Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1167 от 29.10.2026, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно частно гражданско дело 864/2026
Вид
Определение № 1167
Подписан
29.10.2026
В сила
29.10.2026
Състав
МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ, ВЛАДИМИР РУМЕНОВ РУМЕНОВ, ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ ЦОНЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 411, ал.2, т. 5, предложение първо · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 418 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 418, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 48, ал. 7 · Кодекс на международното частно право
  • член 5, параграф 1 · Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст)

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1167 гр. Перник, 29.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ДИИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500864 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 418, ал.5 ГПК.

С разпореждане рег. № 28713 / 30.09.2026, постановено по ч. гр. д. № 10638 / 2026г. по описа на Пернишкия районен съд, е отхвърлено заявлението на „Банка ДСК“ АД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, срещу длъжника Б. Х. Б., с ЕГН **********.

За да отхвърли заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника, Пернишкият районен съд е обсъдил Решение на Съда на ЕО, ІІІ-ти състав от 02.04.2009 г. по дело C 523/07 и разпоредбата на чл. 48, ал. 7 КМЧП - под „обичайно местопребиваване“ се разбира мястото, в което лицето се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. От изложеното е приел, че понятието „обичайно местопребиваване“ отразява фактическата връзка на едно лице с територията на съответната държава.

Въз основа на представените доказателства за връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост на длъжника е отбелязал, че по данни на Д. Д. - майка на длъжника, живуща на регистрирания му постоянен и 1 настоящ адрес, той „живее и работи в ***“.

С оглед изложеното е направил извод, че длъжникът няма обичайно местопребиваване в България, а живее в друга държава, където е съсредоточен центърът на неговите интерси, което пък представлява основание за отказ за издаване на заповед за изпълнение, изрично предвидено в чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК.

Като аргумент в тази посока е цитирал разпоредбата на чл. 415, ал. 2 ГПК, предвиждаща, че в случаите по ал. 1, т. 2 съдът постановява спиране на изпълнението, ако е издаден изпълнителен лист по чл. 418 ГПК, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса с посочване на източника на информация, т.е., заявителят следва да установи вземането си по реда на исковото производство.

Посочил е, че това е в синхрон с тълкуването, дадено с Решение на Съда на ЕО, IV състав, от 16.05.2024 г. по дело С-222/2023 г., според което член 4, параграф 1 и член 5, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 не допускат национална правна уредба да предоставя на съд на държава членка компетентността да издава заповед за изпълнение срещу длъжник, за когото съществува обосновано предположение, че към датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, е имал местоживеене на територията на друга държава членка, в случаи, непредвидени в глава II, раздели 2-7 от този регламент.

Недоволно от разпореждането, е останало „Банка ДСК“ АД, което го е обжалвало с частна жалба, подадена по електронен път на 14. 10 2026г., чрез юрисконсулт Д. Г. Д.. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу задълженото лице за посочените в заявлението суми в цялост.

Пернишкият окръжен съд намира, че частната жалба е подадена в срок и дължимата държавна такса е внесена, поради което същата се явява редовна.

Частната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, имаща правен интерес от подаването й срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, поради което са явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по 2 същество.

Разглеждайки по същество частната жалба, Пернишкият окръжен съд, който не е обвързан само от изложеното в нея, намира следното:

В заповедното производство пред Пернишкия районен съд, както и в настоящето въззивно производство пред Пернишкия окръжен съд, не е установено, че длъжникът живее и работи в ***. В тази насока са единствено думите на неговата майка Д. Д. - майка на длъжника, живуща на регистрирания му постоянен и настоящ адрес, отбелязани при връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост на длъжника.

От служебно извършените справки от Пернишкия окръжен съд се устанановява, че Б. Х. Б., с ЕГН **********, има постоянен и настоящ адрес в ***, като регистрацията на постоянния адрес е от 21. 09. 2020г., а регистрацията на настоящия адрес е от 21. 12. 2013г., както и че от 12. 08.

2020г. – четири години преди сключване на договора за кредит, същият няма трудово правоотношение тае територията на Република България.

Тъй като и Република България и *** са страни членки на Европейския съюз, в случай, че длъжникът имаше настоящ адрес в ***, то същият щеше да бъде отбелязан в извършената справка за настоящия му адрес.

Извън голословните твърдения на неговата майка, която е и заинтересована, по делото, няма каквито и да е други доказателства, установяващи трайната уседналост на длъжника в ***. Следователно не е налице хипотезата на чл. 411, ал.2, т. 5, предложение първо от ГПК – длъжникът да няма обичайно местопребиваване на територията на Република България.

С оглед изложеното компетентен да издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, срещу длъжника Б. Х. Б., с ЕГН **********, е Пернишкият районен съд. Тъй като Пернишкият районен съд не е обсъждал дали са налице останалите основания за издаване на заповед за изпълнение, то обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото върнато на Пернишкия районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия, съгласно настоящите мотиви.

Водим от гореизложеното, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

Отменя разпореждане рег. № 28713 / 30.09.2026г., постановено по ч. гр. д.

№ 10638 / 2026г. по описа на Пернишкия районен съд.

Връща делото на Пернишкия районен съд, на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4