Определение № 1045 от 07.04.2026, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно търговско дело 244/2026
- Вид
- Определение № 1045
- Подписан
- 07.04.2026
- В сила
- 07.04.2026
- Състав
- Костадинка Недкова, Красимир Машев, Николай Марков
Цитирани разпоредби
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 2, предл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 429, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 459 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 461 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 464 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 464, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 136, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 150, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 153 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 171 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 173, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 17, ал. 1, б. "в" · Правилник за вписванията
- чл. 17, ал. 4 · Правилник за вписванията
- чл. 150 · Търговски закон
- чл. 607, ал. 1, предл. 1 · Търговски закон
- чл. 637, ал. 6 · Търговски закон
- чл. 722 · Търговски закон
- чл. 735, ал. 1 и ал. 3 · Търговски закон
- чл. 735, ал. 1, т. 2 · Търговски закон
- чл. 735, ал. 1 и ал. 3 · Търговски закон
- чл. 739, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 744, ал. 1 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1045 гр. София, 07.04.2026 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Костадинка Недкова
Членове:
Николай Марков
Красимир Машев като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело № 20268002900244 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ФЗ Васил Костов” ООД, чрез пълномощника му адв. Н. П. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 553/06.11.2025 г., постановено по в. т. д. № 319/2025 г. по описа на Апелативен съд-София, ТО, 13 състав, с което е потвърдено решение № 664/02.02.2025 г., постановено по гр. д. № 3618/2024 г. по описа на СГС, ГО, I-21 с-в, с което е отхвърлен предявеният от „ФЗ Васил Костов” ООД срещу „Първа инвестиционна банка” АД осъдителен кондикционен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на 30000 лв. (от общо претендирания размер от 600000 лв.), представляваща сума, с която банката се е обогатила при извършеното разпределение по изп. д. № 380/2019 г. по описа на ЧСИ - без да е притежавала право на предпочтително удовлетворяване (притежаваното от нея ипотечно право е било погасено с прекратяването на обезпеченото вземане на основание чл. 739, ал. 2, предл. 1 ТЗ, във вр. с чл. 150, а. 1 ЗЗД).
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като то е постановено в противоречие с материалния закон – въззивният съд не е съобразил, че встъпването в дълга на несъстоятелния длъжник представлява 1 лично обезпечение, което обаче поражда самостоятелно, а не акцесорно задължение, поради което встъпилият в дълг като трето лице не е учредил обезпечение на неудовлетвореното в производството по несъстоятелност вземане, принадлежащо на банката. В този смисъл, твърди, че нейното парично притезание е погасено на основание чл. 739, ал. 2 ТЗ, тъй като е останало неудовлетворено в процеса на несъстоятелност на длъжника „Елпина Фуудс” АД (н.). Но тъй като учреденото от този несъстоятелен длъжник ипотечно право е акцесорно, при погасявана на обезпеченото вземане на банката е прекратено и притежаваното от нея ипотечно право – с първа по ред ипотека (чл. 150, ал. 1 ЗЗД), към момента на извършване на разпределението по реда на чл. 461 ГПК (след възлагане на ипотекирания имот на взискателя „Първа инвестиционна банка” АД) именно вземането на „ФЗ Васил Костов” ООД (ипотекарен кредитор с втора по ред ипотека) е следвало да бъде удовлетворено предпочитателно по реда на привилегиите по чл. 136, ал. 1 ЗЗД, а не погасеното към този момент на основание чл. 739, ал. 2 ТЗ парично притезание на баката. Счита, че при извършване на разпределението чрез прихващане на вземането на банката по чл. 461 ГПК действителният ипотекарен кредитор - „ФЗ Васил Костов” ООД (след погасяването на основание чл. 150, ал. 1 ЗЗД на ипотечното право на банката, с първа по ред ипотека), е обеднял със сумата от 600000 лв. (размера, до който е било прихванатото вземането на взискателя „Първа инвестиционна банка” АД към несъстоятелния длъжник, учредил първа по ред ипотека върху процесния имот) за сметка на неоснователното обогатяване на банката. От друга страна, излага правни съображения за незаконосъобразност на правния извод на въззивния съд, че ищецът – ипотекарен кредитор с втора по ред ипотека, е имал друг ред за правна защита извън субсидирания иск по чл. 59 ЗЗД, а именно чрез иск по чл. 464 ГПК, предявен срещу банката (взискател) и длъжника по изпълнението („Локал Асетс Мениджмънт Енд Рисорсис” АД, който е приобретател на ипотекирания от „Елпина Фуудс” АД имот) за отричане със сила на пресъдено нещо на съществуването на изпълняемото право на банката или на нейна привилегия при удовлетворяване на това вземане. Счита, че този иск би бил недопустим поради уредената в чл. 637, ал.
6 ТЗ нормативна забрана, тъй като едномесечният срок за предявяване на иска по чл. 464 ГПК би изтекъл на 17.11.2022 г. (процесното разпределение е влязло в сила на 17.10.2022 г.), а решението, с което длъжникът по изпълнението 2
„Локал Асетс Мениджмънт Енд Рисорсис” АД (необходим задължителен другар в исковото производство по чл. 464 ГПК) е обявен в несъстоятелност, е постановено на 19.10.2022 г. и вписано в ТР на 20.10.2022 г.
Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, както със специалната процесуална предпоставка, регламентирана в чл.
280, ал. 1, т. 3 ГПК, така и със самостоятелното селективно основание, уредено в чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – решението е очевидно неправилно, като поставя следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1.
„Погасява ли се по силата на чл. 739, ал. 2 ТЗ ипотечното право по неудовлетворено в производството по несъстоятелност вземане след влизане в сила на решението по чл. 735, ал. 1, т. 2 ТЗ, когато преди прекратяване на производството по несъстоятелност трето лице е встъпило в обезпечения с ипотека дълг?” и 2. „Допустим ли е искът по чл. 464, ал. 1 ГПК, когато преди началото на едномесечния преклузивен срок от влизане в сила на разпределението е открито производство по несъстоятелност срещу длъжника предвид забраната на чл. 637, ал. 6 ТЗ и обстоятелството, че длъжникът е задължителен необходим другар в производството по чл. 464 ГПК?” (касаторът счита, че правният отговор по тези правни въпроси ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитие на правото).
Ответникът е подал в законоустановения срок писмен отговор на касационната жалба, в която развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба. Поддържа правното становище, че макар и да не е учредил ипотеката, приобретателят на ипотекиран имот представлява трето лице по смисъла на чл. 739, ал. 2 ТЗ, поради което неудовлетвореното в производството по несъстоятелност вземане не е погасено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, II отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките на чл.
280, ал. 1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник - с редовно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.
3
283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изяснил, че между страните не е спорно правнорелевантното обстоятелство, че срещу „Елпина фуудс” АД и „Родопа Шумен 1884” АД по гр. д. № 24083/2009 г. по описа на СРС по заявление на „ПИБ” АД е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 30.05.2009 г. за заплащане солидарно на сумата от 500000 евро - главница, ведно със законната лихва от 12.05.2009 г. до окончателното заплащане (по договор за банков кредит). Въз основа на този изпълнителен лист е образувано изп. д. № 275/2009 г. по описа на ЧСИ Делян Николов. С решение от 19.01.2010 г., постановено по т. д. № 1403/2009 г. по описа на СГС, е открито производство по несъстоятелност на „Елпина фуудс” АД, като едновременно с това дружеството е обявено в несъстоятелност, а производството е спряно. С решение № 1455/17.06.2019 г., постановено от САС, е потвърдено решение № 630/20.03.2018 г. по т. д. № 1403/2009 г. на СГС, с което на основание чл. 735, ал. 1, т. 2 ТЗ е прекратено производството по несъстоятелност на „Елпина фуудс” АД (н) и е постановено заличаването му в ТР. С определение № 583/06.11.2020 г., постановено от ВКС по к. т. д. № 22/2020 г., въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. Дружеството е заличено от ТРРЮЛНЦ с вписване № 20201120151337. По отношение на съдлъжника „Родопа Шумен 1884” АД е открито производство по несъстоятелност, като с решение № 1932/30.10.2019 г. е прекратено производството по несъстоятелност и е постановено заличаване на търговеца от търговския регистър. Решението е потвърдено с решение по в. т. д. № 5833/2019 г. на САС, което не е допуснато до касационно обжалване с определение на ВКС по к. т. д. № 1431/2020 г. С вписване № 20210630153509 дружеството е заличено. За обезпечаване на вземанията на „ПИБ” АД по договор за банков кредит с кредитополучател „Елпина фуудс” АД и съдлъжник „Родопа Шумен 1884” АД на 16.06.2008 г.
„Елпина фуудс” АД е учредило в полза на „Първа инвестиционна банка” АД договорна ипотека. На 26.06.2009 г. ипотекираните имоти са апортирани от „Елпина фуудс” АД в капитала на „Локал Асетс Мениджмънт Енд Рисорсис” АД, като апортът е вписан в СВ на 05.08.2009 г. За обезпечаване на вземанията на „ФЗ Васил Костов” ООД по рамков договор за продажба на фуражи от 24.06.2016 г. - до размера от 600000 лв., „Локал Асетс Мениджмънт Енд Рисорсис” АД е учредил втора по ред договорна ипотека.
4
По ч. гр. д. № 340/2019 г. РС Ихтиман е издал в полза на „ПИБ” АД заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу няколко длъжници, сред които и „Локал Асетс Мениджмънт Енд Рисорсис” АД за солидарно заплащане на суми, дължими по договор за банков кредит. Въз основа на този издаден изпълнителен лист е образувано изп. д. № 558/2019 г. по описа на ЧСИ Стоян Лазаров, като по молба на банката делото е прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия при ЧСИ Делян Николов, където е преобразувано под № 380/2019 г. и с разрешение на съда по несъстоятелността на „Локал Асетс Мениджмънт Енд Рисорсис” АД по т. д.
№ 112/2022 г. са продължени изпълнителните действия. С молба от 28.05.2021 г. по изп. д. № 380/2019 г. „ПИБ” АД е представило изпълнителен лист срещу „Шипинг навигейшън Лтд”, издаден по т. д. № 2748/2019 г. по описа на СГС, ТО, VI-5 състав, както и доказателства за встъпване в дълг на дружеството в задълженията на „Елпина фуудс” АД (н) и „Родопа Шумен 1884” АД (н) - по договора за кредит.
Процесният имот е бил изнесен на публична продан, като за купувач е обявен взискателят „ПИБ” АД. С постановление за възлагане на недвижим имот от 25.01.2023 г. ипотекираният имот е възложен на „Първа инвестиционна банка” АД, като преди това на 05.08.2021 г. е предявено разпределение, което е обжалвано от „ФЗ Васил Костов” ООД, оставена без уважение с влязло в сила решение на АС-Бургас (след потвърждаване на решението на Окръжен съд Бургас, постановено по жалбата на „ФЗ Васил Костов” ООД срещу разпределението).
Въз основа на така приетите за установени правнорелевантни факти апелативният съд е приел, че основният правен спор по делото (при преценката за твърдяното неоснователно обогатяване) се съсредоточава върху обстоятелството дали към момента на разпределението, което е извършено от съдебни изпълнител сред приключване на публичната продан на процесния ипотекиран имот, в полза на „ПИБ” АД е съществувало право на предпочтително удовлетворяване в изпълнителното производство, т.е. дали паричното вземане, обезпечено с първа по ред ипотека, е погасено, което е обусловило и прекратяването на акцесорното (ипотечното) право на основание чл. 150, ал. 1 ЗЗД.
Апелативният съд е съобразил, че вземанията на взискателя „ПИБ” АД, 5 удостоверени в изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изп. д.
№ 380/2019 г. по описа на ЧСИ Делян Николов, не се ползват с привилегия, но тъй като изпълнението е насочено върху имот, предмет на учредена първа по ред договорна ипотека, банката участва в изпълнителното производство и като присъединен по право взискател (чл. 459 ГПК). В настоящия случай „ПИБ” АД, в чиято полза е учредена първа по ред ипотека върху недвижимия имот, предмет на изпълнението, е представил изпълнителен лист, издаден срещу „Шипинг навигейшън Лтд”, издаден по т. д. № 2748/2019 г. по описа на СГС, поради което при изготвеното разпределение е взето предвид, че вземането на взискателя, на който е възложена вещта и с което е извършено прихващането по реда на чл. 461 ГПК, е обезпечено с ипотека. Следователно, това обезпечено изпълняемо право се ползва с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД.
Разпечатката съдържа 30 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/25b08e39-24b5-4a0c-823c-a829cf3edfe4