Решение № 477 от 28.08.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 477 гр. Велико Търново, 28.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йордан Воденичаров при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Гражданско дело № 20224100100819 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид:

Д. Х. И., ЕГН: ********** чрез пълномощника си адвокат С. И. от ВТАК, твърди, че е пострадала в резултат на пътнотранспортно произшествие, осъществило се на 26.06.2022 г. на ПП I-*** към *** /документирано с констативен протокол за ПТП с пострадали лица № *** от 26.06.2022г. на ОД на МВР - В. Т., Сектор „Пътна полиция/ , по следния начин :

При управление на мотоциклет „***", модел „***“, с рег. № ***, водачът Г. И. се е движил със скорост, несъобразена с релефа на местността, с метеорологичните условия, с конкретните условия на видимост и не е бил в състояние да контролира управлението му, загубил е напречна устойчивост, не е успял да го овладее , паднал, а моторното превозно средство продължило движението си, плъзгайки се към управлявания от Р. К. И. лек автомобил „***“, модел „***“ с рег. № ***, в който като пътник се е возила тя/ пострадалата/ , като е последвал удар в предната част на автомобила.

Получава телесни увреждания: травма в областта на лява предмишница и гривнена става, съставляваща фрактура радий дисталис синистра, както и множество други леки травми по цялото тяло. Наложило се извършването на две оперативни намеси и възстановителният период още не е приключил .

Претърпяла е и продължава да търпи неимуществени вреди, изразяващи се в отрицателни душевни преживявания: физически болки и неразположения; страх от пътуване, стрес, чувство на несигурност и неудобство , преживява с отрицателна емоционалност отново и отново в съзнанието си злополучното събитие ; притеснения , че отпускът й по болест продължава, като не е ясно докога, а съобразно констатациите на лекарите , пълно възстановяване на ръката й няма да настъпи. Направила е множество разноски за и във връзка с проведеното лечение : закупени медикаменти , медицински операции в общ размер на 3983,71 лева .

Причинителят на вредите към момента на събитието е имал качеството на застраховано лице по смисъла на чл. 477, ал.2 от КЗ на основание юридическия факт на 1 сключен между него и ответника ЗК „Л. И." АД договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите със срок на валидност до 19.02.2023 г.

Предявила е към застрахователя писмена претенция, въз основа на която е образувана щета № 0000-1000-***/02.08.2022г., за изплащане на обезщетение за неимуществени и за имуществени вреди, която не е удовлетворена в установените от закона срокове.

Предвид горетвърдяното, моли съда да постанови решение, с което да осъди застрахователя- ответник да й заплати сумата от 50 000 лева , представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от датата на уведомяването му за настъпването на застрахователното събитие, до окончателното и изплащане; както и сумата от 3983.71 лева , представляваща обезщетение за имуществени вреди, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от датата на уведомяването му за настъпването на застрахователното събитие, до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на направените по производството разноски, а пълномощникът й - адвокатско възнаграждение по реда на 38, ал. 2 и на основание ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

В с.з. поддържа предявените искове по съображения, развити в представена писмена защита.

Ответникът в срока по чл.131, ал.1 ГПК и на устните състезания чрез своя процесуален представител- юрисконсулт З. Т. оспорва исковете по основание , а евентуално - само по размер, с възражения / доводи/ , основани на обстоятелствата, че настъпването на събитието не е единствено по вина на водача на мотоциклета / застрахованото лице / , и по вина на трети участник в движението, както и че неизправността му / на мотоциклета/ е довела до загуба на контрол върху управлението му; пострадалата е допринесла на 50 % за вредите си , тъй-като не е имала поставен обезопасителен колан в нарушение на изискването на чл.137а, ал.1 от ЗДвП/ чл.51, ал.2 от ЗЗД/ ; не е установена причинната връзка между разходите - предмет на претенцията за обезщетяване на имуществени вреди и получените травматични увреждания/ липсва такава относимост/ , а платената сума от 96,60 лева по фактура № 2000000***/27.06.2022 г. е разход за транспорт на катастрофирал автомобил и товарно- разтоварна дейност , а не за лечение.

Обезщетение за забава в размер на законната лихва би се дължало не от датата на уведомяване на застрахвателя, а от изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ.

Претендира присъждане на разноски и юрисконкултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Предявени са обективно и субективно съединени искове, имащи за предмет пряко претендирано от застрахователя право на обезщетение за поправяне на причинени от застраховано по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" лице имуществени вреди и претендирано вземане за морално удовлетворение чрез потребителната стойност на парите на претърпени неимуществени вреди, чиято правна квалификация се извежда от нормата на чл.432, ал.1, вр. с чл.493, ал.1, т.1 от КЗ, както и вторично право на обезщетение за забава в размер на законната лихва като покрит от застраховката елемент, функционално свързан с отговорността на делинквента , считано от датата на уведомяване на застрахователя за събитието /чл.493, ал.1 ,т.5 , вр. с чл. 429, ал.3, вр. с ал.2, т.2 от КЗ , вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД/.

Настъпилото по време, начин , участници и място /предмет на описание в исковата молба/ отрицателно и нежелано обществено събитие, което разкрива легалните белези на пътнотранспортно произшествие /параграф 6, т. 30 от ДР на ЗДВП/ и се явява вредоносен източник /главен юридически факт/ на получено от ищцата телесно увреждане с описания му по-горе медико-биологичен характер , произтеклите от него неблагоприятни последици , са предмет на убедителна доказателствена установеност по смисъла на чл.154, ал.1 от ГПК чрез извлечените данни от констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ***/26.06.2022 г. на ОД на МВР- В. Т., сектор „Пътна полиция“, протокол за оглед на 2 пътнотранспортно местопроизшествие от 26.06.2022, изготвено от разследващ полицай към ОД МВР- РУ В.о Т., заедно с фотоалбум/ тези протоколи по правната си природа са официални свидетелстващи документи по смисъла чл.125 а, ал.1 ЗДвП, чл. 131, вр. с чл.155, ал.1 от НПК, вр. с чл.179, ал.1 от ГПК, чиято обвързваща съда материална доказателствена сила се простира до всички непосредствено възприети на място обстоятелства от съответните длъжностни лица: местоположението на автомобила и мотоциклета, посоката им на движение преди сблъсъка, обективните поражения по тях, локализацията на ударите, намерените веществени следи, съоръжения на пътя, състояние и състав на пътната настилка, времето и др./ протокола за разпит на пострадалата като свидетел по досъдебното производство от 04.07.2002 г. ; показанията на изслушаните по делото свидетели – Г. В. И., Р. К. И. и В. Й. Б., писмо до пълномощника на Д. Х. И. от застрахователя от 04.08.2022 г. ; от представените медицински документи – две епикризи, издадени от МБАЛ „***“ЕАД – гр.П., медицински протокол на ЛКК № ***, 5 на брой болнични листи, отнасящи се за периода от 27.06.2022 до 26.11.2022 г., фактури и фискални бонове, удостоверяващи сторени разходи във връзка с провеждани лечения, закупувани медикаменти и провеждани медицински интервенции, чието компетентно разчитане и пояснение се явява констативен предмет със съответното заключение на изслушаната и приета по делото съдебномедицинска експертиза на вещото лице д-р Н. В. Г., както и от неоспореното заключение на приетата по делото съдебна автотехническа експертиза на вещото лице инженер С. И.

С.

От експлоатационно-техническа гледна точка причината за настъпването на пътнотранспортното произшествие между лекия автомобил „*** ***“ и мотоциклет „ ***“ е единствено в поведението на водача на второто моторно превозно средство/ чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника/, който се е движил с несъобразена с пътната обстановка/ мокра асфалтова настилка от преваляващ дъжд, която влошава сцеплението с гумите, нямащи грайфер по протектора / скорост/ 99.9 км/ч/ при ляв завой , когато мотоциклетът губи устойчивост , а той - контрол върху управлението му , пада на платното за движение, плъзгайки се на дясната си страна , преминава в пътната лента/ западната/ за насрещно движение , по която се движи лекия автомобил / с 72,6 км./ч преди възникване на опасността / и се осъществява непредотвратим от гледна точка на възможностите на водача му / съпруга на пострадалата/ челен удар/ при скорост от 82,88 км./ч – за мотоциклета и 66,2 км./ч за автомобила /- заключението на вещото лице . В резултат на възникналата от удара инерционна сила тялото на ищцата се отклонява/ премества напред и под неговия натиск лявата й ръка при защитно отворено положение на дланта се притиска у твърд предмет/ най вероятно в борд таблото / от купето на автомобила и се получава счупване в областта на гривнената й става.

Противоправността на деянието/ обществения разум, въплатен в установения с него правов ред не позволява и цели избягване на физически съприкосновения по пътищата между моторни превозни средства и между тях и хора, тъй като довеждат до травми, смърт и повреди от материален характер – чл.1, ал.2 от ЗДвП/ и вината / която в небрежната й форма се предполага – чл.45,ал.2 от ЗЗД, доколкото няма установени обстоятелства по смисъла на чл.15 от НК, чл.81, ал.1 от ЗЗД , изключващи я / на застрахованото лице се извлича от неспазеното повеление на нормите на чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП , вменяващо в дълг на всеки водач да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява, както и да съобрази скоростта на движението му с атмосферните условия, със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие.

Исковете са доказани по основание .

Ищцата като пострадало от събитието лице / чл. 478, ал.1, пр.2-ро от КЗ/ е носител на пряко имуществено притезателно право /вземане/ срещу застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение, покриващо действително претърпените от нея вреди – чл.

493, ал.1, т.1 , вр. с чл. 478, ал.2 , вр. с чл. 432, ал.1 от КЗ, чието съдържание покрива обезщетението, което причинителят на вредите /делинквента/ й дължи - чл.45, ал.1, вр. с 3 чл.51, чл.52 от ЗЗД.

Засегнато е правно защитимото за всеки човек идеално благо, наречено телесно здраве и душевно благосъстояние, довело да неблагоприятни последици от неимуществен характер, за които следва да бъде компенсирана чрез плащане на някаква определена по справедливост парична сума, която да й послужи за емоционално и морално удовлетворение чрез потребителната й стойност , тъй-като претърпените физически болки и душевни страдания не могат да бъдат оценени и обезщетени в същинския смисъл на понятието, както е при имуществените вреди .

В закона, разбира се, липсва каквото и да било определение на понятието справедливост в правораздаването/няма определение и в тълкувателните актове на ВС на НРБ и ВКС, а само посочване на примерни показатели за „измерването й" в пари като израз на обществена оценка на засегнатите идеални блага на личността според конкретните обстоятелства за всеки отделен случай/, а и няма как да не липсва , щом поради невъзможността да се постигне словесно съвършенство на съдържанието му, никой законодател не би дръзнал да дава такова. Няма и някаква нормативно фиксирана казуистична "тарифа" за парична компенсация на морални вреди от отделни видове деликти, причинили различни физически и психически увреждания .