Определение № 2543 от 19.11.2020, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 2543

16.11.2020 г.

Апелативен съд - София

Град София

3-ти търговски

На 16.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Теодора Кръстева

Ивайло Младенов

Светлин Михайлов като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно частно гражданско дело № 20201000503578 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.248, вр.78 от ГПК.

Производството е образувано по повод частна жалба от ЗД „Булинс” АД, с която обжалва определение № 78 от 14.08.2020 г., постановено по т.д. № 33/19 по описа на Видински окръжен съд, Търговско отделение, в частта, в която съдът е отхвърлил молбата за изменение на постановеното решение по отношение на претендираните от ответника разноски.

В частната жалба се твърди от жалбодатгеля, че определението е незаконосъобразно. Твърди, че съдът неправилно е приел, че разноските по чл.78, ал.3 от ГПК са обхванати от разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК. Инвокира доводи, че разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК се отнася до съдопроизводствените такси и разноски и цели получаване на правна помощ от лица, които по една или друга причина нямат финансова възможност да защитят правата си пред съд. Ето защо моли съда да постанови определение, с което да отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с което да присъди разноски, съобразно отхвърлената част от иска в размер на 1 328.21 лв.

Ответникът по частната жалба редовно уведомен за същата не взима становище.

Съдът след като се съобрази с доводите, изложени в жалбата и като взе предвид, представените по делото писмени, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното определение № 78 от 14.08.2020 г., постановено по т.д. № 33/19 по описа на Видински 1 окръжен съд, Търговско отделение, съдът е отхвърлил молбата за изменение на постановеното решение по отношение на претендираните от ответника разноски. Видно от мотивите на същото определение, съдът е приел молбата за неоснователна, предвид освобождаването на ищеца от такси и разноски в производството.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че ответникът е направил своевременно изявление за присъждане на разноски, както и е представил списък на разноските и доказателства за получаването на договореното възнаграждение.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Съгласно чл.78, ал.3 от ГПК ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Действително ищецът е бил освободен от заплащане на държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал.

2 ГПК по разпореждане на съда, но тъй като предявените от него искове са частично отхвърлени, той не внася в съда нито таксите, нито разноските, от които е бил освободен, но дължи направените разноски на насрещната страна. Това е така, тъй като е налице разлика между дължимостта на разноски по производството и отговорността за разноски. Разноските по производството се дължат на съда, поради което установеното в закона задължение за разноски търпи изключения. В някои случаи законодателят освобождава страната от това задължение или това става по разпореждане на съда и страната не внася разноски за извършването на процесуални действия, поради което разноските за извършването на тези действия се изплащат от бюджета на съда. Отговорността за разноски е обективна /безвиновна/ деликтна отговорност по отношение на насрещната страна. От тази отговорност никоя страна не е и не може да бъде освободена. В случая ищец е бил освободен от заплащането на разноски по производството и не дължи внасянето им в съда, но тъй като иска му е частично отхвърлен, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК той дължи на ответника застраховател направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в производството, съобразно отхвърлената част от иска.

Видно от доказателствата по делото ищецът е предявил иска си за сумата от 25 100 лв., а съдът е уважил същият в размер на 8 000 лв., поради което ищецът дължи да заплати направените разноски за адвокатска защита на ответника за иск с цена в размер на 17 100 лв. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 1 043 лв., предвид направеното изявление за прекомерност на адвокатския хонорар.

По изложените съображения, съдът в настоящия си състав намира, че атакуваното определение е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени. Следва да се постанови ново, с което ищецът да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 1 043 лв., на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

2

Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 78 от 14.08.2020 г., постановено по т.д. № 33/19 по описа на Видински окръжен съд, Търговско отделение, в частта, в която съдът е отхвърлил молбата за изменение на постановеното решение по отношение на претендираните от ответника разноски, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него постановява:

ОСЪЖДА С. Г. Ш. , ЕГН: ********** да заплати на ЗД „Булинс“ АД, ЕИК:*** сумата от 1 043 (хиляда четиридесет и три) лв., на основание чл.78,ал.3 от ГПК.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3