Решение № 7152 от 23.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7152 гр. София, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20221100511848 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В. О. П. и Ц. О. П., чрез назначения им особен представител срещу решение по гр. дело № 20893/2022г. на Софийски районен съд, 176 състав в частта, с която са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу жалбоподателите осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за заплащане на сумата 761. 83 лв. –главница за доставена топлинна енергия за периода 28.11.2017г. – 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 27.11.2020г. до окончателното изплащане и сумата 7. 52 лв. – за услуга дялово разпределение за периода 01.05.2017г. -30.04.2019г.

В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и необосновано, поради неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че не е доказано качеството потребител на топлинна енергия на наемателя и наследодател на жалбоподателките – А.М., поради липса на изпълнена процедура по Общите условия на топлофикационното дружество за прехвърляне на партидата. Излагат се доводи, че не е представена нотариално заверена декларация по чл. 64 от ОУ на ищцовото дружество на собственика на имота Агенция дипломатически имоти в страната /А./. Моли се въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли изцяло предявените искове.

Въззиваемият – ищец „Топлофикация софия“ ЕАД оспорва жалбата в 1 депозиран писмен отговор.

Третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД не заявява становище.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

По същество жалбата е неоснователна.

Предявените осъдителни искове, предмет на въззивното производство, са за парични притезания за незаплатена топлинна енергия и услугата дялово разпределение.

С обжалваното решение СРС е уважил претенциите, като е приел, че наследодателят на ответниците А.Ц.М., в качеството й на наемател на процесния имот за претендирания период, е имала качеството клиент на топлинна енергия, тъй като на нейно име е била отрита партида за процесния абонатен № 335750.

По делото не е спорно и установено, че за процесния във въззивното производство период на главницата за незаплатена топлинна енергия 28.11.2017г. – 30.04.2019г., А.Ц.М. е била наемател на имота, съгласно договор за наем, сключен на 29.11.2013г. и допълнително споразумение от 09.11.2016г., с наемодател „Агенция дипломатически имоти в страната“ ЕООД.

А.Ц.М. е починала на 04.12.2019г. и оставила като наследници по закон ответниците по делото.

С протокол от 30.12.2019г., подписан от ответницата Ц. О. М. и „Агенция дипломатически имоти в страната“ ЕООД, са прекратени наемните правоотношения и е предадено държането на имота на дружеството – наемодател.

Съгласно представена кореспонденция между топлофикационното дружество и „А.“ ЕООД, партидата за абонатен № 335750 до 30.12.2019г. се е водила на името на А.Ц.М., а след това е прехвърлена на А. ЕООД с допълнително споразумение № 17/31.01.2020г. към договор № 36089/П000586, сключено между „Топлофикация София“ ЕАД и А. ЕООД.

Съгласно представените от третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД индивидуални справки за отопление и вода за процесния имот, като клиент е посочена А.Ц.М.. Дружеството – топлинен счетоводител сочи, че за процесния период в имота са налице радиоразпределители и радиоводомери с радио дистанционен отчет, чиито показания се отразяват автоматично в 2 електронна база данни.

Съгласно разпоредбата на чл.153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители/клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. Съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 2/17.05.2018г. по т.д. № 2/2017г. на ВКС, ОСГТК, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), като писмената форма на договора е форма за доказване. Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.

Прието е в горецитиранато ТР, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.

153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните Общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди, но наличието на договорни отношения подлежи на доказване по общия исков ред, например чрез откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.

Съгласно чл. 64, ал. 1 от приложимите Общи условия, на които се позовават ответниците в жалбата, купувач на ТЕ може да бъде и физическо лице, което ползва топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване в жилище, на което е наемател, ако юридическото лице - собственик на имота, е подал декларация пред продавача, че топлинната енергия ще се ползва за битови нужди, с изразено съгласие да носи солидарна отговорност с наемателя за заплащане на дължимите суми за топлинна енергия. В тези случаи продавачът води партидата на името на собственика на имота и на наемателя, който заплаща дължимите суми за топлинна енергия.

3

В случая при съвкупната преценка на представените писмени доказателства съдът намира, че по делото е установено, че за процесния период наемателят А.М., като трето ползващо се лице, е била клиент на топлинна енергия. В тази връзка съдът взе предвид, че собственикът – наемодател А. ЕООД е уведомил топлофикационното дружество след смъртта на наемателката и отправил искане партидата на процесния имот да бъде прехвърлена обратно на името на А. ЕООД, като за процесния период фактурите са издавани на името на наемателя.

С оглед изложеното, липсата на представена молба – декларация за откриване на партида от наемателя в случая не налага различен извод, с оглед неоспорените съвкупни данни, че партидата е била прехвърлена на името на наемателя.

Неоснователни са доводите в жалбата, че не е налице доказано облигационно правоотношение между страните, с оглед уговореното в чл. 19 от договора за наем задължение за плащане на депозит от наемателя. Такова задължение с конкретен размер на депозит липсва в посочената клауза, а отделно от това е ирелевантно за спора. Не са налице твърдения и доказателства депозит да е бил задържан от наемодателя за заплащане на консумативни разходи.

Отделно от това, в р. І, т. 3, ал. 2 от договора за наем е уговорено, че наемателят е длъжен да заяви дали ще ползва партидите на наемодателя за ток, вода, телефон и топлинна енергия, за което ще се начислява такса за обслужване, или ще предпочете да открие съответните партиди на свое име в 1 –месечен срок от сключването на договора. С оглед представеното допълнително споразумение между „А.“ ЕООД и ищцовото дружество след смъртта на наемателката, следва да се приеме, че партидата до този момент е била прехвърлена на наемателя. С оглед изложеното, липсата на представена дакларация по чл. 64, ал. 1 от ОУ в случая също не налага различен извод.

Ето защо съдът намира, че за процесния период наследодателката на ответниците е била клиент на топлинна енергия, респ. ответниците са пасивно материалноправно легитимирани по исковете.

Други оплаквания не са релевирани в жалбата.

Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора, въззиваемата страна има право на разноски и следва да й бъдат присъдени такива в размер общо на сумата 200 лв. – депозит 4 за особен представител и юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 10198/19.09.2022г. по гр. дело № 20893/2022г. на Софийски районен съд, 176 състав в обжалваната част за уважаване на исковете.

ОСЪЖДА В. О. П., ЕГН ********** и Ц. О. П., ЕГН ********** да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК на основание чл. 78, ал.

3 ГПК, сумата 200 лв. – разноски за въззивното производство.

Решението е постановено при участието на трето лице –помагач „Техем сървисис“ ЕООД.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5