Решение № 2011 от 07.06.2019, Районен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е

№ 853 гр. П., 07.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН

СЪД – П., гражданско отделение, IV-ти състав, в открито съдебно заседание проведено на девети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: МИХАИЛ АЛЕКСОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5525 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото e образувано по искова молба предявена

От Г.В.А. с ЕГН ********** и А.Д.А. с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес *** срещу

1. В.П.П. с ЕГН **********

***

2. Р.П.П. с постоянен адрес *** 28

С искане да бъде постановено решение, с което да се разпредели ползването на недвижим имот с административен адрес: гр.п.ул. ..****, с площ по нотариален акт 512 кв.м., а по скицата, издадена от СГКК гр.П.-523 кв.м., представляващо ПИ с идентификатор **** по КККР на гр.П., утвърдена със Заповед № РД-18-91/13.10.2008г. на ИД на АГКК, както и да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищците обезщетение за ползването в повече дворно място в размер на 80,00 лв. за периода от 12.04.2018г. до датата на предявяване на иска и по 20,00 лв. месечно от датата на предявяване на иска до влизане в сила на решението за разпределение на ползването.

Съдът намира, че е сезиран искове с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС и чл. 31, ал. 2 от ЗС.

Ищецът твърди, че процесния имот е бил собственост на Р.П.Б., който с нотариален акт № **** е дарил имота на двамата си синове В. и П.Р.П. по равно.

С нотариален акт № *****г. на Н.З.– нотариус при Районен съд п.В. П. и съпругата му Р. П.а са прехвърлили на ищцата- Г.А. срещу задължение за издръжка и гледане собствената си 1/2 ид.част от описаното по-горе дворно място заедно със сутерена и първия етаж на югоизточната част от къщата близнак , застроена в имота откъм съседите С.Т. и С.В., със застроена площ от 70 кв.м., принадлежащите им идеални части от общите части на сградата, представляваща по КККР сграда с идентификатор ****.1 със застроена площ от 72 кв.м., както и собствената им 1/2 ид.част от масивния гараж, застроен на регулационната линия между парцел XV и XIV в кв.33 с площ от 27 кв.м./. представляващ сграда с идентификатор ****,3 със застроена плот от 29 кв.м.

С нотариален акт №****г. на нотариус М.М. с район на действие Районен съд п.П.Р. П. е продал на ищцата Г.В.А. 1/2 ид.част от масивния гараж, застроена площ от 27/ квадратни метра, построен в югозападната част на урегулиран поземлен имот, представляващ дворно урегулирано място, за който съгласно плана за регулация и застрояване на град П.,-„****", утвърден със заповед №**** г. е отреден парцел XV-5967 /петнадесети за имот планоснимачен номер пет хиляди деветстотин шестдесет и сеаем/ в квартал 33 /тридесет и три/ с площ на целия от 499 /четиристотин деветдесет и девет/ квадратни метра, при граници на парцела по скица; от запад-улииа, от север-улица, от изток-парцел XVI-5968/шести за имот планоснимачен номер пет хиляди деветстотин шестдесет и осем/ и от-юг парцел XIV-5972, 5973/четирина-десети за имоти-планоснимачни номера пет хиляди деветстотин седемдесет и две, пет хиляди деветстотин седемдесет и три/, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото.

Предвид посочените твърдения двамата ищци са собственици в режим на СИО на 1/2 ид. част от дворното място, заедно с югоизточната част на сградата близнак с идентификатор ****.1 и гараж с идентификатор ****.3.

Според твърденията на ищците двете ответници са собственици, в качеството на наследници на П.Р. П. на останалата 1/2 ид. част от дворното място и североизточната част от сградата близнак с идентификатор ****.2 със застроена площ от 71 кв.м. и гараж с идентификатор № **** със застроена площ от 21 кв.м. в югоизточната част на ПИ страните са застроили по една паянтова постройка, която ползват като барака, които не е нанесена па кадастралната карта.

Според ищците, ответниците са заградили дворното място като не са се съобразили с обема на правото на собственост на двете страни и ползват значително по-голяма част - около 15 кв.м. от съответстващата на 1/2 ид.част от ПИ. Според ищците, за изравняване на двата дяла, оградата откъм ул.’'П.” следва да се премести по на север.

За ползваното в повече от припадащото им се дворно място съобразно правото на собственост ищците претендират ищците претендират ответниците да им заплатят обезщетение в размер на пазарния наем, считано от датата па поканата 12.04.2018г. до влизане в сила на решението по 20 лева месечно.

Ответниците Р.П.П. и В.П., в законоустановения срок от един месец от връчването им на съобщението по установените в ГПК способи са подали поотделно отговор, в който всяка една от тях сочи,че оспорва изцяло исковата претенция като неоснователна.

В открито съдебно заседание ищците редовно призован, чрез процесуални си представител, изразява становище, да бъде уважена изцяло исковата претенция, като разпределението бъде извършено по Вариант 1, както и да бъдат осъдени ответниците да им заплатят обезщетение за ползваното в повече място.

Ответниците, в открито съдебно заседание изразяват становище, с което поддържат посоченото в отговорите си, а именно че исковете са неоснователни.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното

Дворното място предмет на разпределение на правото му на ползване е недвижим имот с административен адрес: гр.п.ул. ..****, с площ по нотариален акт 512 кв.м., а по скицата, издадена от СГКК гр.П.-523 кв.м., представляващо ПИ с идентификатор **** по КККР на гр.П., утвърдена със Заповед № РД-18-91/13.10.2008г. на ИД на АГКК. Мястото е оградено с ограда.

Няма спор, че ищците и ответниците са съсобственици при равни права на дворното място /при ½ ид. част за ищците и ½ ид. част за ответниците/ като налице е обикновена съсобственост и при липсата на решение на мнозинството как следва да се ползва общата вещ искът по член 32, ал. 2 от ЗС е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

В производството по член 32, ал. 2 от ЗС съдът не осъществява правораздаване и не решава правен спор, а замества липсващото мнозинство от съсобственици и постановява това, което то е следвало да реши с оглед най-целесъобразното използване на общия имот. В това производство не се решават спорове за собственост между страните, а само им се оказва съдействие за определяне начина на ползването на общата вещ, с оглед на което производството не се определя като спорно и исково, а като съдебна администрация. За да бъде уважен иска за разпределяне на правото на ползване даден обект, следва да е налице възможност с оглед на фактическото положение, да се разпредели ползването съобразно правото на собственост. Тъй като страните не могат доброволно да разпределят правото на ползване, то съда следва да възприеме един от вариантите предложени от вещото лице.

Съобразно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 13/10.04.2013 г. по т.д. № 13/2012 г. ОСГК на ВКС, съдът е длъжен да изследва дали е налице съсобственост между страните и какви са квотите им в съсобствеността и да постанови целесъобразното разпределяне на ползването, съобразено във възможно най-пълна степен с действителните права на страните в съсобствеността.

Наличието на съсобственост между страните и притежавания от тях обем от права се установиха по безспорен начин в хода на производството, а именно всяка една от двете страни е собственик на ½ идеална част.

С оглед изрично заявеното искане на страните, както и при съобразяване на фактическото положение, при което дворното място се ползва и е разделено на две части, настоящият съдебен състав намира, че следва да разпредели ползването именно между посочените по-горе две групи съсобственици, като на всяка от тях предостави обща за ползване площ.

Разпределението следва да се съобрази с действителните права на страните в съсобствеността, като предостави възможност на съсобствениците за най-целесъобразно използване на общата вещ.

Според константаната съдебна практика, обективирана в решение № 147/01.02.2016 г. по гр.д. № 3037/2015 г., II ГО на ВКС, решение № 409 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 224/2009 г., I ГО на ВКС, решение № 71 от 19.04.2011 г. по гр. д. № 727/2010 г., II ГО на ВКС, решение № 338 от 18.05.2009 г. по гр. д. № 176/2008 г., III ГО на ВКС, решение № 59 от 4.03.2009 г. по гр. д. № 67/2008 г., II ГО на ВКС, решение № 1070 от 17.12.2008 г. по гр. д. № 4297/2007 г., I ГО на ВКС, решение № 1150 от 2.10.2008 г. по гр. д. № 4821/2007 г., V ГО на ВКС и др., съдебната администрация се осъществява при съобразяване с правата на съсобствениците, изградените от тях подобрения и установеното фактическото състояние до възникване на спора, както и с предназначението на вещта, като съдът няма право да предписва или да взема предвид каквито и да било бъдещи преустройства с цел обособяване на отделни дялове за ползване.

Установеният принцип, че разпределените за ползване части от имота следва да съответстват по площ на правата на съсобственика в съсобствеността, търпи отклонения, когато те се налагат, за да се съобрази и фактическото ползване на имота и други специфични особености, относими към нормалното и спокойно ползване на общата вещ (в този смисъл – решение № 188 от 11.01.2017 г. по гр.д. № 2762/2013 г. I ГО на ВКС, решение № 41 от 20.06.2011 г. по гр.д. № 415/2010 г., I ГО на ВКС и др.). Касателно настоящия случай не бяха събрани доказателства, че са налице такива специфични особености, които да обосноват разпределение при различно съотношение от това на притежаваните идеални части.

Доколкото с решението по предявения иск съдът замества волята на мнозинството, респективно няма правомощия да излиза извън неговата компететност, ограничена единствено да определи начина на „служене с общата вещ съобразно нейното предназначение“, настоящият съдебен състав намира, че разпределянето на процесното дворно място следва да бъде извършено, като се отчетат съществуващите постройки, ползвани от всяка една от страните.

Съгласно Тълкувателно решение № 13/10.04.2013 г. по т.д. № 13/2012 г. ОСГК на ВКС в производството за разпределение ползването на съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът е длъжен да разгледа всички направени възражения относно правата на страните в съсобствеността, освен тези, чрез които се упражняват потестативни права. Касателно настоящето производство не бяха предявени искове, нито бяха въведени възражения по надлежния ред относно оспорване на площта на дворното място и действителното положение. Предвид на което и настоящия състав следва да извърши разпределението съобразно действителното положение.

Варианти за разпределение са изготвени от вещото лице.

Обсъжданият вариант I на разпределение е най-целесъобрзен, защото позволява свободен достъп на всички съсобственици до притежаваните от тях сгради и обособените им входове и ползването на сградите според фактическото им предназначение. По отношение на сочената от ответниците създадена

„несправедливост“ от фактическото ползване на имот с по-голяма площ от този посочена в нотариалния акт, съдът няма правомощия да се произнася, администрирайки граждански правоотношения. Решаващият орган е ограничен единствено до възможността да разпредели ползването на имота така, че всеки съсобственик да ползва самостоятелните обекти в имота съобразно действителното фактическо положение. Страните могат да заявят своите претенции в друго, исково производство, в което неотносимите в настоящия процес претенции биха били предмет на разглеждане.

Ищците молят разпределението да бъде извършено по вариант първи от заключението за двора. Ответниците изразяват становище, че наследодателите на настоящите приобретатели са извършили разпределение, което е и настоящето състояние на имота и не е необходимо и допустимо да се извършва ново разпределение. В разглеждания случай се твърди, че е налице взето решение на мнозинството от дата предхождаща подаването на исковата молба. На първо място по отношение на обстоятелството, че е имало извършено разпределение на правота на ползване на съсобствения имот от двамата негови предходни приобретатели не се сочат доказателства от ответниците. Но дори и да е имало такова то същото не се отразява на допустимостта на настоящото производство, тъй като след неговото приемане е настъпила съществена промяна в обстоятелствата – извършено е строителство на нови постройки в имота, която промяна създава обективни пречки за ползването на определените с решението на мнозинството реални части на съсобствениците (в този смисъл – решение № 143/06.10.2015 г. по гр.д. № 1325/2015 г., I ГО на ВКС, решение № 97/10.07.2013 г. по гр.д. № 866/2012 г., I ГО на ВКС и др.). Следователно намесата на съда е допустима и решението му следва да замести волята на мнозинството.