Решение № 208 от 30.07.2024, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. Провадия, 30.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Никола Д. Дойчев при участието на секретаря ЖАНЕТА Т. БАКЪРДЖИЕВА като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело № 20233130100731 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се образува по искова молба на Т. Р. Г. срещу „Фератум България“ ЕООД за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 2970.00 лева, представляваща разликата между уговорената в договор № 1169454 от 13.06.2022 г. общата сумата за плащане и посочената съгласно погасителен план към договор № 1169454 от 13.06.2022 г.

Ищецът претендира и направените съдебно-деловодни разноски в настоящия процес.

В исковата молба се твърди, че Т. Г. сключва с ответника „Фератум България ЕООД договор за кредит № 1169454/13,06.2022 г., по силата на който получава в заем сумата от 3000.00 лева, ведно с договорна лихва в размер на 1050.00 лева, при лихвен процент от 35 % и ГПР – 49.66 лева. Заявява се, че в договора липсва посочен падеж на вноските, освен на първата такава, която е на 13.07.2022 г., както и че липсва посочен срок на договорва за кредит, вкл. липсва и погасителен план, приложен към договора. В тази връзка се твърди, че на имейл адрес ищцата получава писмо с посочен погасителен план, съдържащ размера на всяка вноска, падеж и че общия размер на сумата нараства на 7020 лева, което се различава от самия договор за кредит. На следващо място, се навеждат доводи, уговореното т.5 от договора поръчителство е в пряко противоречие със закона.

В исковата молба се твърди, че ищцата извършва плащания на 13.07.2022 г., на 02.08.2022 г. и на 13.09.2022 г. в размер на по 390.00 лева.

След забавяне на плащанията ищцата получава ПДИ, с която се уведомява, че 1 има просрочено задължение в размер на 470.00 лева, а с извънредна покана – в размер на 570.00 лева, а с покана от 23.11.2022 г. – 960.00 лева, като остава непонятно за ищцата защо при уговорена обща сума от 4050.00 лева й се търсят тези по-височки сума, вкл. сумата от 7020.00 лева.

От прана страна в исковата молба се посочва, че договорът противоречи на разпоредбните на ЗПК и че е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, като се излагат подробни съображения. Заявява се, че следва да се дължи чистата стойност на кредита, като общо платената сума от 1170.00 лева следва да се приспадне към главницата от 3000.00 лева.

На последно място, се посочва, че ищецът не следва да дължи сумата от 2970.00 лева, която представлява разликата между уговорената в договора обща сума от 4050 лева и посочената съгласно погасителния план към договора от 7020.00 лева.

По изложените съображения се моли за уважаване на предявените иск.

В подадения писмен отговор се оспорва предявения иск. Оспорва се основателността на твърдението, че договор е недействителен. Излагат се подробни съображения. Моли се за отхвърляне на предявени иск.

В писмения отговор се обективира насрещен иск срещу Т. Р. Г. за осъждане на същата да заплати на кредитното дружество сумата от 2867,08 лева главница, представляваща незаплатена част от процесния договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещния иск – 21.09.20223 г. до изплащане на вземането. Посочва, че се главницата от 3000.00 лева и договорната лихва от 1050.00 лева следва да се изплатят на 18 вноски, като към момента на предявяване на насрещния иск ответницата е заплатила общо сумата от 132.92 лева. В тази връзка се прави изявление за обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем със самата насрещна искова мола.

Ответницата по насрещния иск подава писмен отговор, в който оспорва същия, като се моли да се остави без уважение. Не се оспорва обстоятелството, че между страните се сключва договор за кредит, но се оспорва дължимостта на сумата от 2867.08 лева. Заявява се, че кредитиполучателната извършва три плащания от по 390.00 лева в общ размер на 1170.00 лева. Твърди се, че погасителен план към договора липса, като такъв не е получаваща от финансовото дружество, а едва по имейл получава писмо с посочен размер на погасителната вноска и падежа на всяка една от тях, в общ размер на 7020.00 лева. Оспорва се дължимостта на такса за банкова гаранция. Излагат се подробни доводи. Моли се за отхвърляне на иска.

В насроченото о.с.з. страните не изпращат представител. Депозират становища по същество на спора. Претендират се разноски.

Фактически констатации на съда:

От приетите по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, се установява, че „Фератум България“ ЕООД, в качеството му на кредитор, сключва на 13.06.2022 г. с Т. Р. Г., в качеството й на 2 кредитополучател, договор за предоставяне на потребителски кредит № 1169454, в размер на 3000.00 лева, платим на 18 вноски с първа падежна дата 13.07.2022 г., съгласно погасителен план, неразделна част от договора. За целия период на кредита, кредитополучателят следва да върне общата сума от 4050.00 лева, от които 3000.00 лева главница и възнаградителна лихва от 1050.00 лева, при лихвен процесн 35.00 % и ГРП 49.66 %.

Т. Р. Г., в качеството й на клиент, сключва и договор за гаранция (поръчителство) на 14.06.2022 г. с Фератум Банк p.l.c., със седалище и адрес на управление: Малта, СТ Бизнес Център, Странд № 120, Гзира ГзР 1027, по силата на който Фератум Банк, предоставя гаранция, като се задължава да обезпечи изпълнение на задълженията, произтичащи от договора за потребителски кредит, срещи такса за предоставяне на поръчителство от 2970.00 лева, дължима от клиента Т. Г.. Таксата следва да се заплаща на 18 вноски с дата на първо плащане 13.07.2022 г. с краен срок до 05.12.2023 г.

Впоследствие, кредитополучателят получава имейл с приложен погасителен план, в видно от които следва да върне 18 вноски с посочен падеж в размер на 390.00 лева всяка.

Съгласно приетата по делото без възражения съдебно-счетоводна експертиза кредитополучателя Т. Г. извършва три плащания от по 390.00 лева, съответно на 05.07.2022 г., 02.08.2022 г. и 13.09.2022 г.

Правни изводи на съда:

Настоящият договор за кредит е потребителски по своя характер по смисъла на чл. 9 от ЗПК, поради което съдът служебно следва да съобразява неговото съдържание, съгласно изискванията на закона за потребителския кредит (ЗПК) и закона за защита на потребителите (ЗЗП.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК договорът за потребителски кредит задължително следва да съдържа погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.

Неразделна част от договора за кредит №1169454 е погасителен план, който посочва броя, падежа, размера и компонентите на всяка една погасителна вноска, но по делото няма каквито и да е данни този погасителен план да се връчва на кредитополучателя Г. (липсва положен подпис върху пог.план), предвид възражението на потребителя в исковата молба, че такъв погасителен план не е получаван от еня. Този юридически факт компрометира целия договора за кредит само на това основание. Независимо от този факт, дори и да се приеме, че кредитополучателят Г. се запознава с приложения по делото погасителен план към момента на сключване на договора за кредит, ищцата получава последващо електронно писмо по имейл, с посочен в него погасителен план, който се различава значително по съдържание от първоначалния погасителен план, от гледна точка на размер на всяка погасителна вноска. В този нов погасителен план не се описва по никакъв начин от какви по вид и размер вземания се състои всяка една отделна 3 погасителна вноска и каква е причината за промяната във възникналото между страните кредитно правоотношение. Това поставя длъжника по кредита в невъзможност да съобрази вида и финансовата тежест на задълженията по кредита, както и в изненада, тъй като промяната в погасителния план е след сключване на договора при уговорен друг различен първоначален план за погасяване на вземанията. Всичко това не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, което прави целия договор нищожен на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. На следващо място, неяснотата относно вида и размера на вземанията, от които се състои всяка отделна погасителна вноска в размер на 390.00 лева е в нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, което има за последица недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК.

Предвид горното, следва да се приеме, че Т. Р. Г. дължи чистата стойност на кредита на основание чл. 23 от ЗПК. В тази връзка от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че кредитополучателят извършва три последователни вноски от по 390.00 лева, или общо 1170.00 лева, които отнесени към главницата, редуцират същата на 1830.00 лева. До този размер предявения насрещен осъдителен иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 9 от ЗПК е основателен и следва да се уважи. В останалата част искът е неоснователен.

По отношение на вземането в размер на 2970.00 лева, предмет на отрицателния установителен иск:

На първо място, недействителността на договора за кредит на основание чл. 22 от ЗПК води до невъзможност учреденото поръчителство да породи своите правни последици, тъй като поръчителството има акцесорен характер и изисква наличието на съществуващ и действителен главен дълг.

Следователно не възниква задължение за поръчителя Фератум банк p.l.c към кредитора на длъжника „Фератум България“ ЕООД, респ. не възниква и вземане на поръчителя към длъжника Т. Г., поради синалагматичния характер правата и задълженията по договора. На второ място, страни по възникналото правоотношение по договора за гаранция (поръчителство) от 14.06.2022 г. са чуждестранното юридическо лице Фератум банк p.l.c. и Т. Р. Г., поради което следва да се приеме, че „Фератум България“ ЕООД не е материалноправно легимиран да търси заплащане на сумата от 2970.00 лева. Предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 2970.00 лева е основателен на посочените по-горе две основания.

Отделно от това, клаузата, с която се договаря такса за предоставяне на поръчителство, в случая се явява недействителна, като противоречаща на императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП, както и на добрите нрави. Това е така, тъй като Юридическото лице – поръчител Фератум банк p.l.c е предварително одобрено от кредитора „Фератум България“ ЕООД, от което следва извода, че при сключването на акцесорния договор, като част от договора за потребителски кредит, длъжникът няма право на избор на поръчител и възможност за индивидуално договаряне на съдържанието на учреденото обезпечение. Това води до значително неравновесие в правата 4 между потребителя и търговеца, и не отговаря на изискването за добросъвестност при предоставяне на кредити, в частност лишава длъжника от право на избор и възможност за индивидуално договаряне.

На следващо място, от изпратения по имейл на кредитополучателя нов погасителен план с размер на всяка вноска от по 390.00 лева, може да се предположи, че изпълнението на задължението за заплащане на процесната такса е разсрочено и е включено като част от размера на дължимите погасителни вноски по договора за кредит. Това противоречи пряко на чл. 19 от ЗПК, тъй като таксата за учреденото обезпечение, не е включен а в годишния процент на разходите (ГПР), изчислен и посочен в договора за кредит към момента на сключването му. Процесното вземане е несъмнено разход, свързан с отпуснатия кредит, който, обаче възниква по-късно при определени условия, което има за последица оскъпяване по скрит начин отпуснатия кредит, без това оскъпяване да е надлежно обявено на потребителя чрез посочване в договора процентния размер на ГПР, в съответвие със специалните изисквания на чл. 19 от ЗПК, свързани с потребителското кредитиране. По този начин се предоставя невярна информация, която заблуждава потребителя относно действителния размер на разходите, които следва да направи по време на действие на договора. В тази връзка като се вземе предвид, че ГПР, посочен в договора за заем е 49.66 %, то включването към ГПР на таксаа за предоставено поръчителство, води не само до значително увеличаване на риска от неплатежоспособност на длъжника, но ще нарушава императива, уреден в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, забраняващ разходите по заема за година да надвишават 50 % от размера на отпуснатото кредитиране.