Определение № 2461 от 21.09.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2461 гр. Пловдив, 21.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Р.а Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от Р.а Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20265300501753 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.248 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Д. Н. И., ЕГН – **********, чрез адв.Р. Р., против Определение № 6664/29.05.2026г. по гр.д.№ 2633/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIII гр.с., с което е оставена без уважение подадената Молба с вх.№ 10615/02.02.2026г. по чл.248 от ГПК за изменение на Решение №412/29.01.2026г., постановено по гр.д.№ 2633/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIII гр. с., в частта за разноските. Моли да бъде отменено като неправилно и да се постанови съдебен акт, с който да се завиши размера на адвокатско възнаграждение за адв.Р. от 540 евро /с ДДС/ на 1178,20 евро /с ДДС/ и съответно да се намали адвокатското възнаграждение в полза на „Сити кеш“ООД от 480 лв. /с ДДС/ на 240 лв. /с ДДС/, респ. сумата равностойна в евро.

От насрещната страна „Сити кеш“ООД, ЕИК – 202531869, чрез Адвокатско дружество „****.“ БУЛСТАТ 177280936, чрез адв.Х. М., САК, е депозиран писмен отговор, че частната жалба е изцяло неоснователна.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

1

С Решение №412/29.01.2026г., постановено по гр.д.№ 2633/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIII гр. с., е признат за недействителен сключения на 29.01.2024 г. между страните „Сити Кеш“ ООД и Д. Н. И., договор за кредит № 1008680; отхвърлен е изцяло като погасен чрез плащане в хода на процеса предявения от „Сити Кеш“ ООД против Д. Н. И., иск за заплащане на сумата от 61 лева, представляваща незаплатен остатък от чистата стойност (главницата) по сключения между страните договор за кредит № 1008680 от 29.01.2024 г.; осъдено е на осн. чл.55, ал.1 от ЗЗД Сити Кеш“ ООД да заплати на Д. Н.

И., следните парични суми: парична сума в размер на 332 лв. с равностойност 169,75 евро, недължимо дадена по договор № 854525/29.04.2023 г.; парична сума в размер на 432 лв. с равностойност 220,88 евро, недължимо дадена по договор № 613255/29.12.2021 г.; и парична сума в размер на 332 лв. с равностойност 169,75 евро, недължимо дадена по договор № 540482/26.06.2021 г., ведно със законните лихви от завеждане на делото в съда – 10.02.2025 г., до окончателното плащане на сумите; осъдено е „Сити Кеш“ ООД да заплати на Д. Н. И. парична сума в размер на 918,12 лв. с равностойност 469,43 евро, представляваща разноски за производството; осъдена е Д. Н. И. да заплати на „Сити Кеш“ ООД, парична сума в размер на 580 лв. с равностойност 296,55 евро, представляваща разноски за производството; както и е осъдено „Сити Кеш“ ООД да заплати на адв. Р. Р., вписан в Пловдивската адвокатска колегия, с адрес на кантората в гр. Пловдив, ул.

„****, сумата от 540 евро /с ДДС/, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатно на ищеца правна помощ и съдействие по делото.

В мотивите на решението е записано, че парична сума в размер на 580 лв., с равностойност 296,55 евро, представляваща разноски за производството, са включени държавна такса и възнаграждение за един адвокат /в размер на 480 лв. с ДДС/ - опис на л.95 по делото.

С Молба с вх.№ 10615/02.02.2026г. молителят е посочил, че следва 2 вместо определеното му възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в размер на 540 евро /с ДДС/ да му се определи възнаграждение в размер на 1178,20 евро /с ДДС/ с оглед броя на предявените искове, както и да се намали на 240 лева /с ДДС/ възнаграждението за един адвокат, присъдено на насрещната страна.

В предоставения от съда срок насрещната страна „Сити Кеш“ ООД е взела становище, че исканията са неоснователни.

Районният съд, с атакуваното Определение № 6664/29.05.2026г., за да остави молбата без уважение, излага основни съображения, че съгл. чл.38, ал.2 от ЗАдв на представлявалия безплатно спечелилата страна адвокат се присъжда съответно възнаграждение при обективирането на две предпоставки - да е оказана безплатна адвокатска помощ на някое от предвидените основания и насрещната страна да е осъдена за разноски. Районният съд е потвърдил, че в случая те са налице и затова следва да се определи размера на дължимото адвокатско възнаграждение. Мотивира, че при определяне на размера на адвокатското възнаграждение съдът следва да вземе предвид фактическата и правна сложност на делото, без да е обвързан от предвидените в Наредба № 1 от 01.07.2024 г. на ВАдвС минимални възнаграждения, в този смисъл е задължителното за българските съдилища решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22.

Районният съд е посочил, че по конкретното дело фактическата сложност е ниска, тъй като са събрани преимуществено писмени доказателства, решено е било в едно единствено съдебно заседание, а правната сложност също не е висока, понеже съществува обилна и трайна съдебна практика, в която са разрешени спорните правни въпроси. Въпреки това, процесуалният представител на ищеца е осъществил успешно неговата защита чрез изготвяне на искови молби и становище вместо явяване в откритото заседание, поради което е определен размер на хонорар в размер на 540 евро /с вкл. ДДС/. При определяне на този размер било отчетено обстоятелството, че са разгледани отношенията между страните по няколко договора за кредит, както и обстоятелството, че изготвените искови молби са идентични, а предметът на защита по формално образуваните в един и същи ден между едни и същи страни множество дела се припокрива – разликите са единствено в номерата и датите на сключване на договорите (с еднакво съдържание и еднакъв порок) и в конкретно платените по всеки договор суми.

3

Предложеният от молителя адв. Р. размер е преценен от Районния съд за завишен с оглед фактическата и правна сложност на делото.

На следващо място, Районният съд е посочил, че му е известна служебно практиката на адв. Р. да образува в рамките на два-три дни между пет и десет производства по почти идентични искови молби между едни и същи страни - напр. делата на госпожа И. К., различаващи се единствено в датите и номерата на сключване на процесните съглашения и/или размерите на претендираните за връщане суми. Тази практика водила до разхищение на съдебно-административен и магистратски ресурс и трудно било да се намерят аргументи за нейната целесъобразност с оглед защитата на интереса на клиентите на адв. Р.. Нещо повече – тази практика водила до разрояване на огромен брой почти идентични дела, чиято отделна фактическа и правна сложност е незначителна, което давало повод за определяне на сравнително ниски адвокатски възнаграждения по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв, и в този смисъл засяга интересите на адвокатурата за получаване на достойно възнаграждение за положения труд. Посочено е също, че няма основание тази практика да продължава се допуска, тъй като било явно, че интересите на ищеца в хипотеза като процесната могат да бъдат ефективно защитени в рамките на едно съдебно производство. Това обстоятелство било отбелязано и от въззивния съд в една от хипотезите на образувани чрез адв. Р. в рамките на няколко месеца (от края на октомври до края на май) множество идентични дела (понастоящем над 75 броя) от името на госпожа И. К., която хипотеза е станала известна поради подадените от адв. Р. многобройни неоснователни жалби против отказите на Районния съд да освободи г-жа К. от заплащане на държавни такси и разноски по всяко от делата – определение № 3754/05.12.2025 г., постановено по ч. гр. дело № 3172/2025 г. по описа на РСПловдив, IX възз. гр. с. Образуването в един и същи ден на множество дела между същите страни по почти еднакви искови молби, по всяко от които да се иска извършването на отделна преценка от отделен докладчик за размера на дължимото адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, се намирало от съда за поведение, граничещо със злоупотреба с правото на достъп до съд.

Като е съобразил изложените обстоятелства и наличието на предпоставките по чл.213 от ГПК, Районният съд е пристъпил към съединяване на едновременно образуваните от адв. Р. дела между госпожа Д. И. и „Сити Кеш“ ООД. Относно искането на адв. Р. да се намали като прекомерно 4 възнаграждението за един адвокат, присъдено на „Сити Кеш“ ООД от 480 лв.

/с вкл. ДДС/ на 240 лв. /с вкл. ДДС/, отразено в общия размер на присъдените съгласно списъка по чл. 80 от ГПК разноски, възлизащ на 580 лв., респ. 296,55 евро, същото е прието за неоснователно. При преценката на съда, че този размер не е прекомерен, е отчетено изведеното в актуалната практика на ВКС след влизане в сила на горепосочения акт на СЕС правило, че платено адвокатско възнаграждение се намалява поради прекомерност само ако трудът на адвоката е явно и съществено надценен – в този смисъл напр. определение № 2995/13.06.2024 г. по ч. гр. дело № 991/2024 г., в което изрично е прието следното: „Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен… И в този случай съдът концентрира преценката по чл.78, ал.5 от ГПК върху това, дали ответникът съществено е надценил труда на своя адвокат, т.е. дали е положил дължимата грижа.“ Предложеният от молителя размер е счетен от съда за занижен с оглед описаните критерии.

С частната жалба на адв.Р. са направени възражения, че действително няма спор, че обстоятелствената част на описаните искови молби е почти идентична, но въпреки това съдът вижда готов продукт на една комплексна услуга. Зад една на пръв поглед идентична искова молба трябва първо да се проведе консултация с клиента, за да се уточнят фактите около всеки един договор. После да се изследва с какви доказателства страната разполага преди завеждане на делото. После да се прецени за всеки отделен договор какви доказателствени искания трябва да се направят. После да се проследи цялостното развитие на делото. „Тези дела“ не са продукт на бланкетна адвокатска дейност, а пряка последица от дългогодишни нелоялни търговски практики на финансови институции, които въпреки големия обем натрупана съдебна практика — както на национално, така и на европейско ниво — продължават да изготвят и използват договори, които не отговарят на императивните изисквания на закона. Поддържа, че е несправедливо именно адвокатският труд по защитата на засегнатите потребители да бъде обезценяван с твърдението, че се касае за „елементарни“ и „бланкетни“ дела.

Всеки казус изисква отделяне на време за консултация с клиента, преглед на доказателствата, анализ на конкретния договор, преценка на извършените плащания, избор на най-подходящата линия на защита на накърнените права и 5 проследяване на съдебното производство. Повтаряемостта на тези спорове не прави защитата формална, а показва трайността на проблема, породен от повтарящи се нелоялни практики. Това не е бланкетно процесуално представителство, както се твърди в молбата по чл. 248 от ГПК, а необходима правна защита срещу системно засягане на потребителски права. Поддържа, че не споделя извода, че предявяването на отделни искове по отделни договори представлявало „изкуствено разрояване“ на претенции или разхищение на съдебен ресурс. Всяка претенция произтича от самостоятелно облигационно отношение, индивидуализирано с отделен договор за кредит, отделна дата на сключване, отделни плащания, отделен размер на претендираната сума и отделен доказателствен материал. Обстоятелството, че правната квалификация и част от правните доводи са сходни, не заличава самостоятелния характер на всяко вземане. Позовава се на чл. 6, ал. 2 от ГПК, затова, че предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Избраният процесуален подход е допустим от закона и е обусловен от стремежа всяко правоотношение да бъде разгледано ясно, самостоятелно и без смесване на доказателства, плащания и възражения по различни договори. При съединяване на множество претенции в едно производство делото не става по-просто, а напротив — увеличава се обемът на доказателствата, броят на отделните фактически проверки и рискът от процесуално объркване.