 ЗДвП; административно наказание глоба в размер на 20.00 лева на основание чл.185 ЗДвП, за нарушение на чл.147, ал.1 ЗДвП, административно наказание глоба в размер на 10.00 лв. на основание чл.183, ал.1,т.1, пр.1 ЗДвП, за извършено нарушение по чл.100, ал.1,т.1 ЗДвП, както и административно наказание глоба в размер на 10.00 лв. на основание чл.183, ал.1,т.1, пр.3 ЗДвП, за извършено нарушение по чл.100, ал.1,т.2 ЗДвП.

В жалбата поддържана и в допълнително подадено писмено становище от упълномощения процесуален представител на жалбоподателя-адв.С.Х. се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното постановление само в частта досежно първото нарушение.На тази база се отправя и искане за отмяна на НП само в тази му част. При така изложените доводи и искания, 1 настоящият съдебен състав приема, че предмет на съдебния контрол в настоящето производство е горепосоченото НП само в частта за първото нарушение /по т.1-чл.183, ал.2, т.11, вр.чл.40, ал.1/. В частта за останалите три нарушения, въпросното НП се явява влязло в законна сила като необжалвано.

Ответната страна, редовно призована – не изпраща представител и не ангажира конкретно становище по жалбата. В придружителното писмо към преписката, се отправя бланкетно искане НП да бъде потвърдено.

Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от активно легитимирано лице, в законово установения срок по чл.59, ал.2 ЗАНН и против подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество е и основателна, при следните съображения:

На 04.07.25 г. около 13.15 ч., настоящият жалбоподател управлявал специален автомобил.“******“, собственост на трето лице с рег.№****** в с.Лесура, в района на ул.“Витиня“ и ул.“Речка“, образуващи кръстовище.

Улицата, по която първоначално жалбоподателят се движел била тясна, без пътна маркировка и със значителна денивелация, т.е. необичайно стръмна и с много голям наклон. При управлението на автомобила напред и нагоре по въпросната улица, в определен момент жалбоподателят спрял автомобила, при което вследствие едновременното съчетание от голямата денивелация на пътя, теглото и товара на МПС-то, същото потеглило самостоятелно на заден ход. Жалбоподателят не успял да го овладее и спре това инерционно движение назад, при което МПС-то продължило движението си назад и надолу по улицата, преминало през бордюр на тротоар, блъснало бетонов електропреносен стълб, причинявайки материални щети и в крайна сметка МПС-то се преобърнало на пътното платно. За инцидента бил подаден телефонен сигнал, при което на местопроизшествието пристигнал полицейски екип от служители на сектор “ПП“-Враца, включващ свидетелите В. Д. и Я.

Й.. Същите предприели действия по компетентност за обективно изясняване на ситуацията, включващо снемане на устни сведения от заварения на място водач-настоящ жалбоподател, оглед на местопроизшествието и на процесното МПС, при който оглед били установени и открити съответни физически следи 2 и щети от ПТП-то. След извършване на горепосочените действия и изясняване на механизма на ПТП-то, св.В.Д. съставил констативен протокол за ПТП №2025-1045-50962-1/04.07.25 г., включващ схема на ПТП-то и останалите констатирани обективни находки относно условията на местопроизшествието, наличие на материални щети и др. Все на същата дата, св.В.Д. съставил и процесния АУАН №4058607 срещу жалбоподателя за извършени общо четири нарушения по ЗДвП, едно от които е и предмет на настоящето производство, а именно по чл. 40, ал.1 ЗДвП. Според изложеното в акта, това нарушение фактически се е изразило в това, че управлявайки процесното МПС на инкриминираните време и място, водачът „при извършване на маневра движение назад губи контрол на МПС и реализира ПТП с материални щети като преминава през бордюр на тротоара, след което блъска електропреносен стълб, вследствие на което МПС се преобръща на пътното платно…“.

При липса на вписани възражения при съставяне на процесния АУАН, както и на последващо подадени такива в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН, е последвало и издаването на процесното НП, с което при идентично спрямо АУАН словесно и цифрово описание на нарушението по чл.40, ал.1 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административни наказание по чл.183, ал.2, т.11 ЗДвП-глоба в размер на 20.00 лв.

Гореизложените фактически положения съдът възприе след съвкупна оценка и анализ на приобщените по делото по съответния процесуален ред гласни и писмени доказателства, а именно: от данните в цитирания протокол за ПТП и най-вече от изложената в него схема на ПТП, който освен, че е подписан от жалбоподателя без възражения и представлявайки официален удостоверителен документ, не е бил последващо оспорен от него по административен ред. Към изложените в протокола фактически констатации и схема на ПТП-то, в случая са налице и преките свидетелски показания на полицейския служител-актосъставител- В.Д., дадени при първоначалния му и допълнителен разпит пред съда, на свой ред допълнително и косвено подкрепени и от св.показания на колегата му-св.Я.Й.. Данните от горепосочените доказателствени източници са еднопосочни относно обстоятелствата, при които в случая е настъпило процесното ПТП, неговите конкретни причини и механизъм на настъпване и де факто подкрепят всички изложени в жалбата твърдения на жалбоподателя в тази насока.

3

При така установеното от фактическа страна и въз основа на гореизложения доказателствен анализ, съдът намира от правна страна следното:

В процесуален аспект, съдът служебно констатира, че процесните АУАН и НП са издадени в нарушение на чл.42, ал.1 т.4 и т.5 ЗАНН, съответно на чл.57, ал.1, т. 5 и т.6 от ЗАНН, изискващи ясно и недвусмислено описание на вмененото законово нарушение от фактическа страна и съответстваща на това фактическо описание, коректна негова правна квалификация. По конкретно:

Вменената с АУАН и НП за нарушена разпоредба на чл.40, ал.1 ЗДвП изисква, че: „преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.“.

На свой ред, посочената в НП административно-наказателна разпоредба на чл.183, ал.2, т.11 ЗДвП /предходна редакция, релевантна към датата на деянието и издаване на НП/, предвижда налагане на глоба за: „водач, който нарушава правилата за движение назад.“.

С това си съдържание и двете цитирани законови разпоредби изискват съзнателно и целенасочено поведение на водача на МПС по предприемане на въпросната маневра-движение назад, чрез задействане на съответните органи и механизми за управление на МПС-то.

В случая още при съставяне на акта, а впоследствие и при издаване на НП, е допуснато вътрешно противоречие и неяснота относно конкретно осъщественото поведение от водача, доколкото едновременно се сочи, че е извършил маневра за движение назад, но и че е загубил контрол над МПС-то, като последното на свой ред представлява друг вид самостоятелно, законово правонарушение, а именно по чл.20, ал.1 ЗДвП:“Водачите са длъжни да контролират непрекъснато ППС, които управляват“. В този смисъл, в случая остава изначално неясно в какво в крайна сметка се изразило „виновното“ поведение на водача и е ли това поведение в пряк причинно-следствен резултат с последващо настъпилото ПТП, бидейки негова основна първопричина.

На второ място и по-важно:

4

Спрямо събраните в хода на съдебното следствие доказателства, в т.ч. и тези ангажирани от самия АНО, по делото безспорно се установи единствено, че на инкримираните време и място е настъпило ПТП с участието на управлявано от настоящия жалбоподател МПС, но не и че това ПТП е настъпило вследствие на виновно извършено от него нарушение на чл.40, ал.1 ЗДвП. Нещо повече, установи се изцяло различна фактическа обстановка относно обстоятелствата на настъпване на ПТП-то и поведението на водача в конкретно създалата се пътна ситуация спрямо възприетата и посочена в процесните АУАН и НП, което на свой ред изцяло ги дискредитира откъм обоснованост.

При така изложените съображения, съдът прие, че процесното НП в обжалваната му част се явява незаконосъобразно и необосновано, доколкото е издадено в разрез с процесуалния и материален закон, поради което и на това основание подлежи на отмяна.

В случая от страна на жалбоподателя, в чиято полза е изхода на делото, няма надлежно отправена претенция за разноски, поради което и присъждане на такива не се дължи.

При горните съображения и на основание чл.63 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 25-0967-000808/16.07.2025 г. на Началник група в сектор „ПП”-Враца към ОДМВР-Враца, В ЧАСТТА му по т.1, с която на Б. И. П. от гр.******, с ЕГН: ********** е наложено административно наказание- глоба в размер на 20.00 лева на основание чл.183, ал.2, т.11 ЗДвП, за извършено нарушение по чл.40, ал.1 ЗДвП.

В останалата му част, горепосоченото НП е влязло в законна сила като необжалвано.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съдВраца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за неговото изготвяне.

5

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 6