Определение № 20550 от 17.05.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20550 гр. София, 17.05.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20231110137041 по описа за 2023 година

Постъпила е молба по чл. 248, ал.1 ГПК от 20.02.2024 г. от ищеца В. И.

П. чрез адв. А. Д. за изменение на Решение № 2651 от 15.02.2024 г. по гр.д. № 37041/2023 г. , СРС в частта за разноските, като бъде изменено същото и бъде присъдено претендираното адвокатско възнаграждение , ведно с дължимото ДДС.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор от *** ООД.

Съдът като взе предвид доводите в подадената молба по чл. 248 ГПК, намира същите за неоснователни.

С решение № 2651 от 15.02.2024 г. по гр.д. № 37041/2023 г., съдът е приел, че по претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. нарочно доказване на предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното производство по делото не е необходимо да се провежда /виж определение № 515/02.10.2015 г. по ч. т. д.

№ 2340/2015 г. на I т. о. на ВКС/. По делото са предявени обективно кумулативно съединени искове по чл. 26, ал.1 ЗЗД и иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата има значение, когато е уговорено и заплатено възнаграждение по всеки отделен иск, но не и когато адвокатското възнаграждение се определя в минимален размер от съда по реда на чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата. Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. и на чл. 72, ал. 1 ГПК използват понятието "интерес". В случая са предявени кумулативно съединени иска, но те са в защита на един интерес и възнаграждението следва да се определи по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Ето защо, на оказалия безплатна правна помощ адвокат е присъдено възнаграждение в размер на 400 лв. по чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ.

Неоснователни се явяват доводите на молителя в производството по чл.

248, ал. 1 ГПК. Съдът с решението си е определил възнаграждението в размер на 400 лева, като не е налице основание за увеличаване на размера му. За да стигне до този извод, съдът съобрази, че след решението на СЕС от 1

25.01.2024 г. по дело С-438/22 съдът не е императивно обвързан с фиксираните в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения и може да определи възнаграждение и в по-нисък размер.

Нормите от наредбата могат да служат за известен ориентир, но преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. / Определение № 1344 от 21.03.2024 г. на ВКС по гр. д.

№ 2933/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 683 от 20.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1345/2023 г., I т. о., ТК, Определение № 350 от 15.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 75/2024 г., II т. о., ТК/ Ето защо, като взе предвид, че се касае за предявени кумулативно съединени искове в защита на един интерес, които не се отличават с фактическа и правна сложност, като съобрази броя дела, заведени в СРС със сходен предмет, както и обстоятелството, че делото е било разгледано и приключило в едно съдебно заседание, настоящият състав намира, че не е налице основание за увеличаване на така определеното с решението адвокатско възнаграждение.

Съдебната практика по въпроса дали съдът дължи да начисли ДДС върху дължимото за оказаната безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение е противоречива, като е отправено и преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз под № С-744/23, по което няма произнасяне. Настоящият състав споделя практиката, с която се приема, че при възнаграждението по чл. 38 ЗА не следва да се присъжда от съда ДДС, тъй като безвъзмездните доставки на услуги не подлежат на облагане с данък върху добавената стойност - арг. чл. 2 пар. 1, б. "в" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност.

Постановяването на съдебен акт, с който насрещната страна е осъдена да заплати възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, не съставлява облагаема стока или услуга по смисъла на ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка.

Правоотношението, по което безплатната правна помощ е оказана, и това, създадено със съдебния акт, са между различни страни и с различно съдържание. По първото за адвоката, оказал правната помощ, не възниква право да получи възнаграждение, а второто е между адвоката и насрещната страна, по което адвокатът има само права, но не и задължения.

Съдържанието на създаденото със съдебния акт правоотношение се изчерпва със задължението на оказалия безплатната помощ адвокат да бъде платена определена парична сума от насрещната страна. Съдът не е нито данъчнозадължено лице по смисъла на чл.3 ЗДДС, което да издаде фактура и да начисли ДДС по нея, нито е страна по правоотношението, възникнало от постановения от него осъдителен акт. Затова той не може да начислява ДДС върху дължимото за оказаната безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение без това да е изрично предвидено в закона. Нито ЗДДС обаче, нито ЗА въвеждат такава изрична нормативна уредба, която да се отклонява от общите правила за облагане с данък върху добавената стойност. Противен извод не следва от § 2а ДР НМРАВ. Разпоредбата няма отношение към 2 дължимия данък върху добавената стойност при осъществяване на безвъзмездна доставка на услуга, каквато е безплатната правна помощ по чл.38 ал.1 ЗА. Тя урежда начисляването на ДДС върху възнагражденията на регистрираните по ЗДДС адвокати и го определя като неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, но не установява задължение за начисляване на ДДС при оказана безплатна правна помощ.

Така Определение № 917 от 10.05.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 1323/2023 г.

Ето защо, доводът на молителя, че се дължи ДДС върху присъденото от съда възнаграждение за оказана безплатна помощ е неоснователен.

Предвид горното, настоящият състав приема, че не е налице основание за изменение на решението в частта на разноските.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 248, ал.1 ГПК от 20.02.2024 г. от ищеца В. И. П. чрез адв. А. Д. за изменение на Решение № 2651 от 15.02.2024 г. по гр.д. № 37041/2023 г. , СРС в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3