Решение № 8246 от 05.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8246 гр. София, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110109598 по описа за 2025 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за сумата 196,30 лева, за доставена от дружеството топлинна енергия през периода 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 08.08.2024 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 46,89 лева за периода от 15.09.2022 г. до 01.08.2024 г., сумата 20,92 лева за дялово разпределение за периода 01.07.2021 г. до 31.07.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 08.08.2024 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 6,17 лева за периода от 15.09.2021 г. до 01.08.2024 г., които суми касаят топлоснабден имот, находящ се в гр. . и за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ ./2024г. по описа на СРС, 67 състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, което е обусловено от това, че е собственик на топлоснабдения имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Съгласно приложимите общи условия той дължи и обезщетение за забавено плащане.

Ответникът, чрез назначения особен представител, не е депозирал отговор в законоустановения срок.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д.№ ./2024 г. по описа 1 на СРС, 67 състав, по което на 26.08.2024 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите 196,30 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 08.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 46,89 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 01.08.2024 г., сумата 20,92 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2021 г. до 31.07.2022 г., ведно със законна лихва за период от 08.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 6,17 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 01.08.2024 г.

Заповедта е връчена на ответницата при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът е указал на ищеца възможността от предявяване на искове за установяване на вземанията, съответно на основание чл.422 ГПК и в указания срок, ищецът е предявил настоящите искове.

По иска с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл.149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответницата, по силата на което е престирал и за ответната страна е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

По иска с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да установи погасяване на дълга.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. . от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда.

Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява 2 при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал.2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляря на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите. Следва да се посочи, че изключение от това правило е налице при наличието на сключен договор за доставка на топлинна енергия по отношение на същия имот от друго лице, за каквато хипотеза в случая не се излагат конкретни твърдения.

По делото е приложено писмено доказателство – копие от Нотариален акт за дарение на недвижим имот ., том ., дело . г. на нот. ., . . при Софийска нотариална служба към СРС, въз основа на който се установява, че Д. Р. К. и М.Г.К. са дарили на сина си Ю. Д. Р. процесния недвижим имот, находящ се в гр. .. /стара номерация/ и бл. 104 – /нова номерация/, вх. .. Установява се още, че дарителите запазват пожизнено правото си на ползване върху дарения недвижим имот. От извършените справки за предоставяне на данни по реда на Наредба 14/18.11.09 г. по искане № . г. и № . г. се установява, че Д. Р. К. е починал на 23.01.2014 г., а М.Г.К. – на 21.10.2014 г. Съгласно нотариален акт за покупко-продажба № ., том ., рег. № ., дело № . г. от 15.08.2022 г. на нот., вписан под № ., с район на действие СРС, Ю. Д. Р. продал на . и . процесния апартамент ., находящ се в гр. ..

С оглед на предходното следва да се приеме, че до момента на посочената продажба – 15.08.2022 г. собственик на процесния имот се явява ответникът. Както беше посочено по-горе, за възникването на облигационно отношение, на каквото се позовава ищецът, достатъчното условие е наличието на собственост върху топлоснабден имот, което в случая следва да се приеме за установено, респективно при липса на други доказателства, касаещи собствеността върху имота и по силата на нормативните разпоредби следва, че е съществувало облигационно отношение между Ю. Д. Р. и ищеца през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г.

Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за 3 отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на „.“ ЕАД, съгласно представения протокол от общо събрание на етажните собственици, депозиран при ищеца с вх. № .2 г.

По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза, от което се изяснява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се намира имотът, въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер е начислена топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция. Вещото лице посочва, че дяловото разпределение през процесния период е извършвано от „.“ ЕАД. Изяснено е, че в процесния период в имота на ответника не е имало отоплителни тела, а само 2 броя водомери за топла вода. Отоплението на стълбите било изключено на 01.11.2000 г. Поради това, че всички отоплителни тела били демонтирани, ТЕ за отопление на имота от радиатори, не е начислявана. В съдебно заседание, проведено на 08.04.2026 г. вещото лице е изяснило, че апартаментът е бил необитаем и не е използвана топлинна енергия за отопление на радиатори и топла вода, а само за сградна инсталация. От заключението се установява също, че заложената в подробните изравнителни сметки ТЕ за разпределение напълно съответства на отчетената от общия топломер. Топлината, отдадена от сградната инсталация била изчислявана по формула по т. 6.1.1 от Приложението към Наредба № . на база инсталирана отоплителна мощност на инсталацията и денградусите за периода, разпределена на база пълен обем на имота – 221 куб. м. За процесния период 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. вещото лице е изчислило, че общо дължимата сума е в размер на 196,27 лева.

Съдът намира, че заключението на вещото лице по изготвената експертиза следва да бъде изцяло кредитирано, тъй като от една страна е достатъчно задълбочено и се базира на документи за отчет, които са съставени при извършването на периодични отчети по отношение на топлоснабдения имот и сградата, в която той се намира, а от друга страна липсват обективни факти и доказателства, които да разколебават направените в него изводи.

Предвид изложеното претенцията срещу ответника за заплащане на топлинна енергия, за периода от 01.05.2021 до 30.04.2022 г., следва да бъде уважена за сумата от 196,27 лева и отхвърлена до пълния предявен размер от 196,30 лева.

За процесния период приложими към облигационните отношения между страните са били ОУ одобрени с Решение № .г. на КЕВР, които са влезли в сила на 11.07.2016 г. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, както да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното 4 количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. След изтичане на посочения период възниква основанието за дължимост на обезщетение за забава, което изчислено на основание чл. 162 ГПК, за периода от 15.09.2022 г. до 01.08.2024 г. възлиза на сумата от 46,89 лева, каквато е и претенцията на ищеца, предвид което искът се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен в цялост.