Решение № 987 от 28.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 987 гр. София, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Иванка Иванова при участието на секретаря Мария Г. Минова като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20261000500323 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 6488 от 29.10.2025 г. по гр.д. № 7968/2022 г. Софийски градски съд, ГО, І-29 състав осъдил „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“

ЕАД, ЕИК 000694286, да заплати на Г. Й. Б., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 8 000 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, и сумата от 215.00 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващо се в направени разходи за закупени медикаменти, дължими по силата на застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност” № BG/03/120002101057, във връзка с реализирано на 03.08.2020 г. пътнотранспортно произшествие в с. Казичене по вина на Б. Г.

Д. - водач на лек автомобил „Алфа Ромео 145” с рег. № ***, ведно със законната лихва върху сумата от 23.03.2021 г. до окончателното й изплащане, като отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер. На основание чл. 38 ЗА ответникът е осъден да заплати на пълномощника на ищеца 1 адвокат Д. С. Н., сумата от 400 лв. – адвокатско възнаграждение; На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 2 974.25 лв. – разноски по делото; На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът е осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 720 лв. и разноски по делото в размер на 124.34 лв.

Срещу решението е подадена въззивна жалба вх. № 149845/11.12.2025 г. от ищеца Г. Й. Б., чрез пълномощника му адв. Д. Н. от САК, който го обжалва в частта, с която предявеният като частичен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 8 000 лв. до 20 000 лв. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част като постановено при неправилно приложение на материалния закон - чл. 52 ЗЗД. Първоинстанционният съд не съобразил в достатъчна степен болките и страданията и съпътстващите изключително негативни преживявания и състояния, които претърпял и продължавал да търпи ищецът от причинените му физически и психически увреждания.

Определеният размер на обезщетението бил занижен и не съответствал на претърпените неимуществени вреди. По делото било безспорно установено, че в резултат от ПТП ищецът претърпял телесни увреждания, които съгласно приетото заключение на СМЕ били в пряка причинно-следствена връзка с ПТП от 03.08.2020 г. Спешна медицинска помощ му била оказана в УМБАЛ „Света Ана“ АД – София, където бил прегледан на 03.08.2020 г. и освободен с работна диагноза Контузия на главата. На 03.08.2020 г. била извършена компютърна томография, като на 04.08.2020 г. извършилият изследването дал заключение: „Описаните промени са на фона на анамнеза за прекарано ПТП.

Огнищните в дясна ГМХ са както при контузионно огнище на фона на нискостепенен едем на бялото вещество. Посттравматични промени по типа на динамичен блок в шийния отдел на гръбнака с протрузия на С4-5“. През цялото време след ПТП ищецът имал силно и постоянно главоболие и нестихващи болки в областта на врата и шията, понякога придружени от загуба на равновесие и тремори на крайниците, както и гадене и повръщане;

Дразнела го светлината, както и външни дразнители като шум, телевизия и др.

Започнал да получава припадъци с уточнен произход, без спомен за случилото се. На 02.10.2020 г., поради влошено здравословно състояние ищецът постъпил в Клиника по неврохирургия при УМБАЛ „Света Ана“ АД по повод пристъпи със загуба на съзнание, припадъци, съпроводени с „треперене на 2 крайниците“, световъртеж, замаяност, нестабилност при ходене, главоболие.

След проведените редица изследвания му била поставена диагноза: Мозъчно сътресение. Разтежение на сухожилно-мускулните връзки на шията. С придружаващи заболявания: Захарен диабет тип 2 и Епилепсия. На 15.04. и 21.04.2021 г. по повод зачестили епилептични пристъпи лекар невролог му предписал увеличен прием на „Трилептал“. Месеци след катастрофата ищецът изпитвал болки, световъртеж, загуба на съзнание и замаяност и бил изключително психически разстроен. След ПТП получавал многократно епилептични припадъци в резултат на проявила се посттравматична епилепсия. Преди пътния инцидент ищецът нямал подобни оплаквания.

Понастоящем състоянието му продължавало да се влошава и лечението му не било приключило. Получените при ПТП сериозни физически и психически увреждания променили изцяло начина на живот на ищеца. Заради получената контузия на главата в продължение на месеци изпитвал силни болки в главата и врата, трябвало да спазва постелен режим. Настъпили съществени промени в емоционалното му състояние, изпитвал често безпокойство и страх, загубил добрия си сън, и досега изпитвал страх, когато е на пътя. Поради това частичният иск бил основателен до размера от 20 000 лв. Определеното от съда обезщетение не можело да репарира действително претърпените вреди с оглед вида, броя и характера на получените травми, продължителността и интензитета на търпените болки и страдания, битовите неудобства, последиците за здравето на пострадалия за в бъдеще, както и социалноикономическите условия в страната към момента на увреждането. Размерът на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение не бил съобразен с принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, както и със съдебната практика по сходни казуси. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо това постанови друго, с което да осъди ответника да му заплати разликата над 8 000 лв. до 20 000 лв., ведно със законната лихва от 23.03.2021 г. до окончателното плащане. Претендира разноски, като съгласно представения списък по чл. 80 ГПК се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на пълномощника му на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА в размер, определен съобразно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. С молба от 01.06.2026 г. прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, което не мотивира.

3

Въззиваемата страна

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

ЕДНОЛИЧНО

АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“

ЕАД, чрез пълномощник адв. М. Д. от САК е депозирала писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва жалбата. Обезщетението било определено в съответствие с критерия в чл. 52 ЗЗД и било съответно на действително полученото от ищеца увреждане. Изброените в жалбата зравословни проблеми на ищеца и тяхната причинна връзка с ПТП не били доказани по делото и правилно не били взети предвид при определяне размера на обезщетението. Вещото лице от СМЕ констатирало липса на медицинска документация, въз основа на която да може да се направи обоснован извод за наличие на посттравматична епилепсия, а същевременно посочило, че ищецът страда от диабет и че е напълно възможно поради това да получава хипогликемични припадъци, вкл. треперене на крайниците, които нямали връзка с ПТП. Вещото лице посочило също, че по делото няма медицински документи, установяващи твърдяното от ищеца неврологично състояние, както и че не се явил за преглед, въпреки многократните уверения на процесуалния му представител. От заключението на повторната СМЕ, изготвена от вещо лице – специалист по образна диагностика се установило, че травмите в шийния отдел на гръбначния стълб са с дегенеративен характер и от представените образни изследвания няма основание да се приеме, че същите са с травматичен произход. Това вещо лице констатирало също, че на извършеното на 04.08.2020 г. образно изследване на главен мозък се наблюдава много малък мозъчен едем с уточнение, че няма данни ищецът да е губил съзнание. От анализа на изготвената след ПТП медицинска документация и заключенията на СМЕ се налагал извод, че от произшествието на ищеца е причинена единствено мозъчна травма с медико-биологичен характер на лека телесна повреда и нямало основание да се приеме, че във връзка с нея ищецът е търпял значителни по продължителност и интензитет страдания и неудобства. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част като правилно. Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК. Съображения излага в писмена защита от 09.06.2026 г.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

4

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен до посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваната част. С оглед оплакванията в жалбата въззивният съд го намира за правилно като краен резултат по следните съображения:

С исковата молба първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ – частичен иск за сумата 50 000 лв. от общо 100 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания, причинени на ищеца при ПТП, състояло се на 03.08.2020 г. около 01:00 ч. в с.

Казичене по вина на водача на лек автомобил „Алфа Ромео 145” с рег. № *** Б. Г. Д., чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника към датата на произшествието, и за сумата 215 лв. – обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди вследствие същото ПТП – разходи за компютърна томография. Претендирана е и законната лихва върху главниците от 22.03.2021 г. (уточнение в проведеното първо открито съдебно заседание в първата инстанция) до окончателното плащане.

Ищецът твърди в исковата молба, че вследствие ПТП получил телесни увреждания. Спешна медицинска помощ му била оказана в УМБАЛ „Света Ана“ АД – София, където бил прегледан на 03.08.2020 г. и освободен с работна диагноза Контузия на главата. На 03.08.2020 г. била извършена компютърна томография, като на 04.08.2020 г. извършилият изследването дал заключение:

„Описаните промени са на фона на анамнеза за прекарано ПТП. Огнищните в дясна ГМХ са както при контузионно огнище на фона на нискостепенен едем на бялото вещество. Посттравматични промени по типа на динамичен блок в шийния отдел на гръбнака с протрузия на С4-5“. През цялото време след ПТП ищецът имал силно и постоянно главоболие и нестихващи болки в областта на врата и шията, понякога придружени от загуба на равновесие и тремори на крайниците, както и гадене и повръщане. Дразнела го светлината, както и 5 външни дразнители като шум, телевизия и др. Започнал да получава припадъци с уточнен произход, без спомен за случилото се. На 02.10.2020 г. поради влошено здравословно състояние ищецът постъпил в Клиника по неврохирургия при УМБАЛ „Света Ана“ АД по повод пристъпи със загуба на съзнание, припадъци, съпроводени с „треперене на крайниците“, световъртеж, замаяност, нестабилност при ходене, главоболие. След проведените редица изследвания му била поставена диагноза: Мозъчно сътресение. Разтежение на сухожилно-мускулните връзки на шията. С придружаващи заболявания:

Захарен диабет тип 2 и Епилепсия. На 15.04. и 21.04.2021 г. по повод зачестили епилептични пристъпи лекар невролог му предписал увеличен прием на „Трилептал“. Месеци след катастрофата ищецът все още изпитвал болки, световъртеж, загуба на съзнание и замаяност и бил изключително психически разстроен. След ПТП получил многократно епилептични припадъци, някои от тях придружени с треперене на крайниците, в резултат на проявила се посттравматична епилепсия. Преди пътния инцидент ищецът нямал подобни оплаквания. Понастоящем състоянието му продължавало да се влошава и лечението му не било приключило. Получените при ПТП сериозни физически и психически увреждания променили изцяло начина на живот на ищеца. Заради получената контузия на главата в продължение на месеци изпитвал силни болки в главата и врата, трябвало да спазва постелен режим.