Решение № 1303 от 15.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1303 гр. Пловдив, 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20245330203838 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) № 92-02-21 от 27.06.2024 г., издадено от заместник-изпълнителен директор на Агенция по вписванията, с което на „Ремонтстрой- инвест” АД със седалище и адрес на управление: ****, ЕИК **** на основание чл. 118, ал. 1, т. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1 000 лева за нарушение на чл. 63, ал. 6, вр. с § 9, ал.

2 от ПЗР от ЗМИП.

В жалбата се моли за отмяната на НП поради изтекъл изключително дълъг срок от момента на извършване на нарушенията. В съдебно заседание жалбоподателя изпраща представител по пълномощие, който поддържа аргументите в жалбата и моли за отмяната на НП. Претендира разноски.

Въззиваемата страна не изпраща представител по закон или пълномощие, изпраща писмено становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество се явява основателна, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

„Ремонтстрой-инвест“ АД е акционерно търговско дружество с предмет на дейност : пpeдпpиeмaчeствo, пpoeктиpaнe, cтpoитeлнa и peмoнтнa дeйнocт, пpoизвoдcтвo и тъpгoвия в cтpaнaтa и чужбинa cъc cтpoитeлни и дpуги мaтepиaли и пpoдукти, тpaнcпoрт, пpидoбивaнe и упpaвлeниe нa учacтия, aкции и дялoвe в дpуги дpужecтвa, както и учacтиe в opгaнитe им зa упpaвлeниe, пpидoбивaнe или пpoдaжбa 1 нa aктиви, учacтия в cливaния, вливaния, финaнcoви интepвeнции или cдpужeния c дpуги дpужecтва, както и всяка дpугa нeзaбpaнена oт зaкoнa дeйнoст, регистрирано през 1998 г. с цел реализиране на печалба.

На 23.03.2024 г. В. К. – на длъжност **** по повод докладна записка- сигнал № 92-02-21/04.01.2024 г. на Н. А. – ****, извършил проверка по партидата на „Ремонтстрой- инвест АД с ЕИК **** и установил, че не бил заявен действителен собственик на дружеството.

Същият посочил установеното в Констативен протокол № 92-02-21 от 23.03.2024 г., където посочил също, че съгласно § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП, лицата за които се прилага изискването за вписване на данните, следва да заявят тези данни до 4 месеца от изтичането на срока по ал. 1 на чл. 63 от с.з., т.е. до 31.05.2019 г.

На база на направените констатации свид. Д. Н. на 04.04.2024 г. съставила АУАН, в който посочила че дружеството извършило нарушение на чл. 63, ал. 6 от ЗМИП вр. с § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП като до 31.05.2019 г. не заявило за вписване действителен собственик на дружеството, без да посочва на коя дата е извършено нарушението.

В законоустановения срок било подадено възражение от управителя на жалбоподателя, който посочил, че управляваното от него дружество не попада в обхвата на задължените дружества по чл. 63 от ЗМИП, както и че АУАН е съставен извън посочените срокове, както и че случаят е маловажен.

На 27.06.2024 г. било издадено процесното наказателно постановление, като вече била посочена в него датата на извършването на нарушението ,а именно 03.06.2019 г., същото било връчено на управителя на дружеството и обжалвано в срок.

Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаната в хода на съдебното следствие свидетелка Д. Н. - ***. Съдът оцени показанията й като логични, непротиворечиви и съответстващи на останалите доказателства по делото.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото, които са предоставени от административнонаказаващия орган, а именно – АУАН, докладна записка, констативен протокол без приложения и възражение.

Съдът намира, че въпреки императивното задължение на административнонаказващия орган да представи всички доказателства по преписката, което същият не е изпълнил, чрез непредставяне на извадка от търговския регистър, каквато е посочено че е приложна към констативния протокол, то такава справка е публично достъпна и поради това съдът намери че не следва да санкционира страната и да отлага делото.

В представените писмени материали не се съдържат противоречия и същите установяват безспорната фактическа обстановка приета от съда.

Относно приложението на процесуалните правила:

С оглед изложеното съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН не отговаря на формалните изисквания на ЗАНН за съдържание, а именно:

1. описание на фактическите признаци на нарушението;

2. посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП (като властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на която се налага наказанието.

В същото време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци 2 от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административнонаказателен процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).

Установява се, че в

АУАН не е посочена приетата от административнонаказващия орган дата на нарушението, а на следващо място не е посочено в кой точно регистър административнонаказващия орган обвинява дружеството, че не е заявило вписване дали в търговския регистър или в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел. Тези два факта на пръв поглед могат логически да се извлекат от останалите твърдения в АУАН, но непосочването им според настоящия състав на съда нарушава правото на жалбоподателя да се защитава, тъй като не става ясно какво точно е обвинен да е извършил.

Според наказателното постановление, където вече се появява дата на извършване на нарушението „Ремонтстрой –инвест“ АД към 03.06.2019 г. е следвало да заяви за вписване в „съответния регистър“ (л. 2 пар. Пар. 4 отгоре надолу, ред три), но кой е съответния по твърдения на АНО орган регистър не става ясно, като на всички останали места са посочени и двата регистъра, а именно както търговския, така и този на лицата с нестопанска цел. Това не би имало практическо значение ако административнонаказващия орган не беше допуснал и друго нарушение, а именно да съобрази коя е действащата материалноправна норма към момента на извършване на нарушението, а именно 03.06.2019 г. ( която дата впрочем съдът намира за произволно избрана).

В исторически план чл. 63 на ЗМИП и по-конкретно ал. 6 от нормата претърпява няколко редакции като: Същата е била изменена и допълнена с бр. 42 на ДВ, в сила от 28.05.2019 г., като е създадена нова такава, която гласи:

(6) Данните за действителните собственици на фондации и сдружения, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, се заявяват за вписване, ако не са вписани на друго основание по делата или партидите на юридическите лица с нестопанска цел в съответния регистър като физически лица.

Когато лицата – действителни собственици на фондации и сдружения, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, са физически лица, които са различни от вписаните по изречение първо и които попадат в обхвата на § 2 от допълнителните разпоредби, данните за тях се заявяват за вписване.

Ал. 5 от друга страна по същото време гласи, че Учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания, с изключение на едноличните търговци, са длъжни да заявят за вписване съгласно ал. 1 действителните си собственици по § 2 от допълнителните разпоредби, ако същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по партидите им. Когато като съдружници или еднолични собственици на капитала са вписани юридически лица или други правни образувания, задължението по предходното изречение възниква:

1. ако действителните собственици по § 2 от допълнителните разпоредби не са вписани в регистрите по ал. 1 като съдружници и/или еднолични собственици на капитала по партидите на участващи във веригата на собственост юридически лица или други правни образувания, учредени на територията на Република България, или 2. ако тези юридически лица или други правни образувания не са учредени на територията на Република България.

Към 14.07.2023 г. разпоредбата на ал. 6 на чл. 63 от ЗМИП, с ДВ бр. 60 от 2023 г., в сила от 14.07.2023 г. става предишна ал. 5 от същия закон.

И именно тук не става ясно в какво е обвинено дружеството да е извършило, 3 тъй като не е посочено дали се касае за задължение в качеството му на ЮЛНЦ или на търговско дружество. Липсва и справка относно статуса му в търговския регистър или в регистъра за лица с нестопанска цел липсва изобщо посочване в кой регистър е следвало да заяви обстоятелства за вписване и с добавка сгрешената квалификация на деяние от 2019 г. този порок на АУАН и НП се задълбочава. Именно поради това съдът намира, че непосочването на релевантни факти в АУАН и НП и неясната правна квалификация на нарушението до такава степен възпрепятстват правото на защита на дружеството, че същото видно и от възражението не може да разбере в какво точно е обвинено.

Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно наказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН.

В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.

Тези трайно установени принципни положения в практиката бяха препотвърдени с имащото базисно значение ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020, с което се прие, че районният съд има възможност да преквалифицира извършеното, като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, но само ако в АУАН и НП надлежно са посочени всички съставомерни факти.

В процесния случай посочените изисквания не са достигнати, доколкото в АУАН и НП липсва каквото и да било посочване на съставомерната форма на изпълнителното деяние, а именно в кой регистър е следвало да се заявят обстоятелствата за вписване, за да се прецени дали е правилна квалификацията или деянието следва да се преквалифицира, в противен случай съдът за пръв път ще въведе правнорелевантните факти, че именно в търговския регистър следва да се впишат действителните собственици и на следващо място и след като въведе това удобно за административния орган уточнение, да преквалифицира в правилната материалноправна норма, а именно чл. 63, ал. 5 от ЗМИП в редакцията му към бр. 42 на ДВ, в сила от 28.05.2019 г.