Решение № 438 от 21.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 438 гр. Пловдив, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветан Ил. Цветков

Членове:

Петко Ив. Минев

В. Т. Семкова при участието на секретаря Александрина Ст. Илиева като разгледа докладваното от Петко Ив. Минев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20235300601724 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от № 2600045/25.11.2022г., постановена по НЧХД №3709/2020г., РС – Пловдив, 11 н. с. е признал подсъдимия К. Д. Н. за виновен в извършване на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, освободил го е от наказателна отговорност по реда на чл. 78, ал. 1 от НК и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева, като го е оправдал в това да е причинил на частния тъжител и кръвоизлив под меката мозъчна обвивка.

Със същата присъда РС – Пловдив е признал подсъдимата Т. О. Н. за виновна в извършване на престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, освободил я е от наказателна отговорност по реда на чл. 78, ал. 1 от НК и е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

ПРС е присъдил в тежест на двамата подсъдими направените по делото разноски и се е произнесъл по веществените доказателства.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е присъдил в тежест на подсъдимите К. Д. Н. и Т. О. Н. направените от ч.т. В. И. Г. разноски по 1 делото в размер на 1550 лева, както и да заплатят по сметка на ВСС в полза на ПРС сумата от 50 лева разноски по делото.

Присъдата е обжалвана от подсъдимите К. Д. Н. и Т. О. Н. чрез защитниците им – адв. С. З. и адв. В. А.. Твърди се, че присъдата на РС – Пловдив е незаконосъобразна, неправилна и постановена в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че наложеното наказание е явно несправедливо. Иска се отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимите К. Д. Н. и Т. О. Н. да бъдат признати за невинни и оправдани по повдигнатото им обвинение.

Частният тъжител В. И. Г. и повереник ът му – адв. Ц. Т. не са взели становище по въззивните жалби.

В съдебно заседание, подсъдимия К. Д. Н. не се явява. За него се явява защитникът му – адв. В. А. и поддържа жалбата. Иска се отмяна на присъдата и прекратяване на наказателното производство спрямо подсъдимия по повдигнатото му обвинение, тъй като тъжбата на частния тъжител е просрочена – подадена е след изтичане на 6-месечния срок по чл. 81, ал. 3 от НПК.

В съдебно заседание, подсъдимата Т. О. Н. не се явява. За нея се явява защитникът и – адв. С. З. и поддържа жалбата. Иска се отмяна на присъдата и прекратяване на наказателното производство спрямо подсъдимата по повдигнатото му обвинение поради изтичане на абсолютна давност за наказателно преследване. Пред въззивната инстанция е депозирана молба от подс. Н., в която заявява, че желае наказателното производство спрямо нея да бъде прекратено поради изтичане на абсолютна давност за наказателно преследване.

Въззиваемата страна – частният тъжител В. И. Г. не се явява.

Повереникът му – адв. Ц. Т. иска присъдата да бъде потвърдена, а жалбите на двамата подсъдими да бъдат оставени без уважение.

Въззивният съд, като обсъди направените с жалбите оплаквания, становищата на страните заявени пред настоящата инстанция и като извърши цялостна служебна проверка на присъдата, съгласно изискванията на чл.314, ал.1 от НПК, намери жалбата на подс. К. Н. за НЕОСНОВАТЕЛНА, а жалбата на подс. Т. Н. за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

2

От събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият К. Д. Н. е роден *********** с ЕГН **********.

Подсъдимата Т. О. Н. е родена на ******** с ЕГН **********.

Подсъдимият К. Н. и подсъдимата Т. Н. били съпрузи. Ж. Н. била тяхна дъщеря. Последната се запознала с тъжителя В. Г. и не след дълго тя забременяла от него. Като съобщила това обстоятелство на родителите си, те не се зарадвали особено, тъй като смятали, че връзката между дъщеря им и Г. била от съвсем скоро. Отделно от това те не харесвали особено Г., тъй като не им допадало поведението му, което по тяхна преценка било арогантно. С времето отношенията между Ж. Н. и тъжителя се влошили, а откакто детето навършило година и три месеца, през 2019 г., се разделили.

През лятото на 2018 г. подсъдимите заедно с дъщеря им и внука им, К.

В.ев Г. били на почивка на морето. На 09.08.2018 г. те се завърнали в гр. П. и тъжителят и Ж. Н. провели телефонен разговор, в който се уговорили на следващия ден, 10.08.2018 г., Г. да дойде до парк „Р.“ в гр. П., в близост на който живеела Ж.. Около 19:00 ч. на уговорената дата тъжителят Г. отишъл в парк „Р.“, находящ се в кв. „Х.С.“, за да види детето си за известно време.

Обадил се на Ж., за да разбере къде се намират те двамата. Тя му отговорила, че с детето и родителите й, подсъдимите К. и Т. Н.и, са седнали в заведение „С.“, което се намирало на един от краищата на парка. На една от алеите от парка, в близост до заведението, тъжителят изчаквал Ж. да дойде със сина им.

Тя пристигнала заедно с детето в детска количка и го подала на тъжителя в ръце. Между двамата се завързал някакъв неустановен по съдържание спор.

След нея вървял подсъдимият Н., който като стигнал до Ж. й казал да остави детето и тъжителя насаме за малко, при което двата тръгнали обратно към заведението. Към този момент отношенията между тъжителя и Ж. Н. вече били влошени и изострени. Отдалечавайки се от тъжителя, Ж. и баща й чули от него обидни реплики към тях, сред които била употребена и думата „б.“.

След това Ж. поискала да си вземе детето, като между тримата започнал да се оформя скандал. Подсъдимата Т. Н. видяла това от заведението, станала и се запътила към тях. Докато вървяла към тях, видяла как тъжителят държи детето си пред него и говори на Ж. Н. и подсъдимия. Все пак Ж. взела детето си и започнала да го поставя в количката, като подсъдимият й помагал. В този 3 момент на място пристигнала подсъдимата Т. Н. и веднага с тъжителя влезли в словесен спор. Напрежението ескалирало, при което тъжителят В. Г. оплюл по лицето подсъдимата. Тя словесно предала извършеното от него, което дъщеря й и мъжът й я чули, разкрещяла се и се ядосала много. В отговор подсъдимата хванала силно с дланта на една си ръка подсъдимия за дясната предмишница и впила ноктите си в кожата му. Издърпала го с ръката си към нея, след което го отблъснала с ръка в областта на гърдите. В този момент подсъдимият Н. вече се бил изправил, като застанал между тъжителя и подсъдимата. Словесният конфликт продължавал, но тъжителят се обърнал и тръгнал в обратна посока, отдалечавайки се. Вече в гръб Н. нанесъл с ръка свита в юмрук два удара по главата и тила на тъжителя, от което последният паднал на земята. По същото време в парка се разхождала и Е. Т., която живеела на близо и познавала тъжителя и Ж. Н. лично, а на снимки била виждала и родителите на Ж.. Тя ги видяла всичките на алеята. Възприела поведението на всички като в конфликт и разправия. Видяла ясно какви действия извършила Т. Н., после К. Н., а накрая и как тъжителят пада на земята. Понеже била в напреднала бременност, се притеснила и не останала на място, нито отишла при тъжителя.

Подсъдимите, дъщеря им и малкото дете се отдръпнали настрани, като забелязали, че подсъдимият се изправя и сяда на близката беседка. В този момент тъжителят подавал сигнал на тел. 112. Не след дълго на място дошъл екип на спешна медицинска помощ, както и полицейски патрул от Второ РУ към ОД на МВР Пловдив, състоящ се от полицейските служители Ф. Б. и С.С.. Пострадалият бил откаран в УМБАЛ ‚Св. Георги“ ЕАД, където му било извършено изследване, включително и томографско.

След посещение на катедра по съдебна медицина в УМБАЛ „Св.

Георги“ ЕАД гр. Пловдив на 13.08.2018 г. на тъжителя било издадено съдебномедицинско удостоверение № 899/2018, което констатирало, че са му причинени кръвоизлив под меката обвивка на мозъка, контузия на главата, сътресение на мозъка, оток в окосмената част на главата, кръвонасядания и охлузвания на дясната предмишница. В продължение на около пет дни след случилото се изпитвал силни болки в главата, имал световъртеж и главоболие.

За претърпяното тъжителят сигнализирал на Районна прокуратура 4

Пловдив и се образувало досъдебно производство № 871/2018 г. по описа на Второ РУ към ОД на МВР Пловдив, водено като преписка с вх. № 7539/2018 г. по описа на РП – Пловдив. Производството било образувано за престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. На 17.12.2018 г. с постановление на РП Пловдив досъдебното производство било спряно на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК и е предоставена възможност на тъжителя да повдигне пред съда обвинение за извършване на престъпление от частен характер.

В хода на времето отношенията между тъжителя и Ж. Н. стигнали до такава степен на нетърпимост, че между страните били заведени множество дела, включително за родителски права и режим на лични отношения, домашно насилие и обида.

Съгласно допуснатата и назначена съдебнотехническа експертиза по писмени данни на тъжителя В. Г. били причинени следните травматични увреждания – контузия на главата, сътресение на мозъка, лекостепенен мозъчен оток, оток в окосмената част на главата в дясна тилно-слепоочна област, кръвонасядане в дясна гръдна половина по проекция на мишничната линия на ниво 4 и 5 ребро, 2 броя кръвонасядания на дясната предмишница в средна трета, драскотина по дясна предмишница. Вещото лице е посочило, че контузията на главата със сътресението на мозъка, протекло със степенно разстройство на съзнанието, зашеметяване, объркване, сънливост, документирано скенографски като лекостепенен мозъчен оток са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а кръвонасяданията и охлузването по дясната предмишница и травматичният оток по главата са причинили болка и страдание. Механизмът на получаване на травматичните увреждания е резултат от действието на твърд, тъп (тъпоръбест) предмет чрез удар или притискане с или върху такъв и добре отговарят да са получени при удар (удари) с юмрук по тила и гърдите, при стискане с ръце и нокти по дясната предмишница и падането на терена. Вещото лице е определило времетраенето на причинените болки и страдания около десетина дни от датата на травмата.

В съдебно заседание вещото лице посочва, че е работило с документацията по делото и изследванията, включително приложения диск.

Въз основа на тях не е открило суперавторитарен кръвоизлив, който е бил 5 посочен в медицинското удостоверение, като е оформило заключението си без тази находка.

ПРС е приел, че гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства: показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели Е. Т. (л. 145), частично от Ж. Н. (л. 145 гръб), Ф. Б. (л. 169 гръб), С.С. (л. 209 гръб), частично от обясненията на подсъдимия К. Н. (л. 220 гръб) и обясненията на подсъдимата Т. Н. (л. 225 гръб), частично от проведената между Н. и Т. очна ставка (л. 253 гръб), от разпита на вещото лице д-р П. (л.

147), както и от приложените по делото писмени доказателства – удостоверение за раждане (л. 5), съдебномедицинско удостоверение № 899/2018 г. от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД гр. Пловдив (л. 6), копие на постановление за спиране на досъдебно наказателно производство от 17.12.2019 г. по пр.пр. № 7539/2018 г. по описа на Районна прокуратура Пловдив (л. 8), съдебномедицинска експертиза по писмени данни № -П138/2021 г. ведно с медицинска документация (л. 99 и сл.), писмо от РЦ 112 – К. ведно с компактдиск (л. 154), писма от Второ РУ към ОД на МВР Пловдив (л. 157, 175, 213), докладна записка (л. 214), един лист извлечение от компактдиск с диагностика на наранявания (л. 251), вещественото доказателство компактдиск с диагностика на наранявания от УМБАЛ „Св.

Георги“ ЕАД гр. Пловдив (л. 86), справки за съдимост и останалите събрани по делото доказателства.

ПРС е кредитирал показанията на свидетелката Т., която е очевидец на конфликта и поведението на участниците в него. Съдът е приел че показанията на тази свидетелка кореспондират на заключението на СМЕ.