Решение № 92 от 29.07.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. М., 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Бранкова

Членове:

Диана Кузманова

Костадин Живков при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА в присъствието на прокурора К. Цв. В. като разгледа докладваното от Костадин Живков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261600600209 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С Присъда Рег.№ 3 / 17.03.2026 ,постановена по НОХД № 173/2023 г. БРС е признал подсъдимия А. И. А. ,ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ за времето от 22.30 часа на 28.06.2017г. до 03.00 часа на 29.06.2017година в село С. ,община В., обл.М. , от м.“М.“ чрез използване на техническо средство за отключване на автомобила и по специален начин за запалването му , противозаконно отнел чуждо МПС-товарен автомобил,марка „ХХХ“ , модел“ХХХ“ с рег.№ *** , с рама № WDB9046231Я268953,син на цвят на стойност 6 967 лева /шест хиляди деветстотин шестдесет и седем лева/ от владението на Д. П. С. с ЕГН ********** от гр.М. , живущ на бул. „Т.“№ **,ет.*,ап.*, оставен без надзор на неохраняем паркинг в близост до общинския минерален басейн в м.“М.“ с.С. без съгласието на собственика и с намерение да го ползва , като деянието е извършено при условията на чл.

195,ал.1 ,т. 2 и т.4 от НК, поради което на основание чл.304 от НПК го е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 346,ал.2,т.3 във вр. с ал.1,вр. с чл.195, ал.1 , т.2 и т.4 от НК. Със същата присъда съдът е отхвърлил предявения от Д. П. С. , ЕГН ********** против А. И. А. от гр.В.,ул.“Д.“ №** и с ЕГН ********** граждански иск за имуществени вреди в размер от 6 967лева /шест хиляди деветстотин шестдесет и седем лева/.

Настоящото въззивно производство е образувано по протест на прокурора , с който е атакувана постановената присъда на БРС с доводи за неправилност и при неправилно тълкуване на доказателствения материал. Излагат се твърдения, че прокуратурата преди да внесе обвинителния акт, е направила обстоен анализ на събраните доказателства и е доказала извършване на инкриминираното деяние от страна на подсъдимия по безспорен 1 начин. В заключение моли съда да отмени постановената от първостепенния съд присъда и да се постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на инкриминираното деяние.

В проведеното разпоредително заседание на 27.07.2020 година въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не е необходимо да се допълва доказателствената съвкупност .

По време на съдебните прения пред съда прокурорът не поддържа направения протест и изразява съгласие с постановената от първостепенния съд присъда.

Защитникът на подсъдимия пред съда твърди,че атакуваната присъда е правилно и следва да бъде потвърдена, като излага подробни доводи в тази насока.

Подсъдимият моли съда да потвърди първоинстанционния съдебен акт.

Процесуалният представител на гражданския ищец и частен обвинител взема становище,че протестът е основателен, а атакуваната присъда като незаконосъобразна следва да бъде отменена

Окръжен съд М., като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното в протеста, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Протестът е подаден в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.

Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени в мотивите към присъдата. Предвид горното съдът намира протестът за неоснователен, като съображенията за това са следните:

За да постанови атакуваната присъда,първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 3, във вр. с ал. 1, във вр., с чл. 195, ал. 1, т. 2 и т.4 НК ,като е изложил подробни доводи в тази насока.

Настоящата инстанция споделя този извод на първоинстанционния съд по следните съображения:

По делото е безспорно установено,че на 28.06.2017 година свидетелят Д. П. С. от гр.М. заедно със съпругата си и техни приятели отишли в село С.,където се намирали на лагер.Същите пристигнали с буса на Д. С. „ХХХ“ , модел“ХХХ“ с рег.№ *** , с рама № WDB9046231Я268953, син на цвят ,като целта на пътуването била да видят децата си,които се намирали в м.М. , с.С.. Когато пристигнали, паркирали автомобила на тревната площ, встрани от пътя между село С. и м. “М.“,срещу плувния басейн , защото на паркинга нямало места. След това отишли в лагера,където се видели с децата си и техните учители. В заведението останали до 03.00ч. през нощта,а когато си тръгнали ,установили,че автомобила го няма, като свидетелят С. веднага подал сигнал на телефон 112 за противозаконно отнето МПС.

От назначената и изпълнена на ДП фото-техническа експертиза на запис от 2 камера,монтирана на магазин за хранителни стоки в с.С.,собственост на П.Ц.И.,която доброволно предала видеозаписа , се установява марката на бус ,който теглил противозаконно отнетия „ХХХ ХХХ“ рег.№ ***, а именно това бил бял бус ,марка „ХХХ“,но поради ниската резолюция на камерата ,на записа не може да бъде разчетен номера на буса.

На 30.06.2017 година подсъдимият продал автомобил - бус „ХХХ“, бял на цвят на Г.Х.М. от гр.С..За целта подсъдимият използвал услугите на свой приятел св.П.П.,с когото натоварили буса на платформа и го закарали към гр.В. ,а оттам след като прекачили на друг автомобил“ХХХ Атего“" жълт на цвят , потеглили към гр.С..По данни от свид.П.П. се наложило да превозят въпросния бус на платформа,тъй като същият бил с повреден двигател и не бил в движение.

На 19.12.2022г. в земеделски имот в м.Р.,собственост на бащата на подсъдимия И.А.И. , но ползван от подсъдимия по силата на договор за наем, били намерени и иззети с протокол за „претърсване и изземване“ от 19.12.2022г. по ДП 96/2022г./обединено към настоящото/ по описа на РУ-В. ,2 броя купета от автомобил със заличени идентификационни номера. Едното от купетата било от противозаконно отнетия от С. товарен автомобил „ХХХ ХХХ“ рег.№ ***.

На 01.03.2023 година било извършено предварително одобрено от съда претърсване и изземване в гр.Б. , от дома на В.Д.К..Там бил намерен товарен автомобил „ХХХ .“ модел ХХХ“ с рег.№ ***. От назначената по делото техническа експертиза се установява ,че задният мост на товарния автомобил „ХХХ .“ модел ХХХ“ с рег.№ *** отговаря на задния мост,поставен при фабричното производство на товарен автомобил „ХХХ .“ модел ХХХ с рег.№ ***/противозаконно отнетия от свидетеля С./.

Видно от свидетелските показания на Т.В.К. от гр.М. , през месец ноември 2022г. същият закупил от подсъдимия А. автомобила/ марка „ХХХ“, модел „ХХХ“,с рама № WDB9046221R700682, с рег.№ ***/, който по-късно регистрирал на името на жена си В.К. с новия номер№***.

Тази фактическа обстановка се установява както от приложените писмени доказателства, така и от събраните многобройни писмени доказателства.

Анализирайки същите, се налага извода,че единствените безспорни факти,установени в настоящото производство е отнемането на процесното МПС и намиране на части от същото в имота, ползван от подсъдимия/ 6 години по-късно/ и в автомобила на В.Кълова .

Не е доказано и твърдението на прокуратурата,че именно с автомобил, собственост на подсъдимия/ „ХХХ“/ процесният автомобил е отнет. При извършената фото-техническа експертиза,поради ниската резолюция не е установен номера на автомобила. Налице са множество свидетелски показания,които установяват,че притежаваният от подсъдимия „ХХХ не е бил в движение/ св. Т.Г. – монтьор, който заявява, че подсъдимия му е карал ХХХ с повредена скоростна кутия и го е препратил на друг майстор, св. Д.Г., също монтьор,който също не е могъл да поправи , В.Г.- полицай, който е бил натоварен с оперативни действия по издирване на автомобила, който е прегледал изпратените снимки и е констатирал, че снимките на буса ХХХ не съвпадат с онова, което те са видели на камерите. Разликата е била в джантите и задната врата на автомобила, който е бил собственост на П. и на А.,св.П., който дава изключително подробни показания относно превоза на колата до С./.

Прокуратурата обосновава и авторството на подсъдимия, базирайки се на засеченото местоположение на разговори между подсъдимия и св. П.П. и В.Д. , но от същите също не може да се обоснове извода относно авторството на деянието.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 346 НК се изразява в противозаконно отнемане на чуждо моторно превозно средство от владението на другиго 3 без негово съгласие с намерение да се ползва. Отнемането на чуждото моторно превозно средство с намерение за ползване се осъществява посредством установяване на неправомерна фактическа власт върху предмета на престъплението. Както правилно е приел и РС , по делото липсват каквито и да било доказателства,установяващи по безспорен начин как е проникнато в автомобила и по какъв начин същия е приведен в движение. В диспозитива на обвинителния акт е посочено единствено ,че деянието е извършено чрез използване на техническо средство за отключването му и специален начин за запалването му.

От субективна страна престъплението се извършва само при пряк умисъл, като е налице и специална цел – намерение за ползване на моторното превозно средство, а не за окончателното му присвояване. В настоящата хипотеза прокуратурата не е доказала твърдението си,че автомобилът е бил ползват от подсъдимия, още по-малко неговото намерение за това .Предвид това както първата,така и настоящата инстанция достигат до извода,че подсъдимият А. А. не е осъществил от субективна и обективна страна състава на чл. 346, ал. 2, т. 3, във вр. с ал. 1, във вр., с чл. 195, ал. 1, т. 2 и т.4 НК , поради което и правилно същият е признат за невинен и е оправдан по повдигнатото обвинение.

При този изход на делото в наказателната му част предявеният от гражданския ищец се явява неоснователе н и като такъ в правилно е отхвърлен. /присъдата в нейната гражданска част не е и обжалвана от гражданския ищец/.

Предвид изложените мотиви въззивният съд намира, че атакуваната в настоящото производство присъда не страда от пороци, които да налагат отменяването или изменяването й, поради което същата следва да бъде потвърдена.

По горните съображения и на основание чл. 338 във вр. с чл.334 т.6 НПК въззивният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда Рег.№ 3 / 17.03.2026 ,постановена по НОХД № 173/2023 г.на Районен съд-Берковица .

ВЪЗЗИВНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4