Решение № 68 от 28.04.2026, Окръжен съд - Ямбол
- Съд
- Окръжен съд - Ямбол
- Дело
- Въззивно гражданско дело 418/2022
- Вид
- Решение № 68
- Подписан
- 28.04.2026
- В сила
- 28.04.2026
- Състав
- Росица Стоянова Стоева, Калина Георгиева Пейчева, Яна Вълкова Ангелова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.10, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.366 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146 · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ
№ 68 гр. Ямбол, 28.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Росица Ст. Стоева
Членове:
Калина Г. Пейчева
Яна В. Ангелова като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Въззивно гражданско дело № 20222300500418 по описа за 2022 година
С въззивната жалба от "УниКредит Булбанк" АД, чрез адв. Д. Цепов, се обжалва решение № 260031 от 28.06.2022 г, постановено по гр. д. № 3092/2020 г. по описа на PC – Ямбол, с което ЯРС: ПРЕКРАТЯВА поради недопустимост на иска производството по гр.дело № 3092/2020 год. по описа на ЯРС, в частта му, с която на основание чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД се иска да бъде прогласена нищожността на договора за банков кредит № 3104/06.03.2008 год., относно уговорката М.К.Г. да бъде „приемлив гарант'' по договора.
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на клаузата на т.11.1.3 от раздел II от Условията за усвояване, обслужване и изпълнение на задълженията по договор за банков кредит № 3104/06.03.2008 год., като неравноправна, на основание чл.146, ал.1 във вр. с чл.143 ЗЗП.
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на всички допълнителни споразумения към договор за банков кредит № 3104/06.03.2008 год., а именно: анекс № 3104.М001/30.07.2009 год.; анекс № 2/31.03.2010 год. анекс № 3/11.03.2011 год. и анекс № 4/13.01.2012 год., на основание чл.366 ЗЗД и чл.10, ал.3 ЗЗД.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1 ЗЗД, „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД с ЕИК 831919537. със седалище и адрес на управление: гр.София, община Столична, район Възраждане, пл. „Света Неделя" № 7, представлявано от изпълнителните директори Т.А.П., Д.В. и С.П., ДА ЗАПЛАТИ на М. М. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр.***,ул.***, бл.**, вх.**, ап.**, сумата от 4 518,36 лева, представляваща неоснователно получена от банката сума през периода от 20.11.2015 год. до 20.11.2020 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда - 20.11.2020 год. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 4 518,36 лева до предявения размер от 5 000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД с ЕИК 831919537 ДА ЗАПЛАТИ на М. М. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр.***,ул.***, бл.**, вх.**, ап.**, сумата от 1310,32 лева - разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.З ГПК, М. М. Г. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ 1 на„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД с ЕИК 831919537 сумата от 123,30 лева - разноски по делото.
Въззивникът счита решението за недопустимо поради произнасяне свръхпетитум, доколкото съдът не е бил сезиран с иск за нищожност на Анекс № 1, Анекс № 2, Анекс № 3 и Анекс № 4, поради което се сочи, че решението в частта, в която е прогласена тяхната нищожност е процесуално недопустимо. Жалбоподателят твърди също, че предявеният иск по чл. 146, ал. 1 от ЗЗП вр. с чл. 143, т. т. 9, 10, 11 и 18 от ЗЗП за прогласяване на нищожност на т. 11.1.3. от процесния договор се явява процесуално недопустим, тъй като за ищеца липсва правен интерес от водене на такъв установителен иск и излага съображения в тази насока. Евентуално се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Направено е възражение, че съдът неправилно е приел, че т. 11.1.3 от процесния договор е нищожна, поради което на осн. чл. 366 от ЗЗД са нищожни и всички допълнителни споразумения - анекси към процесния договор, а от там че е основателен и предявения иск по чл. 55 от ЗЗД. Твърди се, че за процесния период по договора за банков кредит не са налице суми, които банката да е получила без основание, тъй като за всяко плащане по договора е налице валидно правно основание, изрично посочено в самия договор. В жалбата се излага, че ако една клауза от договора е нищожна, то нищожна е единствено тази клауза от последваща спогодба, с която се предоговаря същата тази нищожна клауза, но не цялата спогодба, тъй като с нея се предоговарят и други клаузи от договора, които не са нищожни и се сочи, че в чл. 26, ал. 3 от ЗЗД изрично е предвидено, че „нищожността на отделни части не влече нищожност на договора". Смята, че в конкретния случай от Анекс 4 и другите анекси само т. 11.2 се основава на т.11.1.3 от договора и само тя може да бъде обявена за нищожна, ако се прогласи нищожност на т. 11.1.3., но не и на целите анекси. Цитирана е съдебна практика. Посочено е, че ако съдът приеме, че т. 11.1.3 от процесния договор, попада в хипотезата на чл. 143, т. 10 от ЗЗП, то горепосочената клауза не е неравноправна, тъй като попада в предвидените в чл. 144, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1 от ЗЗП изключения и са изложени съображения в тази насока. Жалбоподателят е изложил становище, че ако въпреки всичко изложено съдът приеме атакуваните клаузи за неравноправни, то те не са нищожни, доколкото е договорена индивидуално с ищеца, а съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 "Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално". Възразява, че ЯРС не е обсъдил всички защитни тези на ответната банка, изложени в писмената защита, че ЯРС не е преценил всички доказателства по делото и не е постановил решението въз основа на установените по делото обстоятелства и закона. Въззивникът твърди, че при постановяване на обжалваното решение ЯРС е допуснал грешки при прилагане на правилата за логическото мислене, на каузалните връзки между явленията, които довели до неправилни фактически констатации, а от там и неправилни правни изводи, довели до неправилност на обжалваното решение. Моли ЯОС да обезсили атакуваното решение като недопустимо в частта, в която са уважени предявените искове. Евентуално, в случай, че ЯОС не уважи горното искане, моли да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение в частта, в която са уважени предявените искове, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови друго решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Няма направени доказателствени искания.
В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил писмен отговор от М. М. Г., ЕГН ********** с адрес: гр.***, ул. ***, бл.***, вх.**, ет.**, ап.***, чрез пълномощника си адв.
В. К. от АК-Ямбол. В отговора се излага становище за неоснователност на жалбата, респ. за правилност и законосъобразност на обжалваното решение, като са изложени подробни съображения в тази насока. Моли ЯОС да постанови решение, с което да потвърди атакуваното решение на ЯРС. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Няма доказателствени искания.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу 2 акт, подлежащ на обжалване от въззивника в съответните части, и с определение на осн. чл.
267 от ГПК е прието, че е допустима и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Производството пред ЯРС е образувано по искова молба от М. М. Г. от гр.***, чрез пълномощник адв. В. К. от АК- Ямбол, против „Уни Кредит Булбанк" АД -гр. София, в която исковата молба се твърди, че на 06.03.2008 г. ищцата е сключила с ответника договор за банков кредит № 3104, по силата на който банката й е предоставила в заем сумата 58 000 евро със срок на погасяване на задължението до 03.05.2043 г. на анюитетни равни месечни вноски, съгласно погасителен план. Съгласно чл. 4 от договора за банков кредит, същият е бил предоставен на ищцата при ГЛП - 6.65 %, който се формира от БЛС, който при сключване на договора е бил в размер - 4.20 % и надбавка - 2.45 %. Според уговорките базисният лихвен процент се определя от пазарният лихвен индекс - едномесечен EURIBOR.т.4 и т.11.1.1 от договора. Твърди се, че с протокол № 38/14.10.2008 г. УС на банката е взел решение БЛП занапред да се формира не само от приложения към договора лихвен индекс „EURIBOR", но и от премия, определена в размер от нула до 200 базови пункта според кредитния ресурс на кредитните пазари. Поддържа се, че въпросната промяна, която е направена абсолютно едностранно, е довела до промяна в ГЛП. който вече се формирал от 3 компоненти. Ищцата твърди, че в резултат на тази промяна са сключени няколко анекса, в които ГЛП е с различни стойности в посока повишение. В анекс № 3/11.03.2011 г. е посочен ГЛП - 8.035% , а в Анекс№4 /13.01.2012г. -ГЛП вече е 8.853%.При определянето на БЛП е посочено, че същият, освен лихвен индекс -„EURIBOR", включва и премия, определена съгласно Р.Ш т.9.2 от общите условия, действащи към 2012г. С Решения на УС на банката на няколко пъти ГЛП e увеличаван драстично. В резултат на това увеличение вноските по кредита на ищцата се завишени. При първоначалният погасителен план вноските са в размер 356.40 евро месечно, при ГЛП-6.65 %., а впоследствие се вдигнали на 449.37 евро.,а ГЛП станал 8.853 %. Поддържа се и се излагат подробни съображение, че част от клаузите на договора за кредит са неравноправни по смисъла на чл.143, т.9, т.10, т.18 от ЗЗП, респективно нищожни по чл. 146 от ЗЗП. Поддържа се още и че т.11.1.3 от р. II от договора за банков кредит не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително иеравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя във вреда на последния. Нищожността на клаузите по т.11.1.3 водела до извода, че размерът на ГЛП следва да бъде определен въз основа на първоначално уговореното, като сбор от базовия лихвен процент, съставляващ лихвения индекс EURIBOR и надбавка , без въведената с решенията на УС на банката трети компонент „премия". Разликата между начислената и изплатената от ищцата лихва и тази, дължима от ищцата съобразно договореното в първоначалния договор /БЛП-4.20% и надбавка -2.45% или ГЛП-6.65%, е в размер на 5000лв. за пет години назад, т.е от 23.11.2015г. до 23.11.2020г.
Поддържа се, че ответното дружество се обогатило неоснователно със сумата от 5 000 лв.
В договора за банков кредит М.Г. е посочен като приемлив гарант по кредита. Сочи се, че никъде в документите не съществува този термин,нито е посочено какви точно са 3 неговите права и задължения.Налагал се изводът, че приемливият гарант не е поръчител на задължението.
Поддържа се, че законодателят не познава правна фигура „приемлив гарант", а обшите условия на банката съшо не съдържат указания в тази връзка.Твърди се, че договорът не е подписан от лицето М.Г. в качество на приемлив гарант и същият не е давал съгласие.
Ищцата твърди, че уговорката в договора М.К.Г. да бъде задължен като „приемлив гарант" е нищожна, поради противоречие със закона и поради липса на съгласие по чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД.
Претендира се, на основание чл.146, ал. 1 от ЗЗП във вр. с чл.143 т.9, т.10, т.11, т.18 от ЗЗП, съдът да се постанови решение, с което да се прогласи нищожността на клаузата на т. 11.1.3 от р.П от Условията за усвояване, обслужване и изпълнение на задълженията по договор за банков кредит №3104/06.03.2008г., като неравноправна.
На осн. чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД да се прогласи нищожност на договора за банков кредит в частта относно уговорката М.К.Г. да е „приемлив гарант" по договора.
Иска се на осн. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 5 000 лв. като неоснователно получена от банката сума през периода от 20.11.2015-20.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
В с. з. процесуалния представител па ищецът поддържа исковата претенция като с нарочна молба с вх. № 268524 от 12.10.2021г. въвежда възражения и за нищожност на всички допълнителни споразумения към договора за банков кредит № 3104/06.03.2018 г.., вкл. и анекс № 4 от 13.01.2012 г. на осн. чл.366 от ЗЗД, както и за нищожност на всички допълнителни споразумения към договора, вкл. Анекс № 4 поради наличие на анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД във вр. с чл.26, ал.1 от ЗЗД, в която насока се излагат съображения и се сочи съдебна практика.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който на първо място предявените искове се оспорват като недопустими поради липса на правен интерес от водене на такъв установителен иск, т. к. в частта относно прогласяването на нищожност на процесния договор относно уговорката М.Г. да бъде приемлив гарант, т.к. тази клауза от договора не засяга права на ищеца, а касае само лицето М.Г.. Оспорва се като недопустим и иска по чл.146, ал. 1 от ЗЗП поради липса на правен интерес от водене на такъв, т. к. след сключването му, договорът бил многократно изменян, последно изменен с анекс № 4 от 13.01.2012 г. и касае исковия период. В тази връзка се сочи, че оспорваната като нищожна т.
Разпечатката съдържа 31 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/25aee597-0e3e-408d-b3ec-a0c875347ae0